Свят

Унищожените близо 400 локомотива от началото на годината принуждават украинските железници да търсят резерви в частния сектор.

Деж. редактор - д-р Румен Петков 3924 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Реквизицията на частния парк и новата тактика на оцеляване

Изправено пред невъзможността да получи бързо попълнение отвън, правителството в Киев вече подготвя механизъм за принудително или договорно привличане на локомотиви от частния сектор. Преди войната големите индустриални групи (като „Метинвест“, ДТЕК, „АрселорМитал Кривой Рог“ и големите циментови заводи) поддържаха собствен подвижен състав за обслужване на вътрешнозаводските си линии и извозване на продукцията до магистралната мрежа. Тъй като металургията и минната промишленост работят на минимални обороти, десетки частни локомотиви стоят на резервни коловози.

Тук обаче възниква друг проблем: частните компании притежават предимно маневрени машини с малка мощност, които не са пригодени да теглят тежки военни композиции на дълги разстояния по главните магистрали. Освен това частният парк също търпи щети, като по официални данни поне 75 от повредените от началото на войната локомотиви са принадлежали на частни оператори. Изземването на тези машини ще закрепи временно маневрената работа по гарите и разпределителните възли, но няма да реши дефицита на тежки магистрални електровози и топловози.

Паралелно с търсенето на техника, „Укрзализниця“ и командването на украинските въоръжени сили се опитват да променят тактиката на движение. Създаден е специален мониторингов център, който следи маршрутите на руските разузнавателни и ударни безпилотни апарати в реално време и коригира графиците на влаковете. Товарните превози са прехвърлени почти изцяло в нощен режим, а върху покривите на локомотивите започнаха да се монтират компактни системи за радиоелектронна борба (РЕБ). Обсъжда се дори връщането към практиките от Втората световна война чрез включване на открити платформи с мобилни зенитни установки и тежки картечници в състава на самите ешелони.

Ефективността на тези мерки остава спорна. Железопътният влак е привързан към релсовия път; той не може да завие, не може да се скрие в гората и има огромна топлинна и радарна сигнатура. Системите за радиоелектронна борба могат да отклонят комерсиален дрон с радиоуправление, но са напълно безпомощни срещу боеприпаси с оптично насочване, лазерно целеуказване или управляеми ракети, изстрелвани по предварително разузнати координати на тягови подстанции и възлови гари.

Историческият контекст на релсовата война

За да оценим правилно случващото се по украинските железници през 2026 година, е полезно да погледнем назад към историята на големите индустриални войни. Железопътната мрежа винаги е била гръбнакът на сухопътните операции в Източна Европа, където пътната мрежа е с по-ниска плътност, а разстоянията са огромни. По време на Втората световна война съветското партизанско движение провежда прочутата операция „Релсова война“ през 1943 година, взривявайки стотици хиляди релси. Германските инженерни войски обаче успяват да възстановят по-голямата част от трасетата в рамките на седмици, защото релсата е просто парче стомана, което се сменя бързо.

Истинският обрат настъпва едва когато съюзническата авиация и съветските бомбардировачи започват систематичен лов на самите локомотиви и ремонтните депа. Без тягова машина релсовият път се превръща в безполезен метален коридор. Днес наблюдаваме абсолютно същата еволюция в стратегията на руския Генерален щаб. В продължение на четири години ударите по украинската железопътна инфраструктура бяха епизодични и насочени главно към тяговите подстанции (което принуждаваше украинците да заменят електрическите локомотиви с дизелови) или към конкретни мостове. Сега фокусът е изместен директно върху унищожаването на самите локомотиви като най-скъпия, сложен и незаменим елемент от системата.

Прагът на критичния срив и цената на следвоенното възстановяване

Кога точно украинската железопътна система ще достигне точката на пречупване? Според разчетите на заместник-министър Шемаев сериозен оперативен недостиг ще настъпи в момента, в който дневният обем на превозите се повиши до 420–500 хиляди тона на денонощие, което би изисквало пристанищата да приемат по 300 кораба вместо сегашните 20–30. В условията на продължаваща война подобно икономическо съживяване изглежда напълно изключено.

Следователно, ако се запази сегашният темп на руските удари от 35–40 извадени от строя локомотива месечно, за пълното изчерпване на остатъчния ресурс на „Укрзализниця“ ще бъде необходима приблизително още една година. Това изчисление обаче съдържа много неизвестни. Ние разполагаме единствено с данните, които официален Киев решава да публикува, а във военно време статистиката за загубите в тила винаги подлежи на цензура и манипулации. Възможно е реалният брой на годните за експлоатация машини да е по-малък, но е възможно и украинските депа да успяват да сглобяват от две повредени машини една работеща по-ефективно, отколкото предполагат външните наблюдатели.

Истинската драма обаче не е само в текущото снабдяване на фронта, а в дългосрочните последици за съществуването на Украйна като функционална държава. Железопътният транспорт е кръвоносната система на всяко индустриално общество. Продължаването на конфликта без ясна перспектива за политическо споразумение обрича страната на пълна деиндустриализация. Когато бойните действия един ден приключат, Украйна ще се изправи пред задачата да възстановява разрушените си градове и заводи без основния си транспортен инструмент. Закупуването на хиляда нови съвременни локомотива по западни цени би струвало между 5 и 7 милиарда евро – сума, която изглежда непосилна за една опустошена икономика, чиито външни кредитори все по-трудно намират оправдание за нови безвъзмездни помощи. При такъв сценарий железниците, строени в продължение на век и половина от времето на Руската империя и Съветския съюз, рискуват да останат в историята само като купчина нарязано за скрап желязо.

Още от Свят

Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици
Поглед към Китай

Страните от АТИС ще опознаят китайската култура чрез две нови видео поредици

/Поглед.инфо/ С наближаването на 33-тата неформална среща на лидерите на АТИС, специалните видео поредици „Пазителят на наследството“ и „Писма отдалеч“, продуцирани от Китайската медийна група, започнаха да се излъчват в основни медии в страните членки на АТИС на 15 ноември.

16.11.2026 15:19
АТИС 2026 в Шънджън: Китай и новата география на световната икономическа мощ
Поглед към Китай

АТИС 2026 в Шънджън: Китай и новата география на световната икономическа мощ

/Поглед.инфо/ Защо предстоящата среща на азиатско-тихоокеанските бизнес лидери разкрива дълбоките промени в световната икономика и нарастващото значение на Китай в изграждането на новите международни отношения Предстоящият форум на АТИС в Шънджън поставя въпроси, чиито отговори ще определят икономическите отношения през следващите десетилетия. Може ли световната търговия да запази своята цялост, когато геополитическото съперничество се превръща в инструмент за икономически натиск? Какво означава възходът на Китай за досегашната международна йерархия и какво място заема Русия в новите евразийски отношения? Зад дипломатическите формулировки се очертава историческа промяна, която засяга не само разпределението на световното богатство, но и самите механизми на икономическата власт.

16.11.2026 15:11
Киев поръча 16 учебни самолета L-39 Skyfox срещу руските дронове при липса на борден радар
Свят

Киев поръча 16 учебни самолета L-39 Skyfox срещу руските дронове при липса на борден радар

/Поглед.инфо/ Сделка за близо 363 милиона долара между Прага и Киев поставя на дневен ред въпроса доколко учебните самолети L-39 Skyfox могат да запушат пробойните в украинската противовъздушна отбрана. Докато чешките министри договарят международно финансиране от дванадесет държави, военните анализатори посочват критичен недостатък: липсата на собствен борден радар прави тези машини слепи в нощното небе и при гъста облачност, превръщайки скъпия реактивен прехват в спорна тактическа сметка.

16.11.2026 15:00
Китайското външно министерство обяви среща на върха между Си Дзинпин, Путин и Тръмп на 19 ноември в Шънджън
Свят

Китайското външно министерство обяви среща на върха между Си Дзинпин, Путин и Тръмп на 19 ноември в Шънджън

/Поглед.инфо/ На 19 ноември в китайския технологичен център Шънджън ще се проведе безпрецедентна тристранна среща между Си Дзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп в рамките на форума на АТИС. Официалното потвърждение от Пекин и Москва слага край на месеците дипломатически спекулации, но отваря далеч по-сложни въпроси за съдбата на Украйна, вакуума след изтичането на договора СНВ-3, митническите войни и разплащанията извън долара. Кой всъщност диктува дневния ред в триъгълника на големите сили?

16.11.2026 07:04
Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.
Америка

Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.

/Поглед.инфо/ Лицензът за производство на ракети „Пейтриът“ за Украйна остава блокиран в Пентагона на ниво заместник-министър по придобиванията Майкъл Дъфи, въпреки твърденията за постигнато през октомври съгласие между Марко Рубио и Пит Хегсет. Докато Киев алармира за остър недостиг заради пренасочване на прехващачи към Близкия изток, европейските столици са изправени пред сметката за евентуални заводи, а край Доброполие се съобщава за тежки загуби и редки танкови боеве.

16.11.2026 06:56
Генерали в Кремъл смятат ответните удари по украинската енергетика за изчерпани и искат елиминиране на елита в Киев
Русия

Генерали в Кремъл смятат ответните удари по украинската енергетика за изчерпани и искат елиминиране на елита в Киев

/Поглед.инфо/ Руски Телеграм канали разпространиха непотвърдени твърдения, че силови структури са поискали от Кремъл отмяна на негласната забрана за физическо отстраняване на украинския президент Володимир Зеленски. Повод за слуховете стават системните удари по балтийския терминал Уст-Луга. Зад информационния шум обаче прозират по-дълбоки въпроси: променя ли Москва доктрината си за водене на войната, или става дума за психологически натиск, вътрешна пропаганда и подготовка за преговорни пазарлъци.

16.11.2026 06:43
Разследване на NZZ разкри доставки на швейцарски боеприпаси за Русия през Словения и Киргизстан
Европа

Разследване на NZZ разкри доставки на швейцарски боеприпаси за Русия през Словения и Киргизстан

/Поглед.инфо/ Докато Берн демонстративно спира реекспорта на швейцарски боеприпаси за Украйна в името на свещения неутралитет, десетки хиляди високоточни патрони от конфедерацията са открили път към Русия. Разследване на влиятелния вестник Neue Zürcher Zeitung разкрива схемата, действала от 2014 до поне 2023 година. Чрез посредници в Словения и Киргизстан продукцията на Ruag Ammotec заобикаля ембаргото, превръщайки европейския санкционен контрол в обикновена счетоводна фикция.

16.11.2026 06:33
Брюксел отстрани Кая Калас от преговорите за Украйна след неочакван дипломатически ход на Путин в Москва
Украйна

Брюксел отстрани Кая Калас от преговорите за Украйна след неочакван дипломатически ход на Путин в Москва

/Поглед.инфо/ Тристранните преговори между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби оставиха европейските делегации пред затворените врати на залата. Според публикации в китайския портал Baijiahao, неочакваната гъвкавост на Владимир Путин към евентуално европейско участие е изненадала дори Пекин и е предизвикала смут в Брюксел, завършил с тихото отстраняване на Кая Калас от ролята на едноличен преговарящ в полза на съвместна дипломатическа група.

16.11.2026 06:25