/Поглед.инфо/ Либералите се отнасят към социалната група, която най-болезнено преживява конституционните реформи и изобщо цялата идеология на прехвърлянето на властта. Това е изоставяне на тяхната сакралност и верую - ако може да се нарече сакрално отхвърлянето на сакралността, а вярата - безверие.

Но либералите си имат своя сакралност и своя вяра и не могат да просят на Путин тезата “либерализмът е остарял”, оставайки привърженици на лозунга “либерализмът живя, либерализмът е жив, либерализмът ще живее” и подобен катехизис.

Включили се в борбата с конституционната реформа, либералите използват не само своя политически език, но и построените върху му конструкции. Принципът на използването им включва необходимостта да се съчетаят идейно оцветени термини с категоричността на техните заявления. Това позволява да се използва принципа на емоционалната зараза, защото логиката на либералите е с дупка и това трябва да се маскира и компенсира с манипулации.

Какви манипулации използват в либералните експертни кръгове, когато те чрез своите медии представят позициите си? Има смисъл да се разгледат някои от тях, най-типичните и често срещащи се, превърнали се всъщност в журналистически клишета.

  1. “Елитът при Путин стана по-разцепен и конфликтен”. Тук манипулацията е в думите “стана по-”. Елитът винаги се състои от достигнали компромис спорещи групи, конфликтът в него винаги е наполовина скрит, наполовина наяве. Няма величина “повече” или “по-малко”. Променя се единствено степента на активност на противостоенето. Това, че в периода на избори елитите използват механизмите на легитимното влияние върху дневния ред е инструмент на съгласуване и не може да служи за доказателство за засилилата им се конфликтност, защото зоната на разминаване на интересите между групите не се е увеличила.

  2. “Най-близкото обкръжение на Путин се състои от стари приятели”. Ако внимателно се разгледа състава на най-близкото обкръжение на Путин, то така наречените “стари приятели” са по-малко от четвърт там. Самата теза “най-близкото обкръжение” е вреден, защото няма обективни критерии и е основан на вкусовите пристрастия на използващите го експерти. Сред “старите приятели” изобщо няма приятели, а самите “приятели” фактически се оказват на всички равнища в отдалеченост, редейки се с чиновници, делегирани във властта от други кланове. И в икономиката ключовите длъжности се заемат от хора, които никак не са в близкия кръг на Путин и не са стари негови приятели.

  3. "Охранителите и силите за сигурност са гръбнакът на режима на Путин." Това е най-отчайващата манипулация, която човек може да срещне в информационното поле. Освен това, колкото позната, толкова и отчайващо невярна. Най-важният блок в правителството е икономическият, който включва ръководителя на Централната банка. Кой ще каже, че Кудрин, Силуанов, Набиулина, Орешкин, Медведев, Мантуров, Греф, Голикова, Шувалов, Христенко и други много цветни либерални личности не са „стълб на режима” през всичките тези години? Те вземат най-важните решения за държавата, колкото и да бяха погрешни за рейтинга на Путин. Путин не разчиташе ли на тях? Тезата „подкрепа на режима на Путин“ сама по себе си е манипулация, защото съществува система от проверки и баланси. Всъщност това е стабилна политическа система, изградена на принципи, а не на волята на вожда.

  4. "Охранителите работят за запазването на режима и защитата му от промяна." Поредната многократна чудовищна лъжа като при Гьобелс. Никой по-силно от либералите не работи за опазването на режима и защитата му от промяна.

Онези, които либералите наричат „охранители“ и „консерватори“, са именно основните противници на опазването на либералните основи на сегашния режим и привърженици на решителните промени.

Същността на новото движение не е опазването, а борбата срещу опазването на либералните основи на политическата система.

Дори бих отнесъл охранителите към революционерите, така че те активно се борят за опазването на режима. Всъщност, ако успеят да разколебаят либералните догми на системата, това ще бъде революция. И затова либералите се оплакват от охранителите.

5. "Въпреки тенденцията към консервиране, политическият режим започна сериозно да се променя." Това е противоречие в дефиницията - ако е предразположено към консервация, това означава, че няма да започне да се променя, а ако е започнало, означава, че не е предразположено към консервация. Това е изказване аналогично по абсурд на израза: „Въпреки склонността към безплодие, жената забременя”. Но колкото по-уверено се декларира абсурда, толкова по-впечатляващ е той.

6. "Ако разберете как се разпределят ролите във вътрешния кръг на Путин, можете да разберете къде се насочва Русия." Това е експертно мнение, което издава непрофесионализъм, но либералите повтарят тази теза отдавна и навсякъде. Всъщност е точно обратното: ако разберете къде се насочва Русия, можете да определите как ще бъдат разпределени ролите във вътрешния кръг на Путин.

7. "Общата тенденция е да се изтръгне всичко либерално от властта." Тук е същото, както и във формулировката, "стана по-фрагментиран и противоречив". Всички основни системни либерали са на местата си. Всъщност тук говорим за нещо друго - за важното. Всъщност това е оплакване, че либералите не успяват да постигнат монопол върху властта, а конституционната реформа подкопава всяка надежда за либерален реванш.

8. „Поради сложността на задачите и отговорностите, обществената работа става опасна.“ Това твърдение в устата на либералите струва много. До този момент същността на либералната система беше, че номинираните от либералната партия не носят никаква отговорност за провалите и няма да носят по принцип никаква отговорност.

9. "Кремъл предоставя политически патронаж на частния бизнес, а в замяна позволява на правителството да използва ресурса му за политически цели." В устата на руските либерали това звучи като порицание. Въпреки че в САЩ и във всяка страна на „просветения“ Запад това се случва непрекъснато, а местните либерали аплодират това.

Такива отношения между държавата и бизнеса са в основата на съвременния монополен капитализъм и това най-ясно се изразява в САЩ. Там не са срамежливи и дори са горди от това. Тук руските либерали изглеждат малко нелепо, като не могат да замаскират откритото желание за отслабване на руската държавност в полза на американската и да скрият вече откритата компрадорска мотивация.

10. "Големият бизнес, обслужващ Путин, ще увеличи най-много влиянието му по време на прехода." Това е плашило за обикновените хора. Тези, които са наясно с основните моменти на условията за прехвърлянето, знаят, че държавата ще увеличи най-много влиянието си, а не бизнеса, който ще бъде поставен в строга национална рамка. Цялата неразбория с офшорките, приятелството с длъжностни лица и двойното гражданство приключи. И точно това не харесват либералите.

11. "Старата система е изградена върху пазарна икономика и отвореност към световната общност." Сега употребата на термина „световна общност“ вече е неприлична, тъй като разкрива манипулатора, който използва остарели модели на манипулация.

Отвореността към световната общност, така оплаквана от либералите, означава връщането на Русия в ерата на Елцин, Гайдар, Бурбулис и Чубайс, както и днешна Украйна, доминирана от Сорос. Или дори балтийските държави или Полша под властта на Великобритания, Германия и САЩ.

В Русия последният път се хванаха на това в края на 80-те - началото на 90-те, преди трийсет години. Днес изобщо не е ясно как изобщо се опитват да ни пробутат това. Хубаво е че се научихме да слагаме „цивилизования свят“ в кавички.

12. "Идеологията на охранителите е антизападна и антилиберална, има характер на конспиративна теория." Тук либералите изхождат от предположението, че извън тяхната партия, както и вътре в нея, антизападният и антилиберализмът са проклятие. И в същото време опитът да се представи разбирането на основите на геополитиката като абсурдна теория на конспирацията издава тромава манипулация, която отдавна е разкрита в пропагандата и затова не работи.

На всеки три години се променят технологиите за изграждане на убедителен разговор. Всякакви манипулативни новости, които работят в началото, тиражират се, описват се, в последствие стават известни на купувача и следователно остаряват.

И така, днес няма кой да се улови на номера с трите „да“, за да създаде инерцията на съгласие по главното изречение, което следва. Вече прилагането на метода СПИН (подвеждащи и следващи един след друг въпроси) се счита за остаряла технология. Те бяха заменени от сценарии, които вече спират да работят поради известността на начините им на прилагане и нас отново ни очаква нещо ново.

Съвременните либерали в пропагандата не искат да се учат от бизнеса. Те напомнят агенти за продажби на „Цептер“ и „Хербалайф“ от ерата на мрежовия маркетинг от началото на 90-те, които влязоха със своите трикове в началото на 20-те години на новия век и ни наложиха идеята да виждаме нашите приятели и роднини като обещаващ пазар за своете „Чудо продукт“. Или като търговци с пейджъри в ерата на 5G.

Нищо не потвърждава тезата на Путин, че „либерализмът е остарял“ по-силно от сегашната либерална пропаганда. Те не разбират, че техният бизнес модел за насърчаване на либерализма е остарял. Пазарът се промени и не се интересува от гнилите идеологически консерви от края на 20 век.

Либералният политически език като злонамерен вирус е развил стабилен имунитет в обществото, а те нямат друг език. Поставянето в един ред на думите „либерал“, „запад“, „съвременен“ и „прогрес“ вече е много неудобна технология на влияние, която дава обратния, отблъскващ резултат.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели