По публикации на Ройтерс, Си Ен Ен, Ню Йорк Таймс, Уолстрийт Джърнъл, Лос Анджелис Таймс и Гардиън. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Вакуумът след февруари и изключването на Европа
Европейският съюз, Великобритания и Украйна не присъстват в списъка с поканените за разговорите на 19 ноември в южнокитайския мегаполис Шънджън. Според официалното съобщение на прессекретаря на Белия дом Оливия Уелс, лидерите на Съединените щати, Русия и Китай ще се срещнат в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), за да обсъдят ядрените оръжия и контрола върху разпространението на ядрени технологии. За Брюксел, Лондон и Киев този формат означава едно: въпросите на глобалната сигурност се решават директно между трите столици с най-голям военен и икономически потенциал, без посредничеството на европейските институции.
Причината тази среща да се състои именно сега не е дипломатическа любезност, а суров технически факт. През февруари изтече срокът на действие на последния ключов двустранен договор между Вашингтон и Москва за ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения, известен като Нов СТАРТ (подписан в Прага през 2010 г. и удължен еднократно през 2021 г.). За първи път от половин век насам, след подписването на САЛТ-1 през 1972 г., двете държави, които притежават близо 90 процента от световните ядрени бойни глави, нямат нито действащи числени тавани, нито взаимни инспекции на място, нито задължителен обмен на телеметрични данни при изпитания.
Когато липсва механизъм за проверка, всяка от страните започва да планира действията си въз основа на най-лошия възможен сценарий. По публикации на Си Ен Ен, американският президент Доналд Тръмп определя разпространението на ядрени оръжия като изключително опасно и заявява желание за обсъждане на съкращаването на арсеналите. В същото време обаче Ройтерс цитира американски официален представител, според когото Вашингтон не очаква подписването на конкретно споразумение в Шънджън, а разглежда срещата само като начало на по-широк диалог.
Къде остават европейските съюзници в тази конструкция? Франция и Великобритания също разполагат със собствени ядрени сили, макар и многократно по-малки от американските и руските, но те не участват в разговорите в Китай. В Брюксел и в балтийските държави напрежението идва от опасението, че при липса на европейски представител на масата, стратегическите договорки между Вашингтон и Москва могат да засегнат разполагането на конвенционални и ядрени системи на европейския континент.
Китайската сметка: защо Пекин отказва тристранни тавани
Включването на Си Дзинпин в този формат е отдавнашна цел на американската дипломация, но интересите на Пекин се разминават остро с очакванията на Белия дом. Докато Съединените щати и Русия оперират с хиляди разгърнати и складирани бойни глави, китайският ядрен арсенал остава значително по-малък, въпреки ускореното изграждане на нови силозни шахти в провинциите Гансу и Синдзян през последните години.
Според бившия служител на американската администрация за Източна Азия Едгар Каган, цитиран от Ройтерс, китайското ръководство избягва преговори за контрол върху въоръженията едновременно със САЩ и Русия. Причината е прагматична: влизането в тристранен договор би означавало официално признаване на Китай за пълноправна ядрена свръхсила, което автоматично би наложило тавани и прозрачност върху неговите програми. По данни на Лос Анджелис Таймс, в Пекин разглеждат разширяването на ядрения капацитет като въпрос на национално оцеляване и възпиране, а не като разменна монета на преговорната маса.
Освен това китайската дипломатическа школа изпитва сериозно недоверие към неформалните срещи без предварително съгласуван текст. Ройтерс обръща внимание на сблъсъка между политическите стилове на лидерите. Доналд Тръмп предпочита импровизацията, директния пазарлък и свободния разговор извън протокола, докато апаратът на Си Дзинпин работи единствено с предварително изчистени формулировки, проверени комюникета и строга йерархия. Една непремерена реплика пред камерите в Шънджън може да постави домакините в неудобно положение пред собствената им публика и пред партньорите им в Азия.
Тук възниква и вътрешно противоречие за самия Пекин. От една страна, домакинството на подобна среща на върха утвърждава Китай като незаобиколим глобален център, без който нито един голям въпрос не може да бъде решен. От друга страна, твърде тясното обвързване с руско-американските спорове носи риск Китай да бъде въвлечен в ангажименти, които ограничават свободата му на действие в Индо-Тихоокеанския регион и около Тайван.