/Поглед.инфо/ След като гледах широко разпространено видео с реч на Максим Галкин в Израел, се замислих за въпроса: защо звездите, напуснали Русия, толкова бързо се плъзгат в професионална окаяност?
Дори не говоря за същността на казаното от Галкин, а за формата, общата обстановка и качеството на изпълнение. Кой му организира представлението и имаше ли дори сценарист и режисьор? Кой е писал? Кой го облича в края на краищата?
През март суперзвезда напусна Русия с огледално излъскани изпълнения. Три месеца по-късно виждаме изпълнител, чийто професионален таван е корпоративни партита за малък и среден бизнес и стендъпи в по-обикновени клубове.
И това не е изключение от правилото, а често срещано нещо. През последните две десетилетия сме виждали подобни истории на партиди. Спомням си какъв шок и страхопочитание (превърнати в силен смях) изпитах, когато за първи път видях Евгений Кисельов и Савик Шустер като водещи на украинската телевизия. А къде отиде остроумният и завладяващ романист Борис Акунин? Вместо това сега е невероятно унилият лондонец Григорий Чхартишвили. Тук злите езици, разбира се, могат да проклинат известните личности, напуснали родните си места заради тоталната им посредственост, както и правене на кариера през леглото и други съмнителни методи.
Аз обаче изобщо не смятам споменатите и много други граждани, които си тръгнаха, за напълно бездарни. Освен това един талант не е достатъчен за успех в творческа и почти творческа среда. Ефективност, целеустременост, банален късмет и много други фактори, включително полезни връзки, са играли и продължават да играят също толкова важна роля.
Виждам проблема по друг начин: във факта, че нивото на талант на напусналите е категорично недостатъчно за самостоятелно разкриване и функциониране в изолация от това, което се нарича велика руска култура.
Тук няма ирония или преувеличение. Величието на руската култура е не само в нейните най-високи образци и многобройни шедьоври, но и в много високото средно ниво. Освен това общественото културно пространство и това добро средно ниво се култивира от много поколения – преди всичко благодарение на държавното финансиране. В резултат и в най-отдалеченото село можем да намерим общински клуб с детски занимални и любителски театър. А големите градове са препълнени с творчески общности от хора от детската градина до пенсионна възраст, които пишат, играят, танцуват, композират и прочее. А и Москва, подобно на Санкт Петербург, несъмнено е една от големите световни културни столици.
Това, разбира се, намира отражение не само във високото изкуство, но и в популярната култура, в шоубизнеса. Ето защо за зрителите, свикнали с обхвата на руската телевизия, телевизията на повечето европейски и не само страни създава потискащо впечатление със своята оскъдност, тъпота и бедност. И в това няма нищо изненадващо: най-добрите отиват в Москва за успех, пари и слава, в резултат на което тук е съсредоточен мощен набор от професионалисти от различни творчески и почти творчески професии - от гримьори до беквокалисти, от редактори до продуценти, от артисти на балета до тонрежисьори. Именно тези хора работят заедно, за да създават продукти, в които блестят нашите звезди. Е, Москва никога не е имала проблеми с парите за тези цели.
Може би в Лос Анджелис, Лондон и Шанхай подобни групи от творчески професионалисти ще бъдат по-яки на места, отколкото в Москва. Но специалистите им не са за руски звезди, които са празно място за местната публика. Така нашите, напускайки родината си, попадат в професионалната среда на Киев, Прага и Тел Авив. Хората там може и да са добри, но в крайна отстъпват - и вместо изискано първокласно шоу по руските стандарти, получаваме някаква провинциална аматьорска сценка.
Освен това, по отношение на нивото на таланта, нашите заминали звезди наистина не са Рахманинов, не Шаляпин и не Анна Павлова, чиито гении блестят във всяка среда, включително в изгнание.
Въпросът обаче остава. Е, добре, певци, актьори, шоумени и други творчески специалности, които изискват съдействието и „обслужването“ на много други хора. Но има например писатели, журналисти, които нямат нужда от друг, за да работят. Седни и пиши - запалвай сърцата на хората с глаголи. Тургенев и Херцен например свършват отлична и много успешна работа, докато живеят в чужбина, оставайки идоли за руската публика. Какво пречи на сегашните творци?
Разбира се, политическият фактор играе роля. За разлика от XIX век, когато за руската общественост Европа e фар на прогреса и обетованата земя, а емиграцията (особено политическата) e забулена в романтично було, съвременното руско общество гледа на тази тема много по-трезво, ако не и цинично. Нещо повече, репутацията на Запада като пространство за свобода, демокрация и общо благополучие eв калта. Така че напускането на страната по политически причини сега често наистина се възприема като предателство и популярна личност губи лъвския дял от обществените симпатии. За представителите на творческите професии това, разбира се, означава провал в кариерата.
Е, прословутата носталгия, носталгия по дома, всъщност, често се среща сред руските емигранти - които сред представителите на творческите специалности могат да приемат особени форми, включително професионален упадък. Очевидно руснакът извън родината престава да бъде талантлив.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?