/Поглед.инфо/ Един от най-изненадващите резултати на президентските избори бяха резултатите от гласуването в чужбина - там, където живеят нашите емигранти. Разбира се, гласуваха не само те, но и тези руски граждани, които просто работят или почиват в чужбина.

Но все пак по-голямата част от тези 370 хиляди хиляди, които дойдоха до урните в 144 страни по света, бяха емигранти - тоест тези, които умишлено са напуснали Русия в търсене на по-добър живот или защото се „задушават“ в родината си. Ясно е, че само малка част от многомилионната „руска диаспора“ е гласувала, но резултатът е неочакван.

Имаше мощна кампания на навалисти и „борци срещу режима“ за протест срещу гласуването - тоест да дойдат на изборите и да направят бюлетината си недействителна, като напишат нещо протестно анти-Путинско върху нея. На теория, в тези страни, където са концентрирани най-много емигранти - релоканти, „протестният вот“ би трябвало да спечели.

Но какво виждаме? В Армения са гласували повече от 10 хиляди души, а недействителните бюлетини са малко над хиляда. Това, както и да го гледате си е десет процента. А останалите са гласували за Путин и Даванков - съответно 60 и 37 процента.

Да, Даванков спечели в Ереван, а Путин спечели в Гюмри, където се намира руската военна база, но не само военните, но и много преселници явно гласуваха за президента. Включително тези, които са дошли специално от Грузия, където нямаше отворени избирателни секции (между нашите страни няма дипломатически отношения).

Ясно е, че гласуването за Даванков се възприема от мнозина като „антивоенно“, но дори и с такава мотивация то не е антируско. Защото за истинските антипутинисти и „борци срещу режима” никакъв Даванков не е приемлив – за тях той е проект на Кремъл и „фалшива опозиция” (все пак истинската опозиция, естествено, трябва да е за победата на Украйна и за съд на Путин).

В друга страна, където има много преселници, в Сърбия, Даванков получи няколко пъти повече от Путин - но и тук броят на недействителните бюлетини беше малък. Кандидатът на „Новите хора“ спечели с огромна преднина в Прага и Варшава - но вече във Вилнюс се получи 39 срещу 29 за Путин. А в Хайфа, Израел, разликата е още по- малка - 41 срещу 34 процента.

Ясно е, че все още има много съветски граждани, живеещи както в Литва, така и в Израел - и сред тях подкрепата за Путин е много по-висока, отколкото сред младежите, избягали от военната служба. В друга балтийска страна, в Естония, в Талин Путин получи общо 75 процента - спечели и в участъка в Псковска област, специално организиран близо до границата, за да улесни пристигането на наши граждани, живеещи в Прибалтика.

Но гласуването на притежателите на бивши съветски паспорти само по себе си не може да обясни уверената победа на Путин в Ташкент (където има много преселили се) и още по-малко в София. Навсякъде Даванков е на второ място - но тук е важно да се разбере какво показва гласуването за него.

Фактът, че много от тези, които избягаха, уплашени или просто „антивоенно настроени“, не искат да скъсат с родината си, искат да се върнат след време - иначе просто нямаше да дойдат до урните. А тези, които напуснаха, защото компанията им се премести в чужбина (и това не са само IT специалисти), могат да гласуват и за Даванков, и за Путин - за тях е още по-лесно, те имат „извинение“ (не съм напуснал, работата се премести).

Руските преселници от тази вълна постепенно се завръщат - и въпреки цялото осъждане от страна на обществото на тези от тях, които преди това хвърляха кал по родината си, отношението към всички останалите е значително по-снизходително.

И е много важно тези руснаци, които отдавна живеят на Запад (а това са милиони), да не се страхуват да се обявят като граждани на Русия - затова Путин спечели например в Генуа (71 процента). ) или в Марсилия. Да, малка част от емигрантите гласуват, но все пак това е показател за събудените патриотични чувства, за ангажираност с Родината.

И няма значение кой за кого в крайна сметка е гласувал. Много по-показателно е другото, че те дойдоха в избирателните секции в Западна Европа, независимо от създадената там обстановка и без да се притесняват да демонстрират своята принадлежност към Русия.

Отдавна е забелязано, че руснаците, за разлика от други народи, не оцеляват в емиграция: те не създават нищо подобно на „Чайна таун“ или полски, ирландски, тамилски, кубински, ирански общности. Те общо взето се разпадат още във второто поколение (единственото изключение са заминалите в края на 19 и началото на 20 век молокани и казаци).

Руснаците не могат да живеят без Русия, а заминалите винаги имат възможност да се върнат в родината си. Главното е да не я предават с думи и дела и всичко останало може да бъде коригирано.

Превод: ЕС