/Поглед.инфо/ На Запад спорят за това как да реагират на червените линии, начертани от Русия: няма да работи просто така да се отхвърлят подготвените от Москва проектодоговор със САЩ и споразумението с НАТО. Привържениците на твърдата стратегия, тоест тези, които залагат на продължаването на демонизацията на Русия и тоталната конфронтация с нас, се опасяват, че липсата на недвусмислено отрицателна реакция, да не говорим за съгласието за обсъждане на руските предложения, няма да бъде само отстъпка на Русия, но и насърчаване на Путин, директно тласкащо го към „атака срещу Украйна“.

Както пише The Wall Street Journal, „изискванията на Путин не само обиждат САЩ и НАТО“ но и „демонстрират нарастващата му увереност, може би дори убедеността му, че Западът няма да направи нищо сериозно, за да го спре“.

Няма смисъл Русия да убеждава атлантистите, че няма да атакуваме Украйна, освен това при сегашните обстоятелства, в атмосфера, в която Западът почти сам повярва в реалността на измислената от него „руска заплаха“, дори ни е неизгодно да доказваме миролюбието си. Нека да понервничат, както каза Владимир Путин преди месец, „нашите неотдавнашни предупреждения имат известен ефект“ и е нужно „малко напрежение“ да се съхрани у Запада колкото може по-дълго.

С други думи, ние се опитваме да обърнем русофобската енергия, натрупана на Запад срещу самия него: тъй като страхът (дори и да е до голяма степен фалшив и умишлено манипулативен) има големи очи, трябва да използваме възбуденото състояние на нашите „партньори“, за да започнем сериозен разговор.

При това разумната част от атлантическите стратези разбира безсмислеността на политиката на игнориране на руските интереси: не само е възможно, но е и необходимо да се преговаря с Русия. Далеч не навсякъде и във всичко това е осъществимо, но ако има склонност да се вземат предвид взаимните интереси, а не желанието да се „прибере нещо“ или да се навреди на врага, тогава често е възможно да се постигне споразумение. Това важи и за различни регионални проблеми и конфликти.

В крайна сметка Русия има интереси не само в постсъветското пространство - ние просто начертаваме червените линии възможно най-строго спрямо нея. Имаме интереси в почти всички региони на света и, като се има предвид географското ни местоположение, тези региони са предимно съседни на нас. Всъщност Русия не е просто евразийска сила, граничеща както с Норвегия, така и с Монголия – ние сме и тихоокеанска сила. С други думи, не само Китай и Япония, но и целият регион на Югоизточна Азия – страните от АСЕАН – е близо до нас.

Като цяло Близкият изток всъщност също ни е граничен регион, защото по Каспийско море сме съседи с Иран. Далеч от нашите граници са само Южна Америка (въпреки че само Тихият океан ни дели от нея) и Африка, но и там имаме сериозни интереси и исторически връзки.

Неразумно е Западът да гледа на целия свят като на платформа за борба с Русия, както беше в съветско време. Не само защото Русия няма за цел да изгради алтернативна глобална система (СССР през по-голямата част от историята си също не си е поставял такава задача, но Западът продължава да вярва, че е имал), но и защото Западът вече няма силата и средствата за глобално господство. Освен това по пътя към нов многополюсен свят Русия действа като конструктивен и отговорен играч, а не като луд разрушител и подпалвач.

Единствено в западната пропагандна митология Русия мечтае да отмъсти за разпадането на СССР и за унижението и е готова на всяка цена да навреди на САЩ и Европа, подкопавайки позициите им на световната сцена и разцепвайки ги отвътре. Не, Русия, разбира се, не е против да играе на противоречията, възползвайки се от грешките и престъпленията на Запада, но в същото време за нас е фундаментално важно да не допускаме хаос в световния ред като цяло, или дестабилизиране на ситуацията в определени региони на света. Дори само защото повечето от тези региони са наши съседи и нямаме нужда от пожар на съседната улица.

Русия иска нов световен ред и работи за създаването му. И ние сме уверени, че ще го изградим заедно с други сили-цивилизации. Но не е необходимо на всяка цена да ускорим краха на атлантическия проект, а искаме контролиран преход от завършената атлантическа, западна ера към нов свят.

И това, между другото, отговаря на стратегическите интереси на самия Запад – този, който ще съществува в следващата ера. Той се нуждае от контролирано оттегляне от позицията на неуспешен хегемон до позицията на влиятелен глобален играч, план за спретнато отстъпление от същия Близък изток, така че по-късно всичко да не се превърне в паническо бягство с много хаос и суматоха в „Афганистански стил“.

Затова е любопитна статията на Анатол Ливен (един от основните англосаксонски специалисти в региона) озаглавена „Русия е права в Близкия изток“, която се появи във The Foreign Policy. Защо непрекъснато казваме, че Русия се стреми да подкопае международния ред, казва Ливен:

В региона през последните двадесет години САЩ неизменно са нарушителя на съществуващото статукво. Русия се противопоставя на американската политика по ключови въпроси, които с течение на времето се оказват обективно правилни от гледна точка не само на Москва. и региона, но дори и на самите Съединени щати и Запада.“

Разбира се, Русия развива политиката си, изхождайки от собствените си интереси. Неслучайно обаче тя отговаря на интересите и на Запада. Руските действия в областта на външната политика и сигурността на държавите от Близкия изток се основават на анализи, изчисления и предвиждания, които се оказаха не само верни сами по себе си, но и близки до част от американския елит.

Ливен пише, че „руските разчети може да се нарекат антидемократични, но значително по-точно е да ги характеризираме като дълбоко усещане за крехкостта на държавите и за страха от хаоса и гражданската война, съчетано с дълбок скептицизъм относно бързите революционни промени“:

Това отношение се корени в ужасната история на самата Русия през двадесети век... Съветският опит натовари руснаците с дълбок скептицизъм относно революционните проекти за трансформиране на други страни в съответствие с някакъв универсален идеологически шаблон.

Така действаше съветският комунизъм навсякъде света, потапяйки Русия в поредица от ужасни, скъпи бедствия. Така руснаците осъзнаха (впрочем съвсем правилно), че американският проект по ключови въпроси наподобява съветските усилия от 80-те години и следователно е обречен на същия провал. "

Анатол Ливен припомня, че Владимир Путин се противопостави на американското нахлуване в Ирак, срещу либийската операция и като цяло осъди опитите за "експорт на демокрация", предсказвайки унищожаването на държавите и следващия хаос.

Това в крайна сметка се случи, тоест руснаците бяха прави, а американците не. В същото време американците понякога също биха могли да бъдат реалисти: Ливън припомня, че през 2011 г. Джо Байдън и Хилари Клинтън посъветваха Обама да не подкрепя исканията за оставка на египетския президент Мубарак, защото просто няма кой да го замести.

Те се страхуваха от хаос във важна страна от арабския свят, точно като Русия, която не искаше да се сваля Асад в дружелюбната към нея Сирия. И в края на краищата общият пожар в Близкия изток започна по вина на Съединените щати: именно американците отвориха кутията на Пандора с нахлуването си в Ирак.

Трудно е да се разбере защо Русия заслужава осъждане, че се придържа към същата линия като разумните американски анализатори и съветници, пише Ливен, въпреки че тук всичко е ясно, Вашингтон просто действа в логиката на сдържането и борбата с Русия. Сега администрацията на Байдън казва, че е решена да си сътрудничи с Русия там, където интересите на двете страни съвпадат, напомня Ливен:

„Историята на Близкия изток през последните двадесет години доказва, че поне в тази област наистина има солидна основа за сътрудничество. За по-нататъшното му развитие обаче американските политици трябва да признаят, поне пред себе си насаме, че Русия се оказваше права много пъти, но Америка не е."

Има ли шанс за такова признание? Отговорът на този въпрос е важен преди всичко не за Русия, а за САЩ – защото именно те трябва да се измъкнат от дупката, в която се забиха в Близкия изток. Без да осъзнават грешките си, САЩ само ще влошат положението си, а без да се съобразяват с интересите на Русия, вече е напълно невъзможно да действат в региона.

Това се отнася не само за Близкия изток, но именно там има реален шанс да се премине към политика на координиране на взаимните интереси. Новият световен ред вече идва – не е нужно да го игнорирате.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели