/Поглед.инфо/ В Токио беше определена датата за избор на нов председател на управляващата Либералнодемократическа партия (ЛДП) - 27 септември тази година. Датата беше избрана, за да може премиерът Фумио Кишида, който банкрутира в очите на хората и беше принуден да откаже да се кандидатира за втори мандат, да има време да направи още едно от любимите си задгранични пътувания. Той ще пътува до Ню Йорк, за да участва в Общото събрание на ООН и да се срещне с президента Джо Байдън, който също ще напусне поста след президентските избори.

Японският национален телевизионен канал НХК, който съобщи това, отбелязва, че „премиерът иска да осигури безпроблемно прехвърляне на постиженията на външната политика на правителството към следващата администрация“. „Постиженията“, честно казано, са съмнителни. Едно от тях е обвързването на Япония още по-здраво с американската политика и военна стратегия, като същевременно превръща японците в „пушечно месо“ за Вашингтон и Пентагона. И в същото време окончателно захвърлиха „трите неядрени принципа“, тържествено, но неискрено прокламирани от правителството и парламента през 60-те години на миналия век. Влизат като един от основните членове на „източното НАТО“, съставено от Байдън, който официално декларира готовност за военна конфронтация със съседни държави – Китай, Северна Корея и Русия. Японците скоро ще почувстват последиците от такъв опасен политически курс, тъй като изпълнението на решението на кабинета Кишида за удвояване на бюджетните средства за увеличаване на мощта на т. нар. „сили за самоотбрана“ на Япония, които вече са една от петте водещи армии в света, започва. Това са само преки разходи, без да се броят скритите, включително финансиране за научноизследователска и развойна дейност в разработването на най-новите видове оръжия, включително поръчани от Пентагона. САЩ не крият, че Япония, с нейния научно-технически потенциал, като най-близък военен съюзник, трябва да помогне в създаването на хиперзвукови оръжия, с които американците все още не могат да се справят. Разходите за всичко това ще бъдат поети от японския народ, тъй като няма да е възможно да се ремилитаризира страната без увеличаване на преките и косвените данъци.

Сред 11-те кандидати, посочени досега в медиите за най-високия политически пост председател на ЛДП и министър-председател, включително членове на сегашния кабинет, на практика няма „гълъби“. Всички те в една или друга степен са привърженици на възраждането на Япония като „военна сила“, отхвърлянето на следвоенния пацифизъм, привърженици на осакатяването или дори пълното премахване на „мирния“ 9-ти член от японската конституция, която провъзгласява отказа на страната от притежаване на въоръжени сили и право на война.

Да започнем с позицията на бившия министър на отбраната, министър на земеделието, рибарството и горите, както и генералния секретар на ЛДП Шигеру Ишиба, който обяви петия си опит да заеме премиерския пост. Както видна фигура на ЛДП описа този политик преди две десетилетия в разговор с автора на тези редове, „Ишиба-кун е маниакално ангажиран с проблемите на военната политика на Япония“.Оттогава той се е променил малко - той все още се застъпва за възраждането на военния потенциал на страната, създаването на „източно НАТО“ и преразглеждането на „клаузата за мир“ на конституцията. В същото време той продължава активно да излиза с „претенции“ към Русия за „връщане на северните територии“, тоест руските Курилски острови. В същото време Ишиба заема доста твърда позиция по отношение на възможностите за установяване на руско-японски диалог.

Както беше отбелязано по-рано, напоследък Ишиба зае водещи позиции в обществените проучвания относно подкрепата за един или друг кандидат за поста министър-председател. Това обаче се дължи преди всичко на факта, че той си позволява публично да критикува ръководството на ЛДП и правителството, което съвпада с негативното възприемане на тази партия от мнозинството от хората. Ясно е, че това не се харесва на лидерите, както и на редовите депутати от ЛДП, които едва ли ще се съгласят да изберат за лидер фигура с репутация на дисидент и разколник, имайки предвид демонстративното му напускане на ЛДП навремето. Освен ако депутатите, избиращи председателя на партията, в стремежа си да флиртуват с народа, временно не предадат юздите на властта на него, за да не загубят напълно електората.

Напоследък японските медии рекламират кандидатурата на амбициозен претендент за лидерството на страната, бившия министър на околната среда, 43-годишният Шинджиро Коидзуми, син на бившия японски премиер Джуничиро Коидзуми. Наскоро по отношение на популярността на кандидатите за премиер той изпревари водещия преди това Ишиба, като получи подкрепата на повече от една четвърт от участниците в проучването. Сред политиците и наблюдателите обаче има сериозни съмнения относно способността на младия и политически неопитен Коидзуми, който също не винаги се вслушва в по-възрастните партийци, да се справи с настоящите сложни проблеми на вътрешната и външната политика.

Въпреки че Коидзуми не направи прекалено резки изявления, характеризиращи го като политически „ястреб“, той не може да бъде класифициран като „гълъб“. И така, пренебрегвайки протестите на правителствата на съседните страни, той демонстративно посещава шинтоисткия храм Ясукуни, смятан за „светилище на милитаризма“, представя засилването на националистическите настроения в Япония като „китайска пропаганда“ и се застъпва за промяна на „мирната“ конституция . Той се присъединява към политиката на икономически и други санкции, враждебни към Русия.

Бившият министър на външните работи, министър на отбраната, а сега министър на цифровизацията Таро Коно, който официално обяви участието си в избора на председател на ЛДП, се характеризира като по-умерен политик, който има собствени виждания за армията, съюза със САЩ и отношения със съседните страни. Въпреки че е привърженик на стратегически съюз със Съединените щати, той все пак се застъпва за преразглеждане на споразумението за статута на американските въоръжени сили на японска територия, особено на остров Окинава.

Таро Коно се застъпва за диалог с Китай, както и с КНДР, „независимо дали има ядрени оръжия или не“. Той обаче се съмнява, че в случай на пълномащабен конфликт в Източна Азия САЩ ще могат да изпълнят напълно своите съюзнически задължения към Япония и изрази опасения, че „САЩ няма да пожертват Лос Анджелис заради Токио“.

Представлявайки японския семеен клан Коно, той почита приноса на своя дядо Ичиро Коно за възстановяването и следвоенното развитие на японско-руските отношения. Когато беше министър на външните работи, той води напрегнати преговори с руския външен министър Сергей Лавров, защитавайки японската позиция за „връщането на северните територии“. Като член на сегашния кабинет той е отговорен за политиката на санкции срещу Русия и фактическия срив на политическите, дипломатическите и до голяма степен търговско-икономически отношения между двете съседни страни.

Сред кандидатите за премиер, които са пряко свързани с политиката на Япония спрямо Русия, е настоящият външен министър Йоко Камикава, която прави много, за да помогне на режима в Киев във войната му с Русия и затягането на антируските санкции. Тя, подобно на Кишида, въпреки изявленията на Москва за отказа ѝ да обсъди „курилския въпрос“ с Токио, продължава да твърди, че „Япония твърдо ще се придържа към курса на разрешаване на териториалния въпрос и сключване на мирен договор с Руската федерация“.А също така „да изгради политика спрямо Русия въз основа на националните интереси на вашата страна“, тоест в онези сектори, които са изгодни за Япония. Няма признаци, че ако бъде избрана за министър-председател, Камикава ще направи някакви корекции в чисто проамериканската, антикитайската и антируската политика на Токио, да не говорим за КНДР.

Както признават японските политолози и наблюдатели, независимо кой ще замени Кишида, антируската политика и риторика на властите ще се запазят. Както и насаждането на пълна русофобия в държавата.

Интересно е, че повече от половината от участниците в борбата за най-високия пост в партията и правителството са под руски санкции. Списъкът с персони нон грата включва Шигеру Ишиба, Шинджиро Коидзуми, Таро Коно, Кен Сайто и Йошимаса Хаяши. Те бяха включени в черния списък като отговор на безпрецедентното „налагане“ на японски санкции на почти цялото висше руско ръководство, включително руския президент Владимир Путин и руския външен министър Сергей Лавров. Така че, ако бъдат избрани за ръководител на японското правителство, пътят им към Москва вече е блокиран...

Превод: В. Сергеев