По публикации на военни и транспортни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на унищожената икономика
Във военната логистика съществува едно желязно правило, което кабинетните стратези често забравят: транспортната мрежа умира не когато падне последният мост, а когато превозвачът остане без тягова сила. Последните данни, изнесени от украинския министър на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Николай Калашник, очертават рязка промяна в характера на бойните действия през 2026 година. Според официалната информация от Киев, от началото на конфликта са повредени или унищожени общо 630 локомотива, като близо 400 от тях са извадени от строя само през настоящата година. Ако през първите четири години средногодишните загуби са се движели около петдесет-шейсет машини, днес темпът на унищожаване достига 35 до 40 единици месечно.
На пръв поглед подобна статистика би трябвало да означава незабавна парализа за държавния монополист „Укрзализниця“, особено след последните удари край гара Днепропетровск в средата на ноември, за които съобщава руското военно ведомство. Реалността на терен обаче демонстрира циничен икономически парадокс. Украинските железници все още се движат, при това относително редовно, именно защото останалата част от икономиката на страната е в клинична смърт.
Когато руските въздушно-космически сили и ракетни войски изведоха от строя големите металургични комбинати, рудодобивните предприятия и ключовата пристанищна инфраструктура, те автоматично ликвидираха основните клиенти на железопътния транспорт. Данните за товарния оборот са безпощадни. За първите девет месеца на предвоенната 2020 година „Укрзализниця“ е превозила 223 милиона тона товари, ангажирайки постоянно между 1040 и 1050 товарни локомотива. През същия период на 2026 година обемът на превозите е паднал до 106 милиона тона, което представлява едва 48 процента от предвоенното ниво, а прогнозата за края на годината слиза до 42 процента.
При такъв срив на индустриалното производство за поддържането на базовия трафик са достатъчни около 500 до 550 машини. С други думи, унищожавайки тежката промишленост на Украйна, руската армия неволно е намалила критичната зависимост на страната от броя на наличните локомотиви. Засега железопътната система успява да обслужва военните ешелони за сметка на изчезналия граждански износ, но този баланс е изключително крехък и почива върху изчерпването на стари съветски запаси.
Съветското наследство като единствен спасителен пояс
За да се разбере защо „Укрзализниця“ все още не е спряла напълно, трябва да се върнем към документите от 2021 година и по-конкретно към приетата тогава „Концепция за експлоатация на локомотивния парк“. По онова време на хартия компанията е разполагала с 3484 локомотива, от които 2446 са се водили в активен експлоатационен парк. Фактическото състояние в началото на 2022 година обаче се оказало далеч по-скромно: около 1800 реално годни или намиращи се в резерв машини (817 маневрени дизелови, 208 магистрални дизелови и 775 магистрални електрически).
Още преди началото на войната техническото състояние на този парк е било критично. Средната възраст на електрическите локомотиви е надхвърляла 40 години при нормативен срок от 20, магистралните дизелови машини са били средно на 31 години, а маневрените на над 38 години. Над 519 локомотива са чакали основен ремонт поради изчерпан ресурс, а други 170 са били напълно невъзстановими. Иронично е, че именно тези 519 ръждясващи в депата съветски машини тип ВЛ80, ВЛ11, 2ТЕ116 и ЧМЕ3 днес се оказват основният резерв за оцеляването на украинския тил.
Заместник-министърът на развитието на общностите, териториите и инфраструктурата Владимир Шемаев открито признава в свои изявления, че възстановяването на старата техника в собствените ремонтни заводи върви много по-бързо от очакването на западна помощ. Проблемът в случая е липсата на прозрачност. Никой извън тесния кръг на ръководството в Киев не знае колко точно от тези 519 престояващи локомотива са били върнати в движение през последните пет години и колко от тях вече са станали жертва на ракетните удари. Освен това съветската техника изисква специфични резервни части (тягови електродвигатели, колооси, дизелови агрегати), чието производство традиционно е било концентрирано в заводи в Русия и Беларус, като Коломенския завод или Брянския машиностроителен завод. Докато Украйна разполага с донори за части от разбитите машини, ремонтите ще продължат, но това е процес на бавно самоизяждане.
Илюзията за западните доставки и капанът на междурелсието
Всяка надежда на Киев, че западните партньори могат бързо да компенсират загубите на тежка железопътна техника, се сблъсква със суровата индустриална и техническа реалност. Локомотивът не е безпилотен летателен апарат, нито дори бронирана машина, която може да бъде сглобена в рамките на няколко месеца в адаптиран цех. Производственият цикъл на един съвременен магистрален локомотив отнема между 18 и 36 месеца, при условие че заводът разполага със свободни производствени мощности.
През последните четири години Украйна на практика не е получила нито един нов локомотив от чужбина. Едва в края на 2026 година, под натиска на нарастващите загуби, западните съюзници започнаха да търсят спешни решения, които обаче изглеждат по-скоро като символичен жест, отколкото като системно спасение. Обявените доставки на 10 употребявани дизелови локомотива от Финландия и три електрически от Словакия са капка в морето на фона на месечните загуби от 35–40 машини.
Тук се появява и чисто инженерният проблем с ширината на железопътния коловоз. Украинската мрежа използва руския стандарт от 1520 милиметра, докато Централна и Западна Европа работят на стандартното европейско междурелсие от 1435 милиметра. Трите словашки електрически локомотива са проектирани именно за тесния европейски път, което означава, че те изобщо не могат да навлязат във вътрешността на Украйна. Тяхната зона на действие ще бъде ограничена единствено до граничните участъци в Закарпатието и Лвовска област, където има положени европейски релси за претоварване на стоки.
Далеч по-мащабните планове на така наречената „Карпатска осморка“ за закупуване на 50 до 60 употребявани локомотива от Полша, Румъния, Словакия и балтийските държави (където част от парка остана без работа след прекъсването на руския транзит) също са обвързани със сериозни срокове. Заедно с планираните още 60 машини по линия на грант от Световната банка, тези доставки не се очакват в Украйна преди средата или края на 2027 година. А големият договор с френския концерн Alstom за 55 двусистемни електрически локомотива е разписан за периода 2027–2029 година. Контрактът за 40 дизелови локомотива с американската корпорация GE/Wabtec (която преди войната успя да достави само 30 машини серия ТЕ33АС „Тризуб“) изобщо остава висящ без ясно финансиране. Дори по някакво чудо всички тези машини да пристигнат едновременно през следващата година, те едва ще покрият загубите, натрупани само през 2026 година.