/Поглед.инфо/ Промените в Конституцията на Русия се планират да бъдат приети за много кратко време, което веднага породи много дискусии за „специалната операция“ и търсенето на причините за нея. Владимир Путин отдавна обмисля предложените промени и ги озвучава в този момент, което му се струва оптимално. Няма смисъл да забавяме дискусията, превръщайки я в проточил се спектакъл.
Законопроектът на президента вече е внесен в Държавната дума, работна група по поправките, създадена от Владимир Путин, ще ги обсъди през следващите седмици с експерти и обществеността, ще се проведе и дискусия в парламента, след което измененията ще бъдат внесени на всеруско гласуване. И ако бъдат одобрени от руснаците, те ще се приемат. Всичко това ще се случи за доста кратко време: може да се предвиди, че дори преди тържествата по случай 75-годишнината на Победата, тоест преди началото на май, цялата конституционна реформа ще бъде завършена.
Защо толкова бързо? Защото Путин имаше 20 години да обмисли измененията - ако не всички, то повечето от тях.
Включването на общинското самоуправление във вертикала на властта при запазването на неговата юридическа независимост е узряло и презряло, защото изначално в самата Конституция от 1993 г. разликата между трите нива на власт беше абсолютно неприемлива за Русия.
Нарастващото влияние на Държавната дума върху правителството, особено по отношение на неговото формиране, се обсъжда като цяло от толкова години, колкото съществува Конституцията - и от 2016 г., когато беше избрана настоящата Държавна дума, се наблюдава ясна тенденция да се привикне правителството към по-голямо взаимодействие с парламента.
Същото се отнася и за измененията, свързани с координацията на регионалните прокурори със Съвета на федерацията, а не от регионалните власти - изграждането на пълноценна вертикала на правоприлагащите органи е невъзможно, ако прокуратурата зависи от провинциалните елити.
Закрепването в Конституцията на Държавния съвет е оправдано и от дългата история на функционирането на този съвещателен орган. От две десетилетия той съществува при президента - и сега ще бъде вписан в Конституцията. Всъщност той обединява цялата най-висша номенклатура на страната - федерална и регионална. Нуждаем се от платформа за съвместно обсъждане на най-важните проблеми, планове и стратегии като такива - на която главите на федералните власти и региони да се съберат. Нарастващото участие на регионалните лидери в процеса на подготовка и обсъждане на стратегически решения е напълно оправдано - и през последните години новият формат на заседанията на Държавния съвет показа своята ефективност. Следователно, следващата стъпка е да се консолидира съществуването му в Основния закон, за да се повиши статуса на този формат на обща работа на центъра и регионите.
Поправките, които засилват социалния характер на държавата ни, по-специално по отношение на разходите за живот и минималната заплата, също са напълно оправдани.
Но защо тези изменения ще бъдат приети толкова бързо? Защо да не се свика Конституционно събрание, което бавно да обсъжда както тях, така и другите предложения за изменение на Основния закон? Факт е, че подобен формат би бил оправдан, само ако става въпрос за основни изменения на Конституцията - засягащи, наред с други неща, и първите му защитени членове (глави първа, втора и девета). Тогава всъщност е необходимо свикване на Конституционния съвет - точно както за приемането на новата Конституция.
Но сега не става дума за толкова сериозно изменение - измененията могат да бъдат направени просто чрез приемането на конституционен закон в Думата и Съвета на федерацията. След като бъде подписан от президента, той ще влезе в сила - и това е. Но Владимир Путин предложи специално да се проведе всеруско гласуване (да не се бърка с референдум), за да се привлече подкрепата на хората и да се предаде по-голяма тежест на измененията. Законът в крайна сметка ще бъде приет едва след изразената воля на руснаците.
Но дори и Путин да беше предложил свикване на Конституционното събрание, това щеше да наложи първо приемане на закон за самия Конституционен съвет. Все още го нямаме и тази „бавност“ с неговото приемане е свързана на първо място с това да не се засегне самата тема с приемането на нова Конституция или фундаменталните изменения на сегашната. Съществува подобен закон, предложенията непрекъснато ще звучат: „Нека свикваме Конституционния съвет и приемем нов закон или принципно да пренапишем този”. Путин е бил и остава противник на това отношение към настоящата Конституция - има плюсове и минуси, но той е против да се пипа самата ѝ основа.
Да си представим, че Конституционното събрание беше свикано, за да приеме настоящите изменения. Колко желаещи биха се намерили, за да предложат изменения? Какъв компот в главите биха имали не само неговите участници, но и цялото общество? И защо? Да приемат малки, макар и важни, актуални изменения - едновременно охвръляйки повечето от останалите, “подобряващи” или просто рушащи основния закон? И колко време ще отнеме работата на Конституционното събрание в този случай? Година? Две? В тази Конституция няма нищо, което би ни попречило да изградим силна и велика Русия - отделните изясняващи и уточняващи поправки не искат изработване на нов Основен закон.
Може би един ден в Русия ще се приеме нова Конституция - и Конституционното събрание ще бъде свикано, за да я подготви, което ще работи много дълго време, разработвайки нов Основен закон. Но сега има съвсем различен мащаб на промените и е поставена друга задача - която с координираната работа на системата може да бъде решена бързо и ефективно.
Превод: В. Сергеев