/Поглед.инфо/ Президентът Владимир Путин подписа указ за мерки срещу държави, които извършват действия, недружелюбни към Русия.
Указът въвежда ограничения за сключване на трудови договори с физически лица на територията на Руската федерация от дипломатически мисии на държави, чиито действия ще бъдат признати за недружелюбни. Списъкът на недружелюбните държави беше поверено да определя правителството на Русия.
„Разпоредбите на параграфи ... от този указ не се прилагат за граждани на недружелюбни чужди държави, пристигащи /пристигнали/ от такива държави като служители на дипломатически мисии и консулски служби, представителства на държавни органи и държавни институции на съответните недружелюбни чужди държави", се казва в документа.
Текстът на документа е публикуван на уебсайта на Кремъл.
Путин също така възложи на правителството да определи броя на лицата, с които могат да се сключват договори. Споразуменията, сключени преди датата на влизане в сила на указа, чийто брой надвишава определения от правителството, подлежат на прекратяване.
Указът влиза в сила в деня на публикуването му и остава в сила до отмяна на установените с него мерки за въздействие (противодействие).
На 15 април президентът на САЩ Байдън подписа указ за нови антируски санкции, които забраняват на американските финансови институции след 14 юни да купуват руски държавни облигации при първоначално предлагане. Вашингтон също обяви санкции срещу шест руски технологични компании. Освен това САЩ решиха да изгонят десет руски дипломати. Санкциите включват и 32 лица и сдружения. В отговор на заместник-посланика на САЩ в Москва бе връчена нота, обявяваща десет служители на американското посолство за persona non grata, които трябва да напуснат Русия до 22 май.
През март руският посланик в САЩ Анатолий Антонов бе призован в Москва, след като президентът на САЩ Джо Байдън се отдаде на лични нападки срещу президента Путин. Говорителят на лидера на страната Дмитрий Песков заяви, че завръщането на посланика в САЩ ще зависи от решението на държавния глава Владимир Путин.
Отношенията между Москва и редица други държави също се влошиха. Чешката република обвини руските специални служби в участие в експлозията на склад за боеприпаси в село Врбетице през 2014 г., след което изгони от републиката 18 служители на руското посолство, за които се твърди, че са разузнавачи. Москва отговори, като обяви 20 служители на чешкото посолство за персона нон грата, като по този начин само пет дипломати остават в Москва.
Прага поиска от Москва да отмени решението за експулсиране. След изтичането на ултиматума Чехия намали броя на руските дипломати в Прага на пет. В отговор на това Москва поиска да се намали броя на членовете на посолството на Чехия, като се вземе предвид значителното неравенство в категорията на приетите на място. Новият ръководител на чешкото външно министерство Якуб Кулганек заяви, че 63 служители на руското посолство в Прага трябва да напуснат Чехия .
Освен това на 15 април трима служители на руското посолство в Полша бяха признати за персона нон грата . Полското външно министерство заяви, че основата за такова решение е "нарушаването на условията за дипломатически статут от тези лица и провеждането на събития в ущърб на Република Полша". Москва изрази решителния си протест пред полския посланик Кшищоф Краевски заради обявяването на трима служители на руската дипломатическа мисия за персона нон грата и експулсира петима служители на полското посолство.
Превод: ПИ