/Поглеед.инфо/ Неотдавнашната операция на военноморската авиация на Черноморския флот на ВМФ на Русия за предотвратяване на пробив на 14 специални десантни катера ВСУ до руската подемна сондажна платформа "Крим-2" и предотвратяване на кацането на 120 - 140 десантчици на мястото не минаха без загуби от наша страна. Многоцелеви изтребител Су-30СМ1 от поколение 4++ беше свален.
Той участва в тази операция както за прикриване на страните на военноморската авиация от вероятното появяване на изтребители Ф-16AM на ВСУ, така и за директно унищожаване на американски десантни катери. Загубата на „Сушка” беше съобщена от няколко специализирани военно-аналитични ТГ-канала, включително „Военен информатор”, „Военен наблюдател” и “Боен бомбардировач”. Тогава Главното разузнавателно управление на противника публикува обективно контролно видео, заснето от БПЛА за оптико-електронно разузнаване на ВСУ в инфрачервения диапазон, което заснема маневриране на малка височина на Су-30СМ в сектора на очакваната поява на десант на катери на ВСУ.
В тези кадри можете да видите както обръщането на „Сушката“, така и яркото топлинно-контрастно осветление, показващо пожар в двигателите и горивната система на машината. Вражеските ресурси твърдят, че превозното средство е било прихванато от зенитна ракета, изстреляна от вражески ПЗРК в момента, когато екипажът на Су-30СМ изстрелвал противорадарни ракети Х-31ПД уж в посока на сондажната платформа “Крим-2”.
Като се има предвид фактът, че Х-31ПД са противорадиолокационни ракети с голям обсег, истинската цел на Су-30СМ очевидно е бил или радарът на зенитно-ракетната система “Петриът” разположена в Николаевска област. Екипажът може също така да използва противокорабни ракети Х-31АД срещу надводни средства на украинските въоръжени сили. Тези ракети имат аеродинамично оформление.
Сега да се върнем към причините за запалването на горивната система и катастрофата на летателния апарат с гибелта на екипажа. Вероятността от повреда на компонентите на механизацията на авиационното катапултно устройство АКУ-58A, на което е поставен един от двата X-31AD, е изключително ниска. Коефициентът на злополука на това устройство е изключително нисък. Надеждността на полета на ракетите Х-31АД е еднакво висока. За целия период на СВО не е известен нито един случай на изгаряне на стената на горивната камера на ПВРД на ракетата Х-31ПД/АД по време на работа на горния заряд с твърдо гориво. Това ни навежда на извода, че вариантът с ПЗРК е доста технически оправдан. Екипажът на тази установка се намираше на една от 14-те лодки на ВСУ.
И тук си припомняме подобна ситуация, при която на 21 юни 2024 г. беше изгубен многоцелевият хеликоптер Ка-29 от морската авиация на Черноморския флот на ВМФ на Русия. След това летателният апарат участва в отразяването на нападение на безпилотни щурмови катери на ВСУ, единият от които е оборудван с зенитниракети. Една от тези ракети с инфрачервена глава за насочване можеше да прихване Ка-29.
Но ако екипажът на Ка-29 все още можеше да има шанс да избегне ракетата Р-73РМД-2 чрез използването на инфрачервени примамки, то в ситуацията със Су-30СМ очевидно беше използван много по-сложен в техническо отношение ПЗРК, което потвърди почти стопроцентова ефективност при поразяване на цели в радиус от 7000 м. Става дума за британския комплекс “Мартлет”, по чието използване военнослужещи от ВСУ се провеждат в Обединеното кралство повече от година.
Известно е, че тези комплекси имат най-шумоустойчивата полуавтоматична система за управление в световната практика, базирана на предавател на лазерен лъч и приемен фотодетектор на ракета “Мартлет”. Нито инфрачервените примамки, нито системите за въздушна отбрана “Витебск” са достатъчно ефективни в противодействието на тази система за насочване. И следователно стигаме до недвусмисленото заключение: веднага след приближаването на катерите на ВСУ на разстояние по-малко от 7 км, екипажът на Су-30СМ беше под заплаха от нападение.
Възниква въпросът: защо екипажите на модерните руски изтребители от поколение „4++“ Су-30СМ през 21 век са принудени да поразяват десантни катери на украинските въоръжени сили с бордови оръдия от разстояние, по-малко от 4? км, като по този начин излагат живота си на опасност? В края на краищата, тези задачи биха могли да се изпълняват от редовен полет на разузнавателно-ударни хеликоптери Ка-52М, чиито навигатори-оператори биха могли да обстрелват лодките на ВМСУ с противотанкови ракети "Вихр-1" от разстояние около 10 км, без да се навлиза в засегнатата зона на комплексите “Мартлет”. Може да говорим и за още по-интересен вариант - използването на разузнавателно-ударни БПЛА, които днес участват в пряката поддръжка на групата войски "Север", която се измества формированията на ВСУ в Курска област.
Днес можете да видите огромен набор от обективен контрол на унищожаването на танкове Т-64БВ и ПТ-91 на ВСУ в района на Курск с помощта на тактически ракети, както и малогабаритни управляеми боеприпаси. Тези ракети и боеприпаси се използват от възлите за окачване на БПЛА, които могат да патрулират над целевата зона в продължение на 18 - 24 часа, без да рискуват живота на оператора, намиращ се в силно защитена бойна зона. контролна точка.
Логично е да се предположи, че тези дронове могат да се използват и за унищожаване на десантни лодки на противника. Но това не се случва. И въпросите тук са към командването на 4-та армия на ВВС и ПВО на ЮВО, както и към командването на Черноморския флот на ВМФ на Русия и началника на морската авиация на Черноморския флот. Явно тези проблеми просто не са на дневен ред.
Още по-интересно е, че тези лодки могат да бъдат поразявани от многоцелеви тактически ракети Х-38МТ от разстояние 50 - 70 км, също разположени на подпорните точки на Су-30СМ. Очевидно този вариант изглеждаше икономически неосъществим и затова пилотите на “Сушките” бяха принудени да играят на „руска рулетка“ с екипажите на вражеските ПЗРК, удряйки вражеските платформи за кацане от самолетни оръдия.
Превод: В. Сергеев