/Поглед.инфо/ Тези дни стана известно, че Казахстан е изпратил официално запитване до Москва с молба да организира доставката на електроенергия възможно най-скоро. Това съобщи председателят на УС на „Интер РАО“ Борис Ковалчук ​​по време на доклада си пред министър-председателя.

Основната причина за призива е липсата на достатъчно собствени генерационни мощности в републиката, което се дължи на редица обстоятелства, включително остаряването на индустриалния парк, изоставането в темповете на неговата модернизация и рязък скок в потреблението, причинено от други фактори, главно чрез масовата миграция в Казахстан на китайските майнингови /“копаещи“ биткоини/ ферми, на които в родината им в най-директния смисъл на думата са им изключили тока.

Това, което се случва е много симптоматично и нагледно демонстрира няколко факта.

Първо, технологичния и енергиен отскок, който Русия е извършила за три десетилетия, в сравнение с бившите съветски републики. Второ, че именно тези републики, включително най-русофобските, доброволно влизат в орбитата на Москва, при това не след като се запознават с новостите на родния военно-промишлен комплекс.

Що се отнася конкретно до Казахстан, проблемът с електрозахранването назрява тук от доста време. На хартия южната ни съседка има сто и петдесет централи с реална мощност малко под 20 гигавата, с които не само покрива изцяло собствените си нужди, но и доставя електроенергия за износ.

На практика Нур-Султан започна целенасочена модернизация на все още съветския си енергиен сектор едва вчера, а преоборудването на топло- и водноелектрически централи не е бърз и много скъп процес. Първият доведе до факта, че в структурата на енергийния баланс все още основна роля играят въглищата, които произвеждат половината от топлинната енергия и до 70 процента от електрическата енергия, а останалата част се покрива с петрол. и природен газ.

Вторият фактор е свързан с хазната на Нур-Султан, която просто физически не е в състояние да осигури такива проекти, както и да привлече чуждестранни инвеститори. И ако в някои случаи, като модернизацията на въглищната централа в Карабатан, чужденците бяха ангажирани само като подизпълнители, то в други обекти те трябваше да се разделят с част от държавната собственост. Това се случи например с водноелектрическите централи Уст-Каменогорск и Шулбинск, където Казахстан беше принуден да отстъпи дори не част, а сто процента от акциите на предприятията на турски компании.

Освен това Казахстан има и друг проблем от чисто физически и инфраструктурен характер.

Ако вземете картата на тази страна и върху нея насложите диаграма на главните електропроводи, ще откриете нещо интересно. Казахските мрежи от 110-1150 киловолта са много подобни на дърво, където най-гъстите разклонени "корени" са разположени на юг в района на Алмати и на изток към Шимкент, а на север, отстрани на столицата и на Караганда , има широка "корона", покриваща Актобинския, Сарбайския, Акмолинския райони, северните и източните участъци.

Тоест, всъщност в страната има два огромни енергийни центъра паралелно, които са свързани с много тънък магистрален мост, минаващ от север на юг. И двата центъра, въпреки че са част от единна национална система, доста условно координират своите оперативни дейности, поради факта, че отдавна съществува негласна конкуренция между Северен и Южен Казахстан по отношение на индустриалното развитие, а тъкмо големите предприятия са главните потребители на енергия.

Естествено, тази ситуация значително усложнява способността за маневрирането с капацитета и организирането на потоците. Ако изброените северни райони са свързани с Русия чрез седем енергийни моста, то въпросът за осигуряване електрическа енергия на юг е доста остър.

Поради тази причина в началото на септември президентът Касим-Жомарт Токаев помоли Владимир Путин да разгледа възможността за изграждане на първата атомна електроцентрала в историята на Казахстан.

Ако Нур-Султан разполагаше с генериращо съоръжение с такъв капацитет, това би затворило много въпроси наведнъж, би позволило започване на преход от въглища към зелена енергия и би запазила позицията на страната като износител на електроенергия, особено на юг: към Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.

Все още няма други новини за казахстанския ядрен проект, но в специализираните среди се носят слухове, че Казахстан навлиза в тази зима с дефицит от 800 мегавата. Това отчасти се дължи на загубата на няколко генериращи мощности, изведени за планови ремонтни работи, и отчасти на рязък скок в потреблението. А последното е причинено от факта, че китайските „копачи“ на биткоини масово се втурнаха в страната, премествайки фермите си тук и консумирайки просто чудовищно количество електроенергия. След като Китай, в борбата срещу миньорите на криптовалута, създаващи недостиг на енергия в домашния и понякога дори в индустриалния сектор, започна да изключва от мрежата не само фермите, но и цели райони на градовете, любителите на криптовалутата се стекоха в съседните страни. И Казахстан се превърна в нова криптовалутна Мека.

За да разберем мащаба на настъпилите промени, добавяме, че през последната година делът на Китай в световния разход на електроенергия, изразходван за добив на биткоини, е намалял от 75 на 46 процента, докато в Казахстан, напротив, е нараснал шест пъти и днес е повече от осем процента. Благодарение на този скок страната зае трето място в света, след Китай и САЩ.

Не е известно дали казахстанските власти ще се борят с добива или, напротив, ще продължат да привличат собственици на ферми в страната, но би било изключително недалновидно властите на страната да разрешат ветрилообразни прекъсвания на електрозахранването.

Ето защо всъщност се роди заявката за доставки и от нея логичния въпрос – може ли Русия наистина да помогне?

Отговорът е прост: може. В момента имаме около 50 гигавата производствен капацитет в резерв у нас. Едно време, като част от модернизацията на вътрешния енергиен сектор, всички тези станции и енергоблокове бяха заложени като резерв, който трябва да осигури растеж на промишленото производство средно с три процента годишно.

Последните две години на пандемия отмениха всички тези планове и съоръженията бяха законсервирани. Съответно, ако възникне нужда, например от увеличаване на експортните потоци, те могат да бъдат бързо пуснати отново в експлоатация. Лесно е да се изчисли, че Русия е в състояние да покрие целия дефицит на Казахстан и, както се казва, парите ще са достатъчно.

Между другото, говорейки за пари.

Все същият Борис Ковалчук докладва на правителството, че ръководената от него Интер РАО очаква увеличение на нетната печалба с 90 милиарда рубли до края на 2021 г., или 20 процента повече в сравнение с предходната година. Такава приятна динамика стана възможна поради двукратния ръст на руския износ на електроенергия и достигането му до 21,5 милиарда киловатчаса.

Три десетилетия след разпадането на СССР електричеството от Русия все още поддържа ежедневния живот и ситуационни проекти от всякакъв мащаб в независимите държави от бившия съветски блок. Но не защото нашата страна гради агресивни и експанзионистични планове за възстановяване на Съветския съюз, както повтарят масмедиите на колективния Запад, а просто защото прави големи пари извънпланово и напомня на всички наоколо, че именно Русия е гаранцията за тяхното светло и топло благополучие.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели