/Поглед.инфо/ Публичните спорове около задържането на един от организаторите на миналогодишните опити за държавен преврат в Беларус са настроени така, че постоянно да отвличат от съществото на въпроса.

От една страна се спори дали Беларус е имала право да приземява самолета, в който е летял Роман Протасевич, или не. И този въпрос е отчасти естествен, ако е поставена задачата да се отвлече внимание от същественото или да се намери възможност да се обвини някой, чиято правота не може да се опровергае.

От друга страна се натрапва въпросът колко ще ѝ бъде трудно на Беларус, стрували ли са си последиците от задържането на Протасевич. И този въпрос в това отношение не е естествен, озвучават го предимно тези, които се обявяват за привърженици на Беларус и нейния съюз с Русия, отказа на Беларус от “многовекторността”. Но само “без последици” - и за Русия, и за Беларус: “Да не даваме повод на противника за притеснения”. “Нека Беларус бъде с Русия, но при това да не носи неприятности на Русия”. Както в известното германско стогодишно стихотворение за фенерджията, решил да става революционер, но изплашил се, че ако на барикадите струпат фенери, няма да има какво да чисти: “Как да си бунтар, а и мирно да чистиш фенера”.

При всеки случай и двете са отдалечаване от същността. Не е важно дали може по един или друг протокол да се приземява самолет и не става дума какви може да са последствията от ареста на Протасевич.

Важното е, че Протасевич е враг на днешен Беларус. На някого страната му харесва, а на други, може би не. Но ако той е бил враг на днешен Беларус, то олицетворяващите същия Беларус днешни власти нямаше да имат право, а задължение, да го обезвредят.

И тези, които старателно отвеждат въпроса към това дали може да се сваля на собствена територия самолета, в който е летял, всъщност автоматично признават, че Протасевич е арестуван с право. Но не искат да си признаят това и се опитват да открия някаква вина у Лукашенко и Беларус. При това, след като не могат да намерят правни аргументи за обвинение, започват да ги заменят с дружния вой: “Ужас! Отврат! Безобразие!”.

Какъв е Протасевич? Син на предател на Беларус, лишен заради измяна от военно звание и враг на съществуващата страна. При това е нацист. Воюва на страната на украинските нацисти срещу антифашистите от Донбас. При това е създател на канал, който води хибридна война срещу тази страна. При това е един от организаторите на миналогодишните масови безредици в Беларус, целящи държавен преврат, подобен на този през 2014 година в Киев.

При това призовава и насочва своите привърженици в страната към силови акции срещу властите, изпращайки ги да рискуват своята свобода, здраве и живот, самият той остава в друга страна, както самият смята - на сигурно място.

И още призовава да се извършват диверсии и терористични актове срещу Беларус и представителите на държавната власт и техните семейства.

Никой не отрича това. Просто на някои не им харесва, че той е заговорник, нацист и враг на днешен Беларус, а на някои това се харесва. Понеже това не се нрави на Беларус, страната вкарва в затвора своя враг.

Някои уверяват, че макар да е враг, не си е струвало да се залавя - твърде е малък, ненужен. Виждат какви са били оперативните и настоящите политически съображения на тези, които решават да го уловят.

Общата политическа полза от залавянето му е налице. На първо място преди всичко се отучват да се чувстват в безопасност свикналите на безнаказаност политически хулигани. Как се отличава идейният борец от хулигана? С това, че идейният борец знае как може да се наложи да си плати за своята борба и съзнателно се запътва към това, въпреки опасността. Политическият хулиган “се бори”, защото е яко и модерно. Поддържа си тонуса, като в спорта, само че е застрахован.

Политическата борба и протестът, борбата за сваляне на властта, която смяташ за реакционна и несправедлива - това е нещо достойно и героично. Клоунадата от безопасно разстояние е нещо противно. Именно това е противното, а не това, когато защитаващата страната власт нанася удари по тези, които сами решават да ѝ станат враг.

Правото на въстание не значи право на безнаказаност за това въстание. И то съществува в единство със задължението на властта да защитава страната, обществото и да потиска преврати и заговори. Който не иска да го арестуват, да не ги готви. Който ги готви, да си приеме наказанието. И това е първата и непосредствена полза от ареста на Протасевич.

Втората е свързана с истеричния вой по този повод и не по-малко истеричната вълна от санкции. Именно тази истерия разкрива болката на онези, които готвят преврата в Беларус. И не е важно, че задържайки Протасевич, Беларус ще получи данни и доказателства за ролята на западните специални служби в опитите за преврата.

Работата е там, че противниците на Беларус разбраха, че ще им отговарят сериозно. Не на равнище “спортно карате”, а на равнище бойно.

Западът разбра, че вече не го смятат за неприкосновен. И разбра, че вече не може да гарантира защитата и неприкосновеността нито на своите представители, нито на своите наемници. И че всеки наемник, който реши да поработи като противник на страната, ще получи отговор не като за “дисидент”, а като за “враг на народа”. Още повече, че действа под флага на белоруските нацисти от времената на Великата отечествена война, действа в съюз с днешните украински и прибалтийски нацисти и всъщност дори не се изправя срещу политическия режим в страната, а срещу нейния суверенитет, опитвайки се да помогне на хибридната агресия на западната коалиция и да превърне родината си в някакво подобие на разграбената днес Украйна.

Върху Беларус се стоварват удари и въпросът е дали белоруското общество ще успее да прояви устойчивост да не се пречупи. Това е екзистенциална ситуация. Беларус е решил да действа решително. Защото сега, когато Западът започна своя щурм, ако Беларус устои, това ще значи, че той няма достатъчно сили да се справи дори с него.

Друго е, че стенанията на определена част от руските държавници тип “последствията” от предизвикателството, което е хвърлено от Лукашенко, са най-малко некрасиви. Както и стоновете на тема “претеглени са всички плюсове и минуси - дали си е струвало?...”

Струвало си е. Защото основният плюс са хвърлените предизвикателство и предупреждение: “На война като на война. Пазете се!”.

А тези, които в активните действия винаги са виждали минусите и винаги са се страхували от последствията, са били винаги такива: и през 1941 година, когато се страхуват да докладват истината за струпващите се на границата германски войски и че трябва да се готвят собствените войски за отразяването на нападението.

И през 1991 година, когато се побояха да разстрелят Белия дом на Елцин. И през 2008 година, когато се побояха напълно да освободят Грузия. И през 2014 година, когато се отказаха да вземат под своя защита Украйна почти до Днепър. Когато се побояха да защитят палените живи в Одеса.

Впрочем, такива има и през 1917 година - страхуващите се от собственото си въстание Каменев и Зиновиев. Тогава такива “побояли се” и “претеглили всички плюсове и минуси” са наречени от Ленин “политически проститутки”.

Превод: В. Сергеев