Свят

Среща в Шънджън на 19 ноември: САЩ, Русия и Китай сядат на една маса без Европа и Киев

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 16821 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Украинският въпрос извън дневния ред и сблъсъкът на очакванията

Най-острата реакция преди срещата идва от Киев, където президентът Володимир Зеленски публично постави под въпрос идеята за нова Ялта и заяви, че обсъждането на Украйна без участието на самата Украйна е неуважително. Тези опасения се подхранват от историческия паралел с конференцията в Ялта през февруари 1945 г., когато лидерите на СССР, САЩ и Великобритания очертават сферите на влияние в следвоенна Европа без съгласието на по-малките държави. Британският вестник Гардиън отбелязва, че именно този исторически спомен стои в основата на тревогата в Киев, Източна Европа, балтийските републики и Тайван.

Реалната дипломатическа картина около украинския въпрос обаче изглежда по-сложна, отколкото предполагат публичните страхове в Източна Европа. По информация на Си Ен Ен, Белият дом е дал да се разбере, че американският президент не планира да обсъжда конфликта в Украйна в тристранен формат с Путин и Си Дзинпин. Аргументът на американската администрация е формално логичен: Китай не участва пряко в текущите преговорни канали между Вашингтон, Москва и Киев, поради което вкарването на темата в тристранната среща в Шънджън се оценява като неуместно.

Ню Йорк Таймс потвърждава тази линия, като посочва, че разговорите на 19 ноември вероятно ще се насочат към други кризисни точки, включително ядрената програма на Иран и регионалната стабилност в Близкия изток. В същото време Уолстрийт Джърнъл твърди, позовавайки се на свои източници, че руският президент Владимир Путин е имал очаквания да повдигне въпроса за прекратяването на бойните действия в Украйна и за по-широката архитектура на сигурност в Европа.

Според публикациите в американския печат, Москва не се е отказала от своите базови искания, свързани с ограничаването на военната инфраструктура на НАТО в Източна Европа. За Кремъл самото провеждане на тристранна среща в Шънджън служи като доказателство за прехода към многополюсен модел, в който решенията не се диктуват едностранно от западните съюзи. Пекин обаче, според същите източници, не желае срещата да се превърне в конференция за уреждане на европейския конфликт. Китайското ръководство се стреми да запази стратегическото партньорство с Русия, но същевременно избягва да изглежда като страна, която прекроява границите и сигурността на Европа без европейците, тъй като Европейският съюз остава ключов търговски пазар за китайския износ.

Географията на форума: защо Шънджън не е случаен избор

Изборът на мястото за тази среща носи собствен икономически и политически подтекст. Шънджън, разположен в делтата на Перлената река в провинция Гуандун, непосредствено до границата с Хонконг, в края на седемдесетте години на миналия век е обикновено рибарско селище. Днес градът е технологичният и финансов център на Южен Китай, седалище на гиганти като Хуауей, Тенсент и Би Уай Ди, и символ на китайската икономическа модернизация, започнала при Дън Сяопин.

Провеждането на разговори между президентите на САЩ, Русия и Китай точно в този град, в рамките на АТИС, измества символичния център на световната дипломация далеч от традиционните европейски площадки като Женева, Виена или Рейкявик. През осемдесетте години на двадесети век съветско-американските срещи на върха за ядрено разоръжаване се провеждаха в неутрални европейски градове, което подчертаваше централната роля на европейския театър на военните действия. Преместването на диалога в Южен Китай показва, че центърът на тежестта на глобалната политика и икономика се е преместил в Азиатско-тихоокеанския басейн.

За балтийските държави — Естония, Латвия и Литва — както и за Полша, тази географска промяна предизвиква основателен дискомфорт. Техните правителства изградиха цялата си политика за сигурност през последните две десетилетия върху тезата, че източният фланг на НАТО е основният приоритет на Вашингтон. Когато американският президент пътува до Шънджън, за да обсъжда стратегическата стабилност с лидерите на Русия и Китай, в столиците край Балтийско море възниква въпросът какви отстъпки би могла да направи американската администрация в Европа, за да си осигури руско или китайско съдействие по въпросите на ядреното неразпространение, Иран или търговските мита в Тихия океан.

Дали подобни страхове са напълно оправдани, остава неясно. Липсата на официален дневен ред с конкретни проектодоговори подсказва, че срещата на 19 ноември може да завърши с общи декларации за необходимостта от поддържане на комуникационни канали, без реални пробиви по същество. Различията между тримата лидери са структурни: САЩ искат да обвържат Китай с ядрени ограничения, Русия иска гаранции за сигурността си в Европа и премахване на санкционния натиск, а Китай иска предвидима търговска среда и ненамеса в делата на Тайван. Намирането на общ знаменател между тези три взаимноизключващи се цели в рамките на една среща в кулоарите на икономически форум изглежда трудно осъществимо, но самият факт, че тримата сядат на една маса, променя дипломатическата динамика за следващите месеци.

Още от Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа
Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа

/Поглед.инфо/ Нощните въздушни атаки срещу Украйна в средата на ноември отново поставиха на фокус уязвимостта на нейната енергийна и транспортна инфраструктура. Докато сирените за балистична опасност държаха в напрежение противовъздушната отбрана, поредица от удари засегнаха ключови мостове, железопътни възли, петролни бази и подстанции в пет области. Разборът на щетите показва, че зад сухата статистика се крие системен проблем с незаменими съоръжения, чието възстановяване отнема месеци.

17.11.2026 17:01
Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ
Свят

Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ

/Поглед.инфо/ Три от най-скъпите и стратегически важни оръжейни програми на Съединените щати са изправени пред сериозно забавяне и фактическо блокиране заради китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи. Според анализи на американски специализирани издания и военни експерти липсата на диспрозий, тербий, неодим и празеодим застрашава модернизацията на изтребителите от пето поколение, производството на новия стратегически бомбардировач и строителството на ядрени подводници.

17.11.2026 16:45
Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл
Свят

Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл

/Поглед.инфо/ Вътрешнопартиен трус разтърсва германските християндемократи, след като местната структура на ХДС в бранденбургската община Гросберен гласува единодушно за оставката на канцлера Фридрих Мерц. Поводът е отказът на бюджетната комисия в Бундестага да включи обещаното намаление на данъка върху електроенергията за домакинствата в проектобюджета за 2027 година. Местните лидери обвиняват Мерц в пълна загуба на контрол над коалицията в полза на социалдемократа Ларс Клингбайл и посочват баварския премиер Маркус Сьодер за негов наследник.

17.11.2026 16:30
Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път
Свят

Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път

/Поглед.инфо/ Русия премина от теоретични планове към реални полеви изпитания на собствена нискоорбитална сателитна комуникация в Арктика. На борда на атомния ледоразбивач „Урал“ (проект 22220) беше тестван терминал на компанията „Бюро 1440“, осигурил видеовръзка с Мурманск и телемедицински пренос на данни до Москва. Зад техническото съобщение стои мащабен опит за технологично разкачване от западните оператори по Северния морски път и изграждане на автономна навигационна инфраструктура.

17.11.2026 16:15
Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта
Свят

Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта

/Поглед.инфо/ От началото на 2026 г. украинските железници са загубили близо 400 локомотива, а общият брой на повредените и унищожени машини от старта на конфликта достига 630. Зад сухата статистика на Киев обаче се крие неочакван икономически парадокс: сривът на украинската индустрия и износа е намалил товарните превози наполовина, което временно спасява фронта от логистичен колапс. Каква е реалната издръжливост на „Укрзализниця“ и защо западните доставки се оказват технически капан?

17.11.2026 16:05
Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия
Поглед към Китай

Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия

/Поглед.инфо/ От 9 до 11 ноември в Харбин се проведе академичен семинар на тема „Изследване на престъпленията на японската армия по време на агресията ѝ в Китай, свързани с бактериологична и химическа война“. Събитието беше организирано съвместно от Института за изследване на Япония към Китайската академия на социалните науки и Музея на доказателствата за престъпленията на японския отряд № 731 в Харбин.

17.11.2026 16:00
Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети
Свят

Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети

/Поглед.инфо/ Въздушната война над Източна Европа навлезе в фаза на безмилостно счетоводство, където цената на изстрела определя изхода от сражението. Докато западните доставки на малки крилати ракети се опитват да претоварят класическата противовъздушна отбрана, руските части навлизат в серийна употреба с новия безпилотен прехващач „Сокол-3“. Апаратът обещава скорост до 400 км/ч и пълна радарна интеграция, запълвайки критичната празнина между картечните разчети и скъпите зенитни ракети.

17.11.2026 15:50
Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.
Свят

Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.

/Поглед.инфо/ Европейският съюз разширява санкционния си натиск върху руския енергиен сектор с нови ограничения срещу 12 управляващи компании на петролни рафинерии и оператора на газовия комплекс в Усть-Луга. Според анализатори обаче мерките само преповтарят вече действащи от 2022 и 2023 година забрани, както и американските черни списъци. Истинската причина за подготвяния за декември 22-ри пакет се крие не в икономиката, а в раздразнението на Брюксел от изключването му от големите преговори.

17.11.2026 15:40