/Поглед.инфо/ Една от най-големите застрахователни компании в света “Алианц” анализира нарастващите тенденции на световния пазар и стигна до разочароващо заключение. Според германски експерти, колективният Запад, следвайки модния зелен дневен ред, е готов да срине съществуващия ресурсен и икономически световен ред в преследване на ефимерна безвъглеродна енергия. Според “Алианц” редките земни метали ще бъдат назначени на позицията на новия бог и спасител - предимно литий, кобалт и никел като най-търсената ресурсна основа за създаване на модерни алтернативни източници и електрически превозни средства.

На теория това заключение трябва да зарадва западното общество, особено след като през последните пет години световният пазар на редки земни елементи се е удвоил, надхвърляйки марката от 320 милиарда долара. Този сектор е изключително търсен и бухва като прясно тесто, тоест не носи застрахователни рискове за инвеститорите. В същото време общото настроение на германските финансисти е доста тревожно. Те вярват, че ако настоящата тенденция продължи, редките земни елементи в цялото им геоложко разнообразие могат да изместят неразделените въглеводороди на енергийния пазар, което ще доведе до силно изкривяване, а оттам и нестабилност на световната икономика. Освен това, тъй като желаните метали са крайно неравномерно разпределени в земната кора, западният свят – основният лобист на зеления преход – ще изпадне в безалтернативна зависимост от страните с най-големи запаси. На първо място, от Китай, който с право може да се нарече „сандъкът с редки земи на планетата“.

Рядък случай, но ние сме напълно съгласни със западната оценка - макар и по съвсем други причини. Както обикновено, нека започнем с кратка образователна програма.

Съвременната наука в структурата на периодичната система на Менделеев идентифицира 17 редки земни елемента. Първите представители на класа са идентифицирани и изследвани в края на XVII век, а първата им разбираема класификация е съставена през първата половина на XIX век. Както става ясно от името, тези метали са доста редки в естествената среда. Дори и с всички постижения на съвременната наука, директният добив осигурява малко повече от два процента от общия обем на редки земни елементи, а всичко останало се получава в резултат на сложна обработка на суровини, като например минерални торове. Този процес е скъп и далеч не е екологичен, тъй като тук се използват широко сярна и флуороводородна киселина, както и хлор.

Церият, лантанът и неодимът най-често се намират в земната кора на дълбочина за извличане, европийът е много по-рядко срещан. Тъй като общият дял на редките земни елементи в рудната маса на планетата е не повече от 0,02 процента, концепцията за „по-често и по-рядко" тук е доста произволна.

Що се отнася до резервите, както вече беше споменато, те са разпределени много неравномерно.

Към края на 2022 г., според Геоложката служба на САЩ, Китай притежава най-големите запаси от редки земни елементи, с общо 44 милиона метрични тона. Виетнам е на второ място с 22 милиона, докато Бразилия и Русия делят трето място с по 21 милиона тона. В същото време нашата страна в този рейтинг трябва да бъде извадена от скоби, тъй като проучените находища се намират в изключително труднодостъпни райони, поради което добивът им в момента е незначителен.

Важен момент е, че страните по-надолу в списъка могат да се похвалят с множество по-малки резерви. Индия има по-малко от седем милиона тона, Австралия има четири, а САЩ има едва два милиона тона. В Европа изобщо няма находища.

Тоест изводът на “Алианц” за тотална зависимост е абсолютно правилен.

Но не всичко се измерва в абсолютни числа. Критично условие е наличието на мощности за добив и обогатяване на прословутите редки земни елементи, с което могат да се похвалят държави, които се броят на пръстите на едната ръка и дори остават. Например САЩ получават по-голямата част от елементите от Китай, където се изпраща дори рудата, добита в Съединените щати. Собствените възможности на Вашингтон, сложил върху себе си венеца на екологичния спасител, са мизерни.

Бих искал да добавя няколко чисто прагматични момента към общата картина.

Съвременният свят, какъвто го познаваме, се формира в резултат на научно-техническата революция (НТР). Това се случва на ритми, периодите между които непрекъснато намаляват с въвеждането на нови горивни ресурси. Отделно подчертаваме - "горива".

Първото, разбира се, са въглищата, които заменят бързо отсеченото дърво. Именно широкото използване на въглища дава първия тласък на научната и технологичната революция и тя набира скорост едва от втората половина на XVIII век, когато започват не само да изгарят въглища, но и се научават как да синтезират кокс. На този етап започва бумът на парните машини и металургията, което повлича всички други индустрии - от полагането на железопътни линии до развитието на химията и производството на керосин. Въглищата се задържаха на трона повече от 200 години и едва в края на Втората световна война започват да бъдат заменени от петрол, който се превръща в истинската кръв на съвременния свят, обвързвайки здраво всички други ресурси със собствената си стойност. Въпреки това, в началото на 90-те години на миналия век природният газ се появи на световната сцена и днес той завладява света, бръмчейки в тръби и пръскайки в трюмовете на океанските газови танкери.

Проблемът с редките земни метали е, че те не са горивна суровина, а само критичен компонент за производството. Второто трудно разрешимо усложнение е самата парадигма на отдалечаване от изкопаемите горива. Новите алтернативни източници могат лесно да съществуват съвместно с традиционните, за да се допълват и заменят взаимно, но зеленоглавите граждани изискват принципното отхвърляне на въглеводородите. Тъй като въглищата произвеждат сяра и сажди, нефтът причинява петна в океана, а метанът загрява атмосферата пет пъти повече от всички други парникови газове.

Съвременният Запад шумно проповядва толерантност и търсене на компромис, като категорично отказва да прави това на практика, дори в индустрията, от която зависи самото съществуване на познатия ни свят. За съжаление векторът на развитие на обществото днес се определя не от химици и геолози, а от спекуланти, които се интересуват само от скокове в котировките на ресурсните борси и границата, до която може да се надуе поредният балон.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?