/Поглед.инфо/ Изглежда, че Западът иска да създаде нова точка на напрежение за Русия. Американските военни планират да открият съвместен център на НАТО за контрол на въздушните операции в Арктика в една от скандинавските страни. Така Брюксел и Вашингтон искат да оспорят доминиращата позиция на Москва тук. Какво ще започне скоро в региона?
Нови бази във Финландия
Инициативата вече е одобрена от началника на Европейското командване на САЩ и върховен главнокомандващ съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Крис Каволи. Сега думата е на висшето ръководство, но едва ли някой там ще се обяви против. Командващият ВВС генерал Джеймс Хекер отбеляза, че изграждането на нов военен обект е станало възможно след присъединяването на Финландия и Швеция към Северноатлантическия алианс. Два подобни центъра вече работят в Германия и Испания.
Западът възнамерява да милитаризира Арктика, пречейки на Русия. Недостигът на ледоразбивачи намалява вероятността от операции по море, но нищо не пречи на пътя във въздушното пространство на НАТО. Американците вече пускат в Северния полярен кръг разузнавателни дронове. А за координация се нуждае от контролен център.
Официалната мисия на съоръжението е „да повиши осведомеността на Алианса за ситуацията в региона“. Неофициално - наблюдение на руския Северен флот и бреговата инфраструктура, въздушно наблюдение на Северния морски път. Все още не е решено къде ще се намира центърът. Но североизточна Финландия, например, е само на 165 километра от стратегически важния Мурманск.
Фактът, че тази страна се превръща в аванпост на НАТО по границите на Русия, е съвсем очевиден. През септември шведските медии съобщиха, че във финландска Лапландия се изгражда база, която според западни анализатори ще позволи на Хелзинки да засили сигурността на границите си. Там ще бъдат изпратени 20-50 шведски офицери, като целият персонал на базата ще бъде предимно шведски.
В края на миналата година Хелзинки и Вашингтон сключиха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Документът подробно описва какво могат да правят американските военни на финландска територия: от преместване на оборудване до подготовка на апартаменти за техните семейства. Те утвърдиха и списък със съоръжения - 15 военни бази, летища, пристанища.
На американците беше позволено да маневрират, да поддържат превозни средства, да настаняват персонал и да строят. Всичко това „при пълно зачитане на суверенитета, законите и международните правни задължения на Финландия“, включително по отношение на съхранението на определени видове оръжия.
Като цяло най-вероятно центърът за управление на въздушните операции в Арктика ще се появи във Финландия. Министерството на отбраната на Русия ще трябва да вземе това предвид при осигуряването на сигурността на северозападните граници на страната.
Ледоразбиващ въпрос
Москва има какво да отговори. Системи за ПВО от различни диапазони, адаптирани за високи географски ширини, са в експлоатация вече няколко години. Зенитните ракети С-400 с голям обсег са разположени в Арктика под прикритието на новите системи за “Панцир” и “Тор”. А руските бази са защитени от атака от морето с брегови ракетни системи. Всичко това е на разположение на първото пълноценно арктическо формирование на Сухопътните войски, 80-та отделна мотострелкова бригада, дислоцирана в село Алакурти, Мурманска област.
Освен това за Запада е трудно да предяви претенции към Арктика без мощни ледоразбивачи. Дали могат бързо да ги получат е голям въпрос. Двата сравнително изправни, но честно казано стари американски кораба от този клас явно не са достатъчни. Не по-добро е положението и в други държави, претендиращи за Арктика - Канада, Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания.
Така канадците разполагат с кораби за бойно дежурство в арктически води, но нямат възможност да разположат големи сухопътни сили. Норвежкият флот разполага с четири патрулни кораба, но те имат много скромно въоръжение. Дания има доста силен флот, но има малко кораби от леден клас и също няма военна инфраструктура в Арктика. Финландия и Швеция нямат сериозна военна мощ по море.
Тоест в северните води САЩ няма да могат да разчитат напълно на своите съюзници. Проблеми има и на сушата. Американската армия изпитва остър недостиг на транспорт за превоз на стоки и военен персонал в суровите полярни условия. Единствените подходящи влекачи за всякакъв терен са шведските двузвенни верижни машини “Бандван-206”, приети като превозно средство за поддръжка на малки единици. Първите образци обаче слязоха от производствената линия преди 40 години и отдавна не отговаряха на съвременните изисквания.
Отговорът на Русия
Русия има много по-изгодна позиция. Два атомни ледоразбивача с двуреакторна атомна електроцентрала с мощност 75 хиляди конски сили (“Ямал” и “50 години победа”), още два с еднореакторна атомна електроцентрала 50 хиляди к.с. (“Таймир”, “Вайгач”), ядреният контейнеровоз "Севморпут" с 40 000 к.с. реактор и пет технически сервизни съда. Ледоразбивачът "Съветски Союз" е в оперативен резерв. Освен това има дизелово-електрически кораби.
Освен това вече влизат на въоръжение универсалните патрулни кораби от ледов клас проект 23550: код „Арктика“ за ВМС и „Ермак“ за граничните войски. Главният вимпел "Иван Папанин" участва в главния парад на флота на река Нева. Следващият, Николай Зубов, ще бъде предаден през 2026 г.
Благодарение на мощния си ледоразбивач флот днес само Русия е способна да провежда арктически конвои по Северния морски път. Ледът обаче се топи - рано или късно значението на тези кораби ще намалее. Москва трябва да бъде готова да се бори за региона с най-големи запаси от природни ресурси.
Превод: В. Сергеев