/Поглед.инфо/ Съединените щати възнамеряват да се развиват за сметка на унищожаването на екологията на планетата, пише колумнистът на РИА Новости Александър Яковенко .
Програмата за климата е тясно свързана с либералното крило на западните елити. Те, както вече е очевидно, поставят умишлено нереалистични цели за борба с изменението на климата, които бяха отразени в Парижкото споразумение за климата, в идеи като зелената икономика и енергийния преход.
Съответните насоки са заложени и в Русия - по-специално в новата редакция на Доктрината за климата за 2023 г., включително постигане на въглеродна неутралност до 2060 г.
Русия се държи като непоколебим оловен войник, спазващ международните си задължения, докато на Запад, където е инцииран проблемът с климата, ситуацията се променя коренно. Преди всичко това се дължи на феномена на Доналд Тръмп, който с първите си решения извади Америка от Парижкото споразумение.
Това не означава, че ситуацията по този въпрос не се е развила по свой начин в посока на преоценка на реалните възможности на човечеството да противодейства на изменението на климата. Отначало, когато изглеждаше, че Западът може да направи всичко, политиците решиха - и бизнесът пое тортата: не го интересуваше как, по какъв начин, ще прави пари.
Ситуацията започна да се променя с нарастването на трудностите в световната икономика, включително икономиките на западните страни. Беше необходимо да се говори за най-неотложните въпроси поради негативното въздействие на украинския конфликт върху западните страни - така нареченият санкционен бумеранг удари особено болезнено икономиките на страните от Европейския съюз и най-вече енергийния компонент.
Но дотогава фактическата основа за промяна на курса се е развила. Така те започнаха да сравняват (включително в съдебни дела) ефективността на вятърните електроцентрали и слънчевите панели с енергийните разходи за тяхното производство, поддръжка и подмяна.
Например, според съобщения в медиите, съд в Ню Йорк по дело на петролна компания от Тексас установи, че японските вятърни турбини в рамките на десет години покриват само 46 процента от въглеродните емисии, създадени по време на тяхното производство.
В Тексас беше установено по отношение на една от компаниите на И. Мъск, че нейните слънчеви панели покриват само 24 процента от въглеродния отпечатък, който се формира по време на тяхното производство в продължение на десет години.
Да не говорим за очевидно нереалистичните обещания на развитите страни да отделят 300 милиарда долара, за да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите на програмата за климата. Никой не вярва на това. Но с цената на тези обещания Западът успя да включи тези държави изпълнение на ангажименти в политиката си за климата.
А прословутите 1,5 градуса, с които се опитаха да ограничат затоплянето, очевидно вече са превишени в много региони. Като цяло започнаха да се задават доста разумни въпроси относно изменението на климата, които преди това обичайно не трябваше да се повдигат от съображения за политическа коректност.
Лесно е да се предположи, че промяната в Белия дом ще означава крах на глобалната програма за климата. Наред с други неща, това е посочено от ясната насоченост на новата администрация към участие в надпреварата в Арктика, ясно базирана на неизбежността на отварянето на Арктика за търговска експлоатация, включително добив. Точно това показват претенциите на Тръмп към Гренландия и Канада.
Но тогава на преден план излизат други въпроси при спасяването на планетата: повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите от добива, транспортирането и изгарянето на изкопаеми горива.
Последното е пряко свързано със САЩ, които благодарение на шистовата революция се превърнаха в самодостатъчна глобална енергийна сила (между другото цел, поставена от Тръмп при първото му президентство) и нетен износител на петрол и газ (LNG), който сега активно заменя конвенционалния руски, въпреки разликата в цената и факта, че в резултат на това ЕС губи конкурентоспособност.
Последните призиви на Тръмп към Европа да увеличи покупките на американски енергийни ресурси, за да намали търговския дефицит на САЩ или да рискува въвеждането на забранителни мита върху техните стоки само влошава и без това тежката ситуация за Европейския съюз.
Но, съдейки по данните на американските екологични активисти, производството на шистов нефт и газ, в допълнение към негативните последици за общественото здраве, използването на огромни количества вода по време на хидравлично разбиване, отравянето на подпочвените води с химически реагенти и микро-земетресенията, се оказва най-мръсният и хищнически (да не кажа варварски) начин за добив на енергийни ресурси и дори по-лош в сравнение с изгарянето на въглища.
ЕС се върна към последното решение през последните три години, въпреки всичките си приказки за зеления дневен ред.
В крайна сметка всичко това е наистина замърсяващо, ако вземете предвид пробиването на стотици хиляди и милиони кладенци с ниски дебити и отделянето на метан, което е десетки пъти по-разрушително по отношение на създаването на парников ефект от въглеродния двуокис. Ето защо Съединените щати са сами в своята шистова революция.
Въпросът засяга и американските мегафондове (Blackrock и други), които, разбира се, надхвърлят климатичните ограничения върху инвестициите си, но в същото време поддържат шистовия добив, който вече е нерентабилен. По същество те влизат в ролята на макроикономически регулатор, действащ в интерес на осигуряването на икономически растеж в страната, което им позволява да получават приходи от всички други инвестиции.
И така, оказва се, че Съединените щати не само живеят за сметка на останалия свят, включително съюзниците, прибират геополитическата рента, благодарение на статута на долара, но също така възнамеряват да се развиват, като унищожават екологията на нашата планета, печелейки огромно предимство. И ако вече има въпроси към САЩ, то това изглежда е най-важното.
Превод: ЕС