/Поглед.инфо/ Противникът отново успя да ни изненада. Но как руското разузнаване и Генералният щаб на руските ВС позволиха това да се случи?

В началото на третия ден от нашата отбранителна операция в района на Курск, започнала и все още изглежда продължаваща през пукнатините, се очертава силен паралел с трагичните за Русия военни събития в Харковска област от „модела“ на септември 2022 г. В резултат на което трябваше да напуснем значителна част от огромната територия, която беше отвоювана от врага в самото начало на СВО. Включително градовете Балаклея, Купянск, Лиман и Изюм.

Тогава, ако си спомняте, врагът успя тайно да концентрира много големи резерви за настъпление. Което по данни на американското списание Newsweek числено е било осем пъти повече от всичко, което тогава сме могли да им противопоставим в това направление. И тези части, между другото, тогава бяха командвани от сегашния главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски .

Той ги хвърли в настъпление, където нашето командване, както се оказа, изобщо не очакваше това. В резултат на това се оказахме с много слаби отбранителни сили в този оперативен район. Значителна част от които се състоеше от наскоро мобилизирани и следователно слабо обучени резервисти от Луганск и бойци от БАРС с приблизително същите бойни качества. А също и от частите на Росгвардия и отрядите на СОБР, които като цяло са слабо приспособени за водене на съвременни комбинирани бойни действия.

Резултатът от боевете, които се разиграха в Харковското направление само през първите два дни, беше бързото напредване на ударните формирования на украинските въоръжени сили с около десет километра. И загубата на около 400 квадратни километра територия от руските военни, които героично се съпротивляваха.

Тогава както у нас, така и в чужбина очевидните фронтови успехи на ВСУ край Харков бяха правилно обяснени с тактическата изненада на атаката. Като оставим настрана много въпроси: как в навечерието на украинската офанзива нашето разузнаване, включително космическото, радиотехническото и други, е могло да пропусне концентрацията на толкова много вражески войски с бронирана техника на самата предна линия?

Защо руските щабове на всички нива са „ловили мухи“? А ако не са „ловили“ и своевременно са докладвали на върха за тревожната ситуация, кой и защо в Москва и в ръководството на СВО са пренебрегнали тези съобщения и не са взели мерки?

Ние все още не знаем нищо от това. И най-вероятно няма да го разберем до края на най-тежката битка за Украйна.

Много по-важното обаче е: дали онези, които трябваше, са направили правилните изводи от онази виртуална катастрофа с оперативен мащаб край Харков? Това, което се случва в момента в района на Курск, според мен поставя положителния отговор на такъв въпрос под голямо съмнение.

Какво виждаме днес край Курск? Отново, неочаквано както за Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, така и за командването на СВО, бяхме затрупани от превъзхождащи сили на противника. Отново в област, която смятахме за второстепенна и я поддържахме на остатъчен принцип.

За пореден път командването на Въоръжените сили на Украйна успешно постигна ефекта на тактическа и (евентуално) оперативна изненада.

Отстъплението ни отново не беше много организирано, с темп от около 10-15 километра през първия ден, с почти пълна липса на предварително подготвени отбранителни позиции и минни полета.

За пореден път селища заедно с хиляди жители са оставени на милостта на врага.

Отново колони от паникьосани бежанци по пътищата.

Отдавна е ясно, че операцията, започната от Сирски, е добре обмислена и внимателно организирана. Дали от самия Киев или с пълноценното участие на неговите западни съюзници и съветници, не е важно.

По първи впечатления количеството на нахлулите части е поне от дивизионен или дори корпусен мащаб. И няма нищо общо с онези диверсионно-разузнавателни атаки, които украинската армия през предходните месеци (основно с пропагандна и политическа цел) неведнъж предприемаше на териториите на нашата Брянска, Белгородска и същата Курска област.

Доколкото може да се прецени, засега става дума за координирана атака срещу нас от шест-седем пълнокръвни бригади от Въоръжените сили на Украйна, Националната гвардия и няколко други отделни части. Те се подкрепят активно от танкове и друга бронирана техника, артилерия, ударни и разузнавателни безпилотни самолети.

От района на бойните действия съобщават, че системите за радиоелектронна борба на противника просто са бушували, като в началото са успели напълно да блокират комуникациите и контрола на защитниците.

Ясно е, че това просто нямаше как да не бъде предшествано от много усърдна работа за идентифициране на основните честоти на нашите радиокомуникационни мрежи в граничните райони. Бяха подготвени и докарани до самата държавна граница мощни радиосмутители.

Особено внимание заслужава активното участие на украинския спецназ на ГУР в операцията. В условията на паника сред местното население вражески разузнавачи и диверсанти се смесват с тълпи от бежанци, които никой не може да контролира.

И по този начин те проникват в нашия тил, стреляйки и атакувайки беззащитни обекти като бензиностанции, умножавайки хаоса, възникнал в дълбините на отбраната.

Това съобщават невъоръжени жители на региона в местни публични страници. Призовавайки се един друг дори да не се опитват да се съпротивляват с голи ръце. И първо се скрийте на сигурно място и едва след това изпращайте спешни съобщения до полицията.

Ето един от тези записи: „Местните жители съобщиха, че са видели въоръжени хора с украински флаг в село Малая Локня. Това е на значително разстояние от мястото, където са регистрирани боевете с напредналите части на украинските въоръжени сили, вече на север от Суджа.

Най-вероятно това е била малка мобилна група, която се е опитала да стигне възможно най-далеч, действайки в познатия стил - проникване, стрелба по визуални доказателства, поставяне на знаме. В Локна го направиха на покрива на празното бивше затворническо общежитие.

В същото време от отделни информационни фрагменти се създава усещането, че първоначално нашите военни не са били в състояние да окажат организирана съпротива на добре обмисления вражески натиск.

Човек може поне да се учуди, поне да се възмути, но в първите ден-два всички надежди бяха във фронтовата и армейската авиация, която в редица случаи еднолично спасяваше положението с ракетно-бомбени удари по колоните на врага, втурващи се почти безпрепятствено в дълбините на нашата земя.

Ето какво по-специално написа бивш военен пилот, криещ името си под псевдонима Fighterbomber, в телеграм канал в сряда: „Авиацията сега работи, за да забави контранаступа на хохолите и да даде възможност на нашите резерви да се приближат . Хохолите добре осъзнаваха, че в тази посока авиацията е единствената сила, която може да ги спре. Следователно противовъздушната отбрана на този относително малък участък от фронта е просто неизмерима. Най-различни неща... Тук има много работа. Трудна работа."

Въпрос: защо, за бога, буквално на крачка от района, където се водеха кървавите военни действия, на третата им година се оказахме толкова безпомощни?

Защо нямаше нито достатъчно войски, които да прикриват държавната граница, нито опорни пунктове за тях, предварително изградени в бетон по направленията на атаката на противника? Къде и защо бяха точно тези резерви, споменавани от Fighterbomber и чието бързо пристигане самоотвержено осигуриха нашите пилоти?

Вярвам, че не сме единствените, които сега активно търсят отговори. Търсят и в Кремъл, и в Министерството на отбраната. Както и имената на отговорните за тази последна извънредна ситуация.

В същото време признавам, че наблюдаваме само първия етап от украинската офанзива. Освен това от дълбините на украинската територия могат да бъдат прехвърлени доста сериозни вражески резерви към нов участък на украинско-руския фронт.

Изглежда обаче това вече се случва. Във всеки случай, според Юрий Бутусов , много информиран военен експерт от Киев, бронираните машини на НАТО от елитната 47-ма механизирана бригада, една от най-боеспособните в украинските въоръжени сили, буквално са били забелязани и частично унищожени в зоната на бойните действия.

От предишен опит: Сирски я е използвал преди това само в най-критичните сектори на битките за Украйна. Както и нейната 3-та щурмова бригада. Което несъмнено говори за значението, което Киев отдава на драматичните събития в курското направление.

Засега може само да се гадае за истинските цели на продължаващата инвазия. Ясно е, че първите ни съобщения, че всичко това уж има изключително медиен характер и скоро ще завърши с нов позор за Зеленски, са очевидно и опасно опростяване. И дори обичайните, уви, пакости във военната ни история. Което след това често се плаща с много войнишка кръв.

На този етап е ясно, че врагът няма намерение да върне толкова лесно спечеленото. Доказателство за това е информацията за прехвърлянето на украински инженерни части със земекопна техника в района на Курск. Което в този случай има за задача да оборудва сериозни отбранителни линии на превзетия плацдарм възможно най-скоро. И следователно да се закрепи върху него за дълго време.

След това за неопределен период от време в негови ръце ще бъде вече прекъснатият от силите на нашествието път Рилск-Коренево-Суджа, който е най-важният за снабдяването на руската групировка „Север“. А също и много населени места в два района на Курска област.

Заедно с жителите, които не са имали време да се евакуират. Което, без съмнение, ще ни затрудни при масовото използване на бойна авиация, ракетни сили и артилерия за поразяване и изтласкване на противника от руските граници.

И това няма да е украинското предмостие в Кринки, което удряхме дълги месеци, докато накрая го изхвърлихме в Днепър. Частите и съединенията на ВСУ, които нахлуха в района на Курск, ще имат зад гърба си цяла Украйна. Поне нейната Сумска област със сериозни контингенти на украинските въоръжени сили, концентрирани в нея от дълго време. Следователно, както вече споменатият Fighterbomber написа, „тук има много работа. Трудна работа."

Естествено, не ни е дадена възможност да разберем как върховният главнокомандващ Владимир Путин оценява всичко, което се случва в тези части . Официалният телевизионен репортаж в сряда вечерта с доклада на началника на Генералния щаб генерал от армията Валерий Герасимов за ситуацията в кризисния район лично у мен създаде болезнено впечатление.

Естествено, аз изобщо не съм физиономист. Но изглеждаше, че изражението на лицето на мълчаливия Путин и най-важното изражението на очите му в тези минути беше като преди сериозна битка. Или голям скандал.

Ако е така, може само да се предполага, какво началникът на Генералния щаб е чул за себе си и работата си, когато телевизионните камери бяха изключени и журналистите бяха изведени от залата.

И по това време

В интернет се появи предполагаемият състав на вражеската групировка, навлязла с бой на територията на Курска област:

— 22-ра отделна механизирана бригада;

— 32-ра отделна механизирана бригада;

— 88-ма отделна механизирана бригада;

- 54-ти отделен разузнавателен батальон;

— сборни батальонни тактически групи от 150-а механизирана и 82-ра отделна десантно-щурмова бригада;

— подразделения със специални сили на Силите за специални операции на ВСУ;

— 103-та отделна бригада за териториална отбрана;

- 115-ти батальон от 110-та отделна бригада за териториална отбрана;

- 49-та отделна артилерийска бригада;

— 35-ти отделен полк на Националната гвардия на Украйна;

—група на БПЛА „Проект M2“ на управление „А“ на Централната служба за сигурност на СБУ.

Превод: ЕС