/Поглед.инфо/ След преврата през 2014 г. в Украйна Европа беше представена за известно време като еуфория. Имаше причина: след преврата Киев започна бързо да „отплава“ от руския бряг. Още на 24 февруари 2014 г. официалният представител на Европейската комисия Оливие Бай обяви, че Европейският съюз счита Александър Турчинов за законния изпълняващ длъжността глава на украинската държава. Сваленият насила (с екзекуции на хора в центъра на Киев!) президент Янукович бързо беше уволнен. „Ние уважаваме процедурата, в резултат на която г-н Турчинов е упълномощен да изпълнява възложените му функции“, отбеляза г-н Бай.

Изявленията в подкрепа на различни инициативи на официален Киев в началото звучаха редовно от Европа. Но след няколко години други нотки прозвучаха в гласовете от Брюксел и водещите европейски столици. Европейците започнаха да се дразнят от натрапчивите призиви на киевските политици бързо да приемат Украйна в ЕС. “Украйна без съмнение няма да може да се присъедини към ЕС в следващите 20-25 години. Същото се отнася и за членството в НАТО”, заяви ръководителят на Европейската комисия през 2016 г. Жан-Клод Юнкер. Всъщност именно с това мечтите (или бълнуванията) за Украйна като член на ЕС приключиха.

Възникнаха и точки на напрежение по отношение на най-близките западни съседи - Унгария и Полша.

Будапеща, за разлика от някои други столици, не скри възмущението си от промените в законодателството за украинския език, които забраняват на националните малцинства да получават образование на родния си език. Варшава от своя страна не одобрява героизацията на членове на украинските националистически организации, които си сътрудничат с нацистите,и опитите на Киев да попречат на полските историци да установят всички обстоятелства на Волинското клане. Формално обаче повечето европейски правителства показаха на Киев своята добра воля. Натрупаният скептицизъм се четеше известно време главно от косвени знаци. Например, в подкрепа на правителствата на няколко европейски държави за изграждането на газопровода „Северен поток-2“.

И тогава нещо започна да се променя.

Изказвайки се на панелна дискусия на 14-ия стратегически форум в Блед, словенският президент Борут Пахор предложи включването на Западните Балкани в Европейския съюз и предоставяне на Украйна и Турция на „специален статут“. Това беше призив за отказ за членство на Украйна в Европейския съюз завинаги.

Скоро министърът на вътрешните работи на Естония, председател на Консервативната народна партия (ЕКРЕ) Март Хелме, нареди на подчинените си да изработят схема за премахване на безвизовия режим за украинските граждани. Още тази есен в парламента ще бъдат внесени съответните законодателни инициативи. Това също е сигнал.

Човек може да разбере загрижеността на ръководителя на Министерството на вътрешните работи на Естония. Според резултатите от 2018 г. броят на трудовите мигранти, влизащи в Естония, почти се е удвоил. 15 524 души са пристигнали от Украйна за краткосрочна работа. За сравнение: от по-близък Беларус на работа в Естония за последната година са пристигнали едва 1112 души.

Малко след изявлението на Хелме, интервю даде естонският президент Керсти Калюлайд. Тя се опита да смекчи казаното от Март Хелме, но не остави неясноти. „Безвизов режим“, каза тя, „е режим между ЕС и Украйна, а не между Украйна и Естония.“

В същото време Керсти Калюлайддиректно заяви, че Европа се чувства уморена от Украйна: „Причината за умората е, че ние даваме едни и същи съвети в продължение на много години и не виждаме Украйна да става по-малко корумпирана, икономиката по-малко олигархична и т.н.“

Изявленията на словенските и естонски държавници са сигнал за Киев. В крайна сметка Словения преди беше далеч от украинските въпроси, а Естония беше считана за „адвокат“ на Украйна, склонна да подкрепя Киев във всичко. И изявленията от там означават, че репутацията на независима Украйна в Европа е катастрофална.

Симптоматично е и назначаване на поста еврокомисар по въпросите на съседството на Ласло Трочани, който се нарича „човек на Орбан“. Когато Трочани беше министър на правосъдието на Унгария, бяха приети редица наредби, насочени към ограничаване на нелегалната миграция и дейността на образователните институции в Унгария, към които са привлечени пипалата на Сорос. Трочани е опитен дипломат, работил е във Франция, Белгия, Люксембург, бивш член е на Венецианската комисия. Той не е от онези, които лесно могат да бъдат убедени или принудени да направят нещо. Прехвърлянето на контрола върху политиката на съседство (тоест стратегията за разширяване на Европейския съюз) върху него е предварително подготвен студен душ за глупавите еврооптимисти от страните, които Брюксел не иска да вижда в ЕС.

При Зеленски Украйна вече е в ситуация на рязко охлаждане на отношенията с Европа. И това положение ще продължи дълго. Първо, киевският режим има много малко общо с „европейските ценности“, без значение как се отнасят към него. В крайна сметка политическата репресия и артилерийските обстрели на детски градини могат да бъдат скрити от европейската общественост за дълго време, но не могат да бъдат скрити завинаги. Второ (и това е основното), европейците са уморени да понасят загуби от санкциите срещу Москва.

В Европа не са започнали да обичат Русия повече, но дори и неолибералният Макрон започна да говори за факта, че за ЕС е по-добре да възстанови отношенията с Русия, отколкото да дарява търговията си с Руската федерация на китайците, а това означава нещо. Сега европейските политици ще започнат да обясняват на своите съграждани защо Украйна не се нуждае от повече помощ ... И Киев трябва да забрави за Европейския съюз. Украйна може ефективно да си сътрудничи с Европа само в тясна връзка с Русия.

Превод: В.Сергеев