/Поглед.инфо/ Половин час вой на сирени през градове и села, масиран полет на десетки военни самолети над целия красив остров Тайван (да не говорим за пускането на всички фрегати в морето) - това са просто маневри на тайванските власти, които се извършват там всяка година. И сега отново започнаха, ще продължат пет дни. Така ли е само? Е, не съвсем.
Още днес е ясно, че опитите на САЩ да създадат „втора Украйна“ за целия свят в Тайванския пролив не са напълно изключени. Напротив - случва се горе-долу същото като с „украинската“ провокация в Европа. Тоест като цяло - провал, но в частност. Има много подробности.
Първо, днес на целия свят стана известно, че Китай наистина изплаши администрацията на Джо Байдън и я постави в трудно положение. Ето неотдавнашен материал в “Ню Йорк Таймс”, който обобщава случилото се през уикенда, когато служителите на администрацията започнаха да убеждават председателя на Конгреса Нанси Пелоси да не ходи в Тайпе точно сега. Пекин може да организира блокада на пролива или да затвори въздушното пространство над острова. След това китайски изтребители ще ескортират самолета на Пелоси до Тайпе с подчертано уважение, което изглежда грозно. Дори само защото това ще стане, както обикновено при подобни посещения, със самолет на ВВС на САЩ.
Статията намеква за идеята, че Пекин си е извлякъл поуки от украинската история, включително, че когато напрежението ескалира, е много по-изгодно да се удари първи. Множество анализатори се чудят какъв може да бъде "силният и решителен отговор" на визитата на Пелоси, с който Пекин заплашва. Те са съгласни, че масовото превземане на острова е глупост, която не е нужна на никого, но някаква шокираща военна стъпка, всъщност демонстрация, е съвсем на място. Тогава американците ще бъдат посрамени. И защо се стига до тук?
Нормални са разногласията във всяка администрация. Но тук кавгата стана известна на целия свят и това вече е доста лошо.
Това е поредната демонстрация на неработоспособността на американския политически механизъм. Факт е, че Пелоси изобщо не се е отказала от пътуването. Като цяло е дама с неконтролируемо поведение, администрацията не ѝ нарежда, тя си има свои съображения.
Освен това - същите съображения. Защо изобщо е необходимо такова пътуване? Защото Тайван служи като извинение за огромна тълпа от демократи (от САЩ и не само) да говорят. Да се изправят и покажат своята почтеност. А това, че това може да предизвика истинска война (по "украински" ноти) е дреболия.
Вземете например Майкъл Помпео. Кой помни бившия и брутално провален държавен секретар по времето на Доналд Тръмп? Именно. А трябва да се помни. Защото Помпео е един от претендентите в започналата вече президентска надпревара (от републиканците, разбира се). Но претендентите са много слаби. И той казва: “Нанси, ще отида с теб в Тайван”.
Изобщо стана нещо като клетва за вярност към идеологията - да говориш гадни неща за Китай, хубави за Тайван или изобщо. Приблизително същото като по отношение на Русия. И това се отнася не само за САЩ. И така, останалите двама кандидати за поста британски министър-председател Риши Сунак и Лиз Тръс просто се състезават кой да е по-зъл към Пекин.
Ами вътре в Щатите - там цари истинска лудница. Ето един пример: ФБР, оказва се, е провело разследване и е установило, че антени на мобилни оператори с оборудване на “Хуавей” се издигат над военни бази в пустошта на Съединените щати. И те могат да четат строго секретни съобщения от тези бази и да ги предават на Китай. Експертите обаче бяха изумени: как така антените правят това, след като използвате американски мрежи за пренос на данни? Но в специалистите нямат място в подобни скандали.
Или:конгресменът-демократот Колорадо Джейсън Кроу, който плаши страната, че не трябва да се правят ДНК тестове. Защото резултатите стигат до китайците, които хакват информационните мрежи на американските здравни системи. А китайците се нуждаят от това, за да създадат биологични оръжия срещу Америка с избирателно действие.
Всичко това напомня на книга на прекрасния британец Тери Пратчет, чието заглавие сме превели като „Шовинист“.Става дума за крайния и удрящ в главата патриотизъм. Тери Пратчет разказва как се разгарят военни страсти между две приказни държави на Света на Диска и как това се случва с хората.
И същото се случва сред групата на западните държави по отношение на Русия и Китай. Всеки смята за свой дълг да каже или направи гадни неща срещу внезапно враждебната страна. Най-малкото защото е необходимо да изглеждате съответно в очите на другите. И тази масова истерия може да бъде спряна само с чудотворни начини, които обаче единствено Пратчет притежава в изобилие в необятността на Света на Диска.
И в нашия - реален - свят, пристъпът ще трябва да бъде спряна по други начини. И тук виждаме невероятна картина: администрацията на Байдън играе ролята на едва ли не единствената разумна сила в страната си, убеждавайки Нанси Пелоси да се върне назад, да не предизвиква конфликт с ядрена суперсила без ясна причина. Ще е нужно да се вразумят много такива различни буйни личности. И същото ще се наложи (рано или късно) по отношение на Русия по украинската тема.
Тук е необходимо да припомним нашия разговор за това, че администрацията на САЩ отдавна е съзряла идеята за необходимостта от изграждане на някакви бариери за конкуренцията между САЩ и Китай, тоест да въведе тази конкуренция в приемливи рамки . Идеята е узряла, но тези огради не може да се издигнат, защото пречи масовата психоза. Както и разногласията в политическия елит.
Но ние (и Китай) ще трябва да почакаме. Дори само защото е много поучително да се наблюдава самоунищожението на цяла група държави. Особено на фона на това, че нашият патриотизъм се оказа съвсем спокоен и разумен.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com