“Смятахме за неразумно да се води война на два фронта”

/Поглед.инфо/ В деня след нападението от японския флот върху Пърл Харбър, президентът на САЩ Франклин Рузвелт изразява желанието си към съветското правителство СССР да участва във войната срещу Япония.

Президентът приема новия съветски посланик Максим Литвинов на 8 декември 1941 г. Основната цел на разговора за Рузвелт е да се установи възможността за използване на територията на СССР за бомбардиране на Япония, което би било нарушение на съветско-японския пакт за неутралитет. Сталин се интересува от продължаване на доставките на американско оръжие за СССР. Съветският посланик докладва в Москва:

“Рузвелт веднага започна разговора с японската атака, питайки дали очакваме Япония да ни обяви война. Изказах съмненията си от гледна точка на интересите на самата Япония, за която едва ли е изгодно сега да се включва във война срещу нас. Когато президентът попита дали сме премахнали много дивизии от източната граница, аз не дадох отговор. Без да повдига какъвто и да е въпрос за нашата позиция, Рузвелт ме попита кой е нашият военен аташе във Вашингтон и сякаш разсъждаваше пред себе си, каза, че военните ще трябва да обсъдят с него въпроса дали американските бомбардировачи от Манила могат да хвърлят бомби над Япония, завивайки в посока Владивосток, очевидно, за да вземат със себе си нов запас от бомби. Въпреки че, каза той, бомбардировачите могат да вземат достатъчен брой бомби от Манила и да се върнат там, но ако влязат във Владивосток, могат да поемат още товар. Когато попитах дали войната с Япония ще бъде дълга, той отговори утвърдително, а на други въпроси отговори, че Япония има вероятно запас от каучук и бензин за 9-12 месеца...”

Рузвелт изразява съмнения относно възможността за задържане на Филипините. Поставих само един въпрос: ще повлияе ли новото развитие на събитията на обещаното ни снабдяване? На което Рузвелт отговори отрицателно. Той говори по-уверено за танковете, от които Америка няма да има нужда във войната с Япония, но по-малко уверено говори за самолетите... "

Позицията на Сталин относно желанията на президента Рузвелт е формулирана в телеграма от Народния комисар по външните работи Молотов до посланик Литвинов от 10 декември 1941 г. Той възлага да се предаде на Рузвелт следното:

„В момента не смятаме за възможно да обявим война Япония и сме принудени да останем неутрални, докато Япония спазва съветско-японския пакт за неутралитет. Мотиви:

Първо: съветско-японският пакт ни задължава към неутралитет и засега нямаме причина да не изпълним задължението си по този пакт. Ние не считаме за възможно да поемем инициативата за нарушаване на пакта, защото самите ние винаги сме осъждали правителства, които нарушават договори.

Второ: В момента, когато водим трудна война с Германия и почти всички наши сили са съсредоточени срещу Германия, включително половината от войските от Далечния изток, бихме сметнали за неразумно и опасно за СССР да обявява сега война на Япония и да води война на два фронта ... Съветският народ и съветското обществено мнение не биха разбрали и не биха одобрили политиката за обявяване на война на Япония в настоящия момент, когато врагът все още не е изгонен от територията на СССР, а националната икономика на СССР изпитва максимално напрежение ...

Нашата общественост е напълно наясно, че обявяването на война на Япония от СССР би отслабило съпротивата на СССР срещу войските на Хитлер и би било от полза за Германия на Хитлер. Смятаме, че Германия на Хитлер все пак е нашият основен враг. Отслабването на съпротивата на СССР срещу германската агресия би довело до укрепване на силите на Оста в ущърб на СССР и всички наши съюзници. "

След като получава съобщението, Рузвелт на 11 декември, по време на среща със съветския посланик, заяви, че съжалява за решението на Сталин, но би направил същото на мястото на СССР. Американският президент също така моли съветските лидери да не обявяват публично решението си да останат неутрални с Япония, създавайки у японците впечатлението, че въпросът остава неразрешен. Според Рузвелт това би трябвало да обвърже повече японски войски към границите на СССР, като им попречи да се освободят за действия срещу Великобритания и САЩ. Той повтаря тази молба няколко пъти.

В края на разговора Рузвелт казва, че „решението на Съветския съюз вероятно ще удължи войната с Япония, но че нищо не може да се направи по този въпрос“.

Сталин отлично разбира значението на съветската помощ за САЩ във войната с Япония, но убедително обяснява нецелесъобразността на СССР да влезе във войната „в настоящия момент“. На Вашингтон е дадено да разбере, че помощта за американците може да стане възможна в случай на успех на съветско-германския фронт. Отговорът на Сталин на Рузвелт е даден на 10 декември, четири дни след началото на контранастъплението край Москва, чиито окончателни резултати все още не са ясни.

Десет дни по-късно Сталин говори по-различно за възможността СССР да влезе във войната срещу Япония в разговори с пристигналия в Москва британски външен министър Антъни Идън, който подобно на Рузвелт директно повдига въпроса за съветската помощ във войната с Япония.

По това време успехът на съветското контранастъпление край Москва вече e определен. На 16 декември Рузвелт изпраща телеграма до Сталин, в която докладва „общия искрен ентусиазъм в САЩ за успеха на вашите армии в защита на вашата велика нация“. В отговор Сталин пише: „Позволете ми да ви благодаря за вашите чувства към успехите на съветската армия. Желая ви успех в борбата срещу агресията в Тихия океан. "

Успешните действия на съветските войски край Москва несъмнено повлияват на хода на преговорите между Сталин и Идън. Нека цитираме записа на техния разговор на 17 декември (24 часа 00 минути):

„Тогава другарят Сталин засегна ситуацията в Далечния изток, като същевременно изрази мнението, че Япония, разбира се, може да има някои първоначални успехи там, но в крайна сметка след няколко месеца трябва да претърпи крах..

Идън отговори, че думите на Сталин силно повдигат духа му, тъй като той е свикнал да се отнася с голямо уважение към неговите решения. Тогава другарят Сталин попита Идън: ако наистина се сбъднат неговите очаквания по отношение на Япония и ако нашите войски успешно отблъснат германците на запад, не смята ли Идън, че ще бъдат създадени условия за отваряне на втори фронт в Европа, например на Балканите ?

Идън отговори, че е готов да обсъди този въпрос. Тогава Идън попита другаря Сталин, наистина ли мисли, че Япония може да рухне, да речем, през следващите шест месеца?

Другарят Сталин отговори, че наистина мисли така, тъй като силите на японците са много изтощени и те не могат да издържат дълго време. Ако освен това японците решат да нарушат неутралитета и да атакуват СССР, тогава краят на Япония ще дойде още по-скоро ... "

Още един цитат от записа на разговора между Сталин и Идън на 20 декември (19 часа 00 минути):

„По-нататък Идън повдигна въпроса за Далечния изток. С оглед на сериозността на ситуацията там той помоли другаря Сталин да каже дали и кога Великобритания може да разчита на определена помощ срещу Япония. Идън разбира, че подобна помощ едва ли е възможна от нас в момента. Но какво ще бъде положението например през пролетта?

Другарят Сталин отговори, че ако СССР обяви война на Япония, тогава ще трябва да води истинска, сериозна война на сушата, в морето и във въздуха. Това не е като обявяване на война, каквато Белгия или Гърция биха могли да обявят срещу Япония. Следователно съветското правителство трябва внимателно да прецени своите възможности и силни страни. В момента СССР все още не е готов за война с Япония. Значителен брой наши далекоизточни войски наскоро бяха прехвърлени на Западния фронт. Сега се формират нови сили в Далечния изток, но ще минат още поне четири месеца, преди СССР да ги обучи. Другарят Сталин смята, че би било много по-добре, ако Япония атакува СССР. Това би създало по-благоприятна политическа и психологическа атмосфера у нас. Война с отбранителен характер би била по-популярна и би създала монолитно единство в редиците на съветския народ. Най-добрата илюстрация за това е войната на СССР срещу агресията на Хитлер. Другарят Сталин смята, че японската атака срещу СССР е възможна и дори вероятна, ако германците започнат да търпят поражения на фронта. Тогава Хитлер ще използва всички средства за натиск, за да въвлече Япония във войната със СССР ... "

Най-важното събитие, което бележи сформирането на коалиция в борбата срещу „страните от Оста”, е подписването на Декларацията на ООН на 1 януари 1942 г. във Вашингтон. Сред 26-те държави, обединени за борба с агресорите, водеща роля изиграват СССР, САЩ, Великобритания и Китай. Подписалите декларацията обещават да водят война с всички сили срещу членовете на Тройния пакт (Германия, Япония и Италия), да си оказват помощ по време на войната и да не сключват сепаративен мир или примирие с вражеските държави. Въпреки че по време на подписването на декларацията СССР не е в състояние на война с Япония, съветските лидери споделят целите за борба с всички агресори, включително далекоизточните, определени в този документ.

Превод: В. Сергеев