Украинският въпрос извън дневния ред и сблъсъкът на очакванията
Най-острата реакция преди срещата идва от Киев, където президентът Володимир Зеленски публично постави под въпрос идеята за нова Ялта и заяви, че обсъждането на Украйна без участието на самата Украйна е неуважително. Тези опасения се подхранват от историческия паралел с конференцията в Ялта през февруари 1945 г., когато лидерите на СССР, САЩ и Великобритания очертават сферите на влияние в следвоенна Европа без съгласието на по-малките държави. Британският вестник Гардиън отбелязва, че именно този исторически спомен стои в основата на тревогата в Киев, Източна Европа, балтийските републики и Тайван.
Реалната дипломатическа картина около украинския въпрос обаче изглежда по-сложна, отколкото предполагат публичните страхове в Източна Европа. По информация на Си Ен Ен, Белият дом е дал да се разбере, че американският президент не планира да обсъжда конфликта в Украйна в тристранен формат с Путин и Си Дзинпин. Аргументът на американската администрация е формално логичен: Китай не участва пряко в текущите преговорни канали между Вашингтон, Москва и Киев, поради което вкарването на темата в тристранната среща в Шънджън се оценява като неуместно.
Ню Йорк Таймс потвърждава тази линия, като посочва, че разговорите на 19 ноември вероятно ще се насочат към други кризисни точки, включително ядрената програма на Иран и регионалната стабилност в Близкия изток. В същото време Уолстрийт Джърнъл твърди, позовавайки се на свои източници, че руският президент Владимир Путин е имал очаквания да повдигне въпроса за прекратяването на бойните действия в Украйна и за по-широката архитектура на сигурност в Европа.
Според публикациите в американския печат, Москва не се е отказала от своите базови искания, свързани с ограничаването на военната инфраструктура на НАТО в Източна Европа. За Кремъл самото провеждане на тристранна среща в Шънджън служи като доказателство за прехода към многополюсен модел, в който решенията не се диктуват едностранно от западните съюзи. Пекин обаче, според същите източници, не желае срещата да се превърне в конференция за уреждане на европейския конфликт. Китайското ръководство се стреми да запази стратегическото партньорство с Русия, но същевременно избягва да изглежда като страна, която прекроява границите и сигурността на Европа без европейците, тъй като Европейският съюз остава ключов търговски пазар за китайския износ.
Географията на форума: защо Шънджън не е случаен избор
Изборът на мястото за тази среща носи собствен икономически и политически подтекст. Шънджън, разположен в делтата на Перлената река в провинция Гуандун, непосредствено до границата с Хонконг, в края на седемдесетте години на миналия век е обикновено рибарско селище. Днес градът е технологичният и финансов център на Южен Китай, седалище на гиганти като Хуауей, Тенсент и Би Уай Ди, и символ на китайската икономическа модернизация, започнала при Дън Сяопин.
Провеждането на разговори между президентите на САЩ, Русия и Китай точно в този град, в рамките на АТИС, измества символичния център на световната дипломация далеч от традиционните европейски площадки като Женева, Виена или Рейкявик. През осемдесетте години на двадесети век съветско-американските срещи на върха за ядрено разоръжаване се провеждаха в неутрални европейски градове, което подчертаваше централната роля на европейския театър на военните действия. Преместването на диалога в Южен Китай показва, че центърът на тежестта на глобалната политика и икономика се е преместил в Азиатско-тихоокеанския басейн.
За балтийските държави — Естония, Латвия и Литва — както и за Полша, тази географска промяна предизвиква основателен дискомфорт. Техните правителства изградиха цялата си политика за сигурност през последните две десетилетия върху тезата, че източният фланг на НАТО е основният приоритет на Вашингтон. Когато американският президент пътува до Шънджън, за да обсъжда стратегическата стабилност с лидерите на Русия и Китай, в столиците край Балтийско море възниква въпросът какви отстъпки би могла да направи американската администрация в Европа, за да си осигури руско или китайско съдействие по въпросите на ядреното неразпространение, Иран или търговските мита в Тихия океан.
Дали подобни страхове са напълно оправдани, остава неясно. Липсата на официален дневен ред с конкретни проектодоговори подсказва, че срещата на 19 ноември може да завърши с общи декларации за необходимостта от поддържане на комуникационни канали, без реални пробиви по същество. Различията между тримата лидери са структурни: САЩ искат да обвържат Китай с ядрени ограничения, Русия иска гаранции за сигурността си в Европа и премахване на санкционния натиск, а Китай иска предвидима търговска среда и ненамеса в делата на Тайван. Намирането на общ знаменател между тези три взаимноизключващи се цели в рамките на една среща в кулоарите на икономически форум изглежда трудно осъществимо, но самият факт, че тримата сядат на една маса, променя дипломатическата динамика за следващите месеци.