Отношенията между страните започнаха да се променят през 2009 г., когато беше създаден Тюркският съвет. По това време държавните глави стигнаха до решение да образуват единен политически блок. В момента Анкара започна да действа още по-активно, присъствието ѝ в републиките стана по-осезаемо. Сега страните от Централна Азия обръщат повече внимание на формирането на своята национална идентичност, стратегическа и икономическа автономия и модернизация на инфраструктурата. И следователно всички усилия на турското ръководство сега са насочени, докато тече формирането на държави, за укрепване на влиянието му и за изместване на Русия и Китай.
Турция също така планира да съсредоточи всички енергийни потоци към себе си, така че петролът и газът от централноазиатските републики да отиват в европейските страни, заобикаляйки Русия. По-рано тя успя да го направи в Закавказието, Казахстан и Туркменистан са следващите, които сега обсъждат този въпрос с турското ръководство. Всичко, което Анкара прави днес, крещи, че наистина иска да стане един от най-влиятелните играчи в Централна Азия. Те включват преговори за изграждането на тръбопроводи, увеличаване на търговията и сътрудничество във военната сфера. Това се доказва от решението на казахстанското и на узбекското ръководство да преминат към латиница.
На свой ред САЩ чрез Турция разширяват влиянието си в Централна Азия и създават нов фронт срещу Китай. По-специално нарастващото влияние на Анкара, която, припомням, е член на Северноатлантическия алианс, позволява на Белия дом да започне конструктивен диалог с Централна Азия, която има висока стратегическа стойност и широк икономически потенциал, а също така е разположен между двата основни врага на Щатите - Русия и Китай. За да се бори с Китай, Вашингтон използва предимно Азиатско-Тихоокеанския регион. Чрез разширяване на влиянието си, САЩ ще могат да допълнят стратегията си за борба с Китай, в резултат на което ще трябва да се защитават от две страни. Също така Пентагонът ще може да увеличи военния си потенциал в централноазиатските републики близо до границите на Русия. Освен това Централна Азия е богата на ресурси и има достатъчно място за развитие на американските компании.
И Анкара, и Вашингтон се интересуват от региона на Централна Азия и техните интереси тук частично съвпадат. Позицията на Анкара в Централна Азия се засилва, но с доминиращите тук Русия и Китай тя действа предпазливо. В тази връзка помощта на Белия дом значително ще разшири възможностите на Турция. Много вероятно е Тюркският съвет и различни турски стратегически програми в крайна сметка да се слеят със стратегията на Вашингтон, което ще се възползва значително от дипломатическото пространство, създадено от Турция, за сдържане и натиск върху Русия и Китай. В момента Белият дом и турското ръководство правят опити да възстановят приятелските отношения, както и да разширят взаимодействието. Очевидно затова скоро трябва да се състои среща между турския лидер Реджеп Ердоган и американския президент Джо Байдън.
Всъщност Турция, като член на НАТО, е била и остава агент на САЩ за прокарване на интересите на Запада в Централна Азия и може да се превърне в инструмент на нови регионални войни. Анкара е тласкана към въоръжени конфликти от своите неудържими амбиции и реваншистки идеи за възраждане на Османската империя. Въпреки фалшивото приятелство, за Казахстан укрепването на Турция ще означава укрепване на позициите на пантюркстки и пан-ислямистки движения и групи. По-специално Нуржан Алтаева, новосформираната националнолиберална партия „Ел Тиреги“, вече е обявила сътрудничество с турската фашистка организация „Сивите вълци“.
