Синовете на принцесата имат организирано мероприятие в мемориалната градина, посветена на Даяна, в двореца „Кенсингтън“ заедно с представители на благотворителните организации, които тя е подкрепяла, включително и тези, които помагат на болни от СПИН и деца в нужда.
„Ангажиментът ще позволи на принцовете да отдадат чест на живота и делата на тяхната майка, ден преди 20-годишнината от смъртта й“, заяви в сряда говорител на двореца.
Преждевременната смърт на Даяна преди две десетилетия шокира света. Животът на принцесата, която от срамежлива тийнейджърка с аристократично потекло се превръща в най-известната жена на планетата, и нейната трагична гибел на 36 години все още пленява мнозина не само в родната й Великобритания, но и по света.
„Тя беше лъч светлина в един сив свят“, каза за нея 35-годишният Уилям – по-големият и син и втори наследник на британския престол в нов документален филм по повод годишнината.
Две десетилетия по-късно синовете й едва сега намират сили публично да проговорят за нейната смърт – събитие, което продължава да има отзвук в британските монархически кръгове.
Даяна умира при автомобилна катастрофа в Париж в ранните часове на 31 август, 1997 г. заедно със своя приятел – богатият египетски филмов продуцент Доди ал Файед и употребилият алкохол каращ с превишена скорост шофьор Хенри Пол, който се е опитвал да я отърве от преследващите я папараци.
Въпреки че за четвъртък няма планирани обществени събития, свещи, букети с цветя и снимки от доброжелатели започват да се трупат пред портите на двореца „Кенсингтън“, а някои от почитателите на принцесата дори носят торта с нейна снимка на нея.
Картината обаче няма нищо общо с морето от цветя, появило се на мястото в седмицата между смъртта и погребението й – изблик на национална мъка, с която някои все още се борят.
Уилям и Хари са споделяли за трудностите по разбирането на тази „извънземна“ вълна от публично страдание на хора, които не познават майка им и то във време, когато те самите – на възраст от 15 и 12 години, не са могли да се преборят с нейната загуба.
Великобритания – нацията на емоционалната сдържаност, плаче и хвърля цветя по катафалката на Даяна. Обществеността, която поглъщаше жадно всяка промяна и обрат в живота на тяхната приказна принцеса, плачеше заради своята изгубена икона, убита в преследване на снимката на следващия ден.
Даяна се омъжва за наследника на трона принц Чарлс през 1981 г., но техният брак се сгромолясва под напрежението на обществения дълг и собствената им несъвместимост. Бляскавата звезда на монархията, превърнала се в модна икона, филантроп и всеобща любимка, се оказа извън кралското семейство през 1996 г. след развода си, който не искаше, но направи необратим с даденото от нея безпрецедентно телевизионно интервю.
Но с всички нейни грешки и слабости, станали достояние на обществеността, британците се оказаха пленени от живота на Даяна. Като доказателство за нейното продължаващо влияние върху обществеността, през целия месец август британските вестници излизаха със специални приложения и статии, покриващи всички аспекти на живота й.
Многопластовият образ на Даяна продължава да очарова с необичайна комбинация от деликатност и твърдост, нуждата от любящо внимание и способността да кара всеки срещнат да се почувства обичан. Тя също така притежава грижовна натура, смесена с отмъстителна жилка и изражение на обикновено момиче, което в действителност е родено аристократ.
Но може би най-голямото й наследство са двамата й сина.
Принц Уилям признава, че разказва на децата си принц Джордж, на четири години и принцеса Шарлът, на две години за тяхната „баба Даяна“, която никога няма да срещнат.
„Когато на човек му се случи нещо толкова травматично като смъртта на майка му на 15-годишна възраст, това или те прави по-силен, или те пречупва“, казва Уилям в документалния филм на Би Би Си „Даяна, 7 дни“. „Аз няма да позволя да ме пречупи. Исках да ме направи по-силен. Исках тя да се гордее с човека, който ще стана“, казва още престолонаследникът.
Неговият по-малък брат принц Хари допълва: „Нашата майка винаги ще ни липсва и всеки ден се чудя какво би било, ако все още беше с нас“.
------------
Материалът е на Робин Милард и е публикуван от агенция "Франс прес"
Лондон / Великобритания
