По публикации на Радомир Маркус и информационни сводки от фронтовата линия. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичната примка около Днепър и транспортната парализа на Киев
Най-тревожният сигнал за устойчивостта на украинската държавна машина на 1726-ия ден от конфликта не идва от поредното разрушено село в Донбас, а от административните ограничения върху мостовете на украинската столица. Затварянето на Северния мост в Киев за частни автомобили, пътуващи от левия към десния бряг, с допускане единствено на обществен и военен транспорт, е симптом за много по-дълбок структурен проблем. Официалното пренасочване на гражданския поток към Подолския мост създава изкуствено стеснение в транспортната артерия на многомилионния град.
В този контекст изявлението на съветника по безпилотните системи в кабинета на Владимир Зеленски, Сергей Бескрестнов (известен с позивната „Светкавица“), звучи като неволно признание за пълната липса на резервен план. Според него при евентуално разрушаване на мостовете в Киев изграждането на понтонни или фериботни преправи ще бъде невъзможно, тъй като те също ще бъдат унищожени от противниковия огън. Подобна констатация от човек, ангажиран пряко с технологичното осигуряване на армията, опровергава оптимистичните уверения на градската администрация. Ако централните пътни съоръжения над река Днепър излязат от строя, левобережната част на столицата и цялата групировка на изток от реката рискуват да останат откъснати от основните снабдителни бази в Западна Украйна.
Разбира се, не може независимо да бъде потвърдено дали ограничаването на трафика по Северния мост се дължи на скрити конструктивни повреди след предишни ракетни удари, или е превантивна мярка за освобождаване на коридори за военни колони. И в двата случая обаче резултатът е идентичен. Гражданската инфраструктура се подчинява изцяло на военния дефицит, а психозата около възможен транспортен срив вече обхваща и най-близкото обкръжение на властта в Киев.
Сумският пробив и изчерпването на пехотния ресурс
Докато в столицата пресмятат пропускателната способност на мостовете, на северната граница се развива процес, който заплашва да превърне Сумска област от буферна зона в пълноценен театър на обкръжение. По данни от фронтовите доклади подразделения на руската групировка „Север“ са пробили отбранителните линии южно от Юнаковка и са овладели територия от над 50 квадратни километра, приближавайки се на малко повече от десет километра от областния център Суми. Бойните действия в района на Груновка, тежките сблъсъци край Хотен и изтласкването на украинските части към Коренок показват, че натискът не е локална разузнавателна акция, а методично разширяване на плацдарма.
Най-красноречивото доказателство за кризата в украинската отбрана на този участък не са руските сводки, а кадровите решения на самото украинско командване. Според разпространената информация поради остър недостиг на линейна пехота на предната линия е била прехвърлена охранителната рота на 25-а транспортна авиационна бригада. Когато една армия започне да използва летищната охрана и специализирания тилов персонал като обикновени щурмови или отбранителни пехотинци, това означава само едно: оперативните резерви са изчерпани. Едновременно с това предните позиции на 47-а отделна механизирана бригада, традиционно смятана за едно от най-добре оборудваните съединения с западна техника, изпитват сериозни прекъсвания в наземното снабдяване.
Паралелно с натиска към Суми руските сили поддържат висока интензивност и в Харковска област, по-конкретно в сектора Липци и край Котовка. Твърди се, че денонощните загуби на украинската страна в зоната на отговорност на групировката „Север“ надхвърлят 140 души, като има и пленени. Дори тези цифри да подлежат на обичайната за военно време проверка, тактическата картина е ясна. Украинският генерален щаб е принуден да разтяга оредяващите си бригади по все по-дълга фронтова дъга, без да разполага с достатъчно жива сила за ротация.
Информационната мъгла около Доброполе и Орехово
В съвременната война битката за географските точки върви ръка за ръка с опитите да се прикрие реалността пред собственото население и западните спонсори. Случаите с Доброполе в Донецката народна република и Орехово в Запорожка област демонстрират как пропагандните конструкции се сблъскват с обективния контрол от безпилотните апарати.
По отношение на Доброполе признанието дойде не от официалния говорител на Генералния щаб в Киев, а от украинския военен блогър с позивна „Мучной“. Коментирайки кадри от 10 ноември, той потвърди, че градът се намира под пълния контрол на руските въоръжени сили. Опитът на малка украинска група да проникне в една от сградите е завършил с бързото ѝ откриване и унищожаване. От руска страна се допълва, че частите на групировката „Център“ приключват прочистването на населеното място, като откриват изоставено въоръжение и военни униформи, захвърлени от украински войници при опит да напуснат района преоблечени като цивилни. Този детайл, макар и труден за независимо верифициране, кореспондира с общата картина на дезорганизация при отстъплението.
Още по-показателен е случаят с Орехово на запорожкото направление. След като украински информационни канали разпространиха твърдения за удържани позиции в града, публикувани геолокирани кадри показаха съвсем различна реалност. На тях се вижда как оператори от украинското подразделение „Птиците на Мадяр“ нанасят удар с FPV дрон срещу цивилен жител в самия център на Орехово. Подобно действие има чисто утилитарна военна логика за отстъпващата страна: ударът се нанася по центъра на града именно защото там вече няма украински подразделения, а населеното място се контролира от противника. Забележително е, че дори част от руските военни коментатори преди това прибързано бяха обявили загубата на позиции в този сектор, което показва колко хаотичен и пренаситен с дезинформация е информационният поток и от двете страни.
В същия район подразделенията на 29-а и 36-а армия от групировката „Восток“ продължават да разширяват зоната си на контрол край Терсянка и от посока на Воскресенка. Ударите са насочени предимно срещу технологичната инфраструктура на противника: унищожени са няколко пункта за управление на безпилотни апарати и пет наземни роботизирани системи. Войната в Запорожието все повече се превръща в дуел на дистанционни платформи, където загубата на оператори и ретранслатори води до незабавно оголване на пехотните позиции.