/Поглед.инфо/ Армейски генерал Дмитрий Булгаков, който до есента на предходната година заемаше длъжността заместник-министър на отбраната на Русия и отговаряше за снабдяването на армията, беше арестуван три месеца след Тимур Иванов, друг заместник-началник на същото ведомство. През този период темата за корупцията в министерството стана твърдо в обществения дневен ред.
Тази тема се превърна в постоянен генератор на новини. Редовните задържания както на военни с големи звезди на пагоните, така и на онези, които са им сътрудничили и са получавали договори от тях, днес вече не са сензация. Това е, което хората очакват, така да се каже, в работен режим. По същество става дума за системна кадрова чистка.
Случващото се в и около Министерството на отбраната след идването на новия министър Андрей Белоусов обобщава дискусията, продължила две години след началото на СВО: всичко ли е наред във военното ни ведомство и преди всичко в снабдяването на воюващата армия? Военни кореспонденти, доброволци и хуманитарни работници алармираха от първите дни: военните на фронта бяха изправени пред недостиг на едно или друго. Няма достатъчно бронежилетки, каски, аптечки, термовизионни камери. Врагът също липсва, но това изобщо не трябва да го успокоява.
Хората, които бяха наречени „турболоялисти“, отговориха гневно на това: всичко върви по план, властите виждат всичко и знаят всичко, армията има всичко и ако нещо липсва, скоро ще го има, а обществените активисти са само пречат на всемогъщата държавна машина, дискредитират армията, създават недопустима паника във военно време, а и неясно какво правят със събраните пари.
Сега става очевидно, че първите като цяло се оказаха прави, а вторите, прикривайки се зад етатистки убеждения, по същество попречиха на трагичните грешки да бъдат поправени. Не всичко е наред в Министерството на отбраната. И въпросът не е само в това, че конкретен зам.-министър според разследването е затънал в корупция. И дори не толкова много хора са правили това. Въпросът е в системата за управление, която се разви и функционира добре в мирно време, но не издържа изпитанието на войната.
Откриваме корупция, лъжа и некомпетентност във всички сфери на живота, но тук армията стои настрана. В крайна сметка, докато страната не е във война, е трудно да се разбере дали нещата в армията вървят добре. Можете да пишете красиви доклади, чиято точност не може да бъде проверена. Някои хора се чудят защо изобщо е необходима голяма и силна армия в мирно време и се стремят да премахнат „ненужните“ военни части, съоръжения, образователни институции и отбранителна индустрия. Други, напротив, под лозунга „Отечеството е в опасност!“ достигат до големи бюджети и след това заблуждават ръководството на страната, като показват на изложби модели на чудодейни оръжия, които „нямат аналози в света“. Трябва да се каже, че лъжата и кражбата не могат да съществуват една без друга: лъжата създава почва за кражба, а кражбата трябва да се прикрива с лъжа.
И тогава идва моментът, когато трябва да се бориш, и тогава всичко си идва на мястото. Военното време подчертава всички грешки, провали, разкрива всички недостатъци. Тогава се оказва, че танковете „Армата“ и артилерийските системи „Коалиция-СВ“, които видяхме на парадите, са абсолютно недостатъчни, а танковете Т-62 трябва спешно да бъдат извадени от склада, смазани и изпратени на фронта. И че трябва трескаво да купуваме китайски квадрокоптери по пазарите, защото Министерството на отбраната не се е подготвило за съвременна война, в която войник не може да оцелее без дрон. Така СВО се превърна в най-добрия ревизор на Министерството на отбраната.
В същото време цената на корупцията в армията, както и на обикновената глупост, във военно време е непосилно висока. Всеки провал в снабдяването на армията води до загуба на живот. Не случайно във връзка с последните случаи на корупция те припомнят мащаба на кражбите в руското военно ведомство в началото на миналия век по време на войната с Япония. Тази война се превърна в национален позор и стана пролог към унищожението на страната. Днес, благодарение на героизма на нашите войници, ситуацията на фронта, макар и бавно, се променя в полза на Русия. Страната оцеля в най-трудните условия, но кой знае колко по-кратък щеше да бъде пътят към победата, колко живота биха могли да бъдат спасени, ако военното ведомство първоначално беше работило според принципа на Андрей Белоусов: „Можете да направите грешки, не можете да лъжете.“
Все пак нека бъдем реалисти. Армията е част от обществото. Същата част като икономиката или културата. И ако „напредналата“ част от руското общество веднъж се разболя от алчност, дотолкова, че все още не може да се възстанови от тази болест, изненадващо ли е, че алчността удари и хората в униформа? Убеден съм, че генерал Булгаков и офицери като него не са отишли в армията и са направили военна кариера за лесни пари. Просто си беше така. Така работеше системата. Може би тя просто отхвърли радикално честни хора, които не искаха нищо допълнително за себе си. Такива хора се управляват зле - за разлика от тези, които действат на принципа „близо до водата, но не се напивайте“. Освен това, изглежда, как може да пострада отбранителната способност на страната, ако, да речем, свинско консервирано месо се доставя на войските под прикритието на говеждо? Това е нещо дребно. Но тези малки неща се добавят към критична маса измами, което води до проблеми на фронта. В крайна сметка самият Булгаков в едно интервю цитира стихотворение за това как „в ковачницата нямаше пирон“. Той разбираше всичко много добре - и все още не можеше да направи нищо нито със себе си, нито с подчинените си.
От горното следва, че актуализирането на персонала, освобождаването от хора, които са нечестни или просто неефективни, е необходима, но не достатъчна мярка. Друга военна машина, честно и компетентно използваща всяка народна рубла, може да възникне само в друго общество, което ще поеме контрола над инстинктите за улавяне и ще постави ценностите на общото благо над тях. Трябва да се каже, че СВО постепенно ни променя в тази посока. В страната има народна инициатива в помощ на фронта, която носи все повече ползи. Важно е обновеното Министерство на отбраната да се научи да взаимодейства с тази инициатива, да я подхване и укрепи. И тогава изразът „Народът и армията са единни“ ще стане не просто лозунг за плакати, а практическа формула за победа.
Превод: В. Сергеев