/Поглед.инфо/ Геополитическата криза в Европа навлиза или вече е навлязла в нова фаза. И е трудно да не го забележиш. Не беше възможно (и няма как) да се удуши Русия икономически и още повече, че не беше възможно да се разбие на бойното поле. Не се получи и с разклащането на обществото отвътре. Сплотеността му и доверието в решенията на лидера на страната показват дори онези проучвания на общественото мнение, които са умишлено пристрастни и направени от противници на Кремъл, чиято безпристрастност по отношение на случващото се изглежда много съмнителна.

Времето не работи за тези, които изострят ситуацията от година на година и продължават да изострят, защото арсеналите им са празни. И в прекия, и в преносния смисъл на думата.

В тази колода има все по-малко карти, както и фигури на същата тази „голяма шахматна дъска“.

Сега няколко играчи правят ходове срещу нас едновременно, те се опитват да намерят тази обща пешка, която може да напредне и да се превърне в дама и в крайна сметка да реши изхода от тази игра.

Тази игра започна, разбира се, не в момента на началото на спецоперацията. И не когато Русия полагаше титанични усилия Минските споразумения да проработят. И не през 2014 г. И не през 2008 г. И дори в началото на 2000-те години, когато страната ни, противно на всички записани в протокола обещания „НАТО да не напредне нито сантиметър на изток“, прие на границите си членове на Алианса.

И не на 25 декември 1991 г. започна тази игра, в никакъв случай не в деня, когато Съветският съюз престана да съществува. И дори десет години преди това, когато Рейгън разкри своята доктрина, чиято цел беше унищожаването на СССР.

Всичко започва много по-рано, още преди Първата световна война, когато е формулирана националната политика на болшевишката партия – формулирана в изгнание и от не кой да е, а Владимир Ленин.

Три статии на съветския лидер и основател на СССР (първата – „Критически бележки по националния въпрос” – е публикувана през есента на 1913 г., втората – „За правото на народите на самоопределение” – е публикувана в средата на 1914 г., последната, вероятно най-известна и най-ярка - "За националната гордост на великорусите" - е публикувана през декември 1914 г., тоест Първата световна война вече е в ход в този момент) не само стават основа за създаването на Съветския съюз, но и поставят мина под него. И в подходящия момент фитилът подпален.

В тези произведения (всъщност те са абсолютно актуални днес като антипрепоръки, които е по-добре да не следвате, ако искате да спасите държавата и властта), всъщност се съдържа наръчник.

Там пише, че "Русия се бори, за да подчини съседните страни". Тази идея се подкрепя от следния цитат от Енгелс: "Народ, който потиска други народи, не може да бъде свободен." Основоположникът се застъпва за „липсата на привилегии за някоя нация или език“, а също така въвежда в обращение фразата „чужди национални колективи“.

През осемдесетте години на миналия век онези, които крещяха по всички краища за своя антикомунизъм и антиболшевизъм, точно използваха въпросните тези за разпалване на етническа омраза. Разделяй и владей. Тогава древната формула гарантира успех.

Днес, точно тези дни, старата тенджера, мръсна от сажди, с миризливото съдържание, отново беше поставена да се стопли. Засега е на слаб огън, както се казва в кулинарните рецепти. Засега само нахвърлят темата за "деколонизацията на Русия". Подхвърлятги (разбира се, без тях не може) с помощта на разни „съюзи на меча и ралото“ и„бащи на демокрацията“. Техният словесен боклук маскира основната и неизменна идея – разпадането на държавата.

И няма нужда да махате с ръце от ужас и да казвате, че това е невъзможно, защото абсолютно безсмислени и глупави формули вече започват да се въртят из всички необходими и популярни западни медийни платформи.

Ще се включат отговорни журналисти, редактори на големи и влиятелни издателства ще поръчват книги от напълно квалифицирани автори. Темата ще бъде, макар и с вариации, единствена - "как днешна Русия се превърна в затвор на народите". И как може прогресивният свят да се бори с този „империализъм“? Освен това такива книги вече са написани. И дори публикувани.В една от тях авторът стига до там, че „руската култура и руският език в постсъветското пространство като цяло и в отношенията с Украйна в частност се превърнаха в средство и начин за потискане на националната идентичност“.

Културата и езикът, както се оказва, за Русия не е просто инструмент за влияние, а оръжие, насочено срещу нейните съседи.

Смятате ли, че Чайковски е отменен на Запад, защото е руски композитор? Бъркате. Чайковски и Достоевски са отменени, защото са същите гаубици като например френските самоходни оръдия “Цезар”. И второ: Чайковски, Пушкин, Бродски, Достоевски – те, за разлика от гаубиците, не ръждясват. И винаги могат да бъдат, според „целия цивилизован свят“, използвани от „войнствена Русия“.

Това е, така да се каже, външното оценяване.

Има и вътрешен свят - светът на социалните мрежи,които не мислят, а разпространяват. Всеки миг може да бъдат наводнени с клипчета, където няма да се говори за Чайковски, а за това как уж дискриминират тези, които говорят на някой от националните езици, живеейки в република, част от Руската федерация. Не е важно, че изложеното в простото клипче ще бъде лъжа. Важното е темата да се подхвърли и отработи.

Да, от гледна точка на формалната логика целта, обозначена като "деколонизация", изглежда като делириум. Да, от гледна точка на обективни фактори - гладко работеща икономика и сплотено общество - плямпането на тема “деколонизация” е възможно, ако са платили добри пари на разсъждаването или ако тези бъбриви прогресивисти са си пропуснали хапчетата.

Но не бива да забравяме нито за миг, че от другата страна, от страната на онези, които сме смятали не просто за партньори, а дори за приятели, всъщност стоят истински хищници. Дори като се усмихват сладко и се държат приятелски, природата им не се променя.

Сегашната криза, в която Западът бавно, но сигурно започва да затъва, всъщност изобщо не е свързана със свободата, демокрацията, правата на малцинствата (в Русия всичко това е предвидено и гарантирано със закони и тези, които закачат лозунга за потисничество на щитовете си, всъщност наистина просто безскрупулно лъжат).

Сегашната криза е за контрол. За случващото се в държавата. И за суверенитета.

Това е изгубеното в нашата история. Първият път напълно.

Втория път, с цената на немислими жертви и усилия, то е спасено.

Остава трети опит. Той е и последен.

И няма съмнение, че битката ще бъде много ожесточена. Както и кой ще я спечели.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com