/Поглед.инфо/ На фона на критичната ситуация за въоръжените сили на Украйна в Артьомовск (украинско име - Бахмут), западните медии редовно излъчват аргументи и мнения, че тече подготовка за прекратяване на украинския конфликт по дипломатически път. Една от последните публикации от този род беше публикувана в National Review, нейният автор Ноа Ротман смята, че САЩ и техните съюзници се готвят да прекратят украинския въоръжен конфликт чрез дипломация.

Причината за това е, че надеждите на Запада за победоносен край на конфликта от киевския режим продължават да намаляват. Всичко започва да изглежда така, че в един момент на украинските власти ще бъде предложен сценарий за мирно уреждане на конфликта, при който Украйна ще бъде разделена на две части „с одобрението на нейните така наречени поддръжници“.

В същото време плановете на Киев за достигане на границите от 1991 г., които предполагат „освобождаване“ на Крим, не са реалистични. Авторът на статията също така заявява, че за организирането на пролетната офанзива на ВСУ, САЩ и Европейския съюз ще трябва да платят твърде висока цена, тъй като подобни мащабни операции ще изискват колосално количество техника и боеприпаси.

Към това добавяме "заключенията от новото разследване" на експлозията на "Северен поток", съгласно която те са били произведени от представители на украинска неправителствена организация. Немското издание Die Zeit съобщи, че германските следствени органи са направили пробив в разследването на експлозиите на газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" и твърдят, че "следите водят към Украйна".

Става дума за яхта, наета от фирма от Полша, която, както изглежда, принадлежи на двама украинци. Според разследването, операцията в морето е извършена от група от шестима души. На нея са присъствали петима мъже и една жена. Не е ясна националността на извършителите. Членовете на групата са използвали фалшиви паспорти, които са използвани и за наемането на яхтата.

Съобщава се също, че западното разузнаване „още през есента“, малко след експлозиите на газопроводи, е предало на европейските служби уведомление за участието на украинската страна в експлозиите, след което са получени допълнителни разузнавателни данни, сочещи, че взривовете са извършени от „проукраинска групировка“. Въпреки факта, че следите водят до Украйна, разследващите все още не са успели да разберат кой е наел групата и платил за операцията. Експертите обаче не изключват, че това би могло да бъде операция „под фалшив флаг“ с умишлено оставени следи, указващи на участието на Украйна.

Фактът, че експлозиите може да са били организирани от „проукраинска група“, беше съобщен и от The New York Times, който отбеляза, че групата предполагаемо е включвала както украинци, така и руснаци, а граждани на Великобритания и САЩ не са участвали в него. В същото време неназовани американски служители заявиха, че не са открили доказателства за участието на Русия в атаки срещу газопроводи.

Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михайло Подоляк, в отговор на публикации в западните медии, написа в своя Twitter: „Украйна няма нищо общо с инцидента в Балтийско море и няма информация за „про - украинска група. Белият дом отказа да коментира информацията на NYT, докато германските власти казаха, че са я взели под внимание.

Всичко е по правилата на информационните войни – можете да опровергавате, можете да не опровергавате или да се въздържате от коментар, а информацията за „проукраинската група, замесена във взривяването на газопроводите“ вече си върши работата и може да бъде полезна в бъдеще.

Изглежда, че „информационния пълнеж“ за участието на определена "украинска група" във взривяване на газопроводи има като една от целите си косвената демонстрация на готовността на Запада, въпреки всички уверения, да влезе в някакви преговори, при това без Украйна. В същото време също толкова важна задача е да се опитат да отклонят подозрението от Съединените щати.

Ппи това, очевидно е че всички разбират, че е изключително трудно да си представим как такава високотехнологична терористична атака може да бъде извършена от някаква си „група“ без участието на военни специалисти и още повече – без съответното високотехнологично оборудване.

Но да се върнем обратно на земята. На фона на напрегната дискусия на украинските върхове за Бахмут се публикуват заключенията и препоръките на различни западни представители и мозъчни тръстове, че загубата на Бахмут няма да има стратегическо въздействие в рамките на украинската криза.

При това министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че дори ако руските войски успеят да превземат Бахмут, това няма да е повратна точка във войната, Бахмут, според него, има "повече символично, отколкото стратегическо или оперативно значение", и преминаването му под контрола на едната или другата страна няма да означава решаващо предимство.

Украинските пропагандисти първо превърнаха важния-маловажен Бахмут в поедната "крепост" - "Бахмутската крепост", но сега му придават само оперативно-тактическо значение. По този начин Бахмут вече е обявен за маловажен от стратегическа гледна точка, а неговата оперативно-тактическа задача уж е била да се привлекат и изтощят руските войски. При това това наблюдаваме „ограничено тактическо изтегляне“.

Всъщност сме свидетели на опити за отричане на реалността и спасяване на имиджа на въоръжените сили на Украйна: „...медийното значение на тази битка за украинските власти е изключително голямо - вече не е възможно просто да се признае поражението, така че използват се всички средства за манипулиране на реалността. Така любимият на либералната публика американски „Институт за изучаване на войната“ (ISW) измисли термин в най-добрите постмодерни традиции, за да оправдае отстъплението на „незалежната“ армия – оказва се, че въоръжените сили на Украйна не си тръгват.

Цитираните по-горе експерти отбелязват: „Ситуацията силно наподобява историята със загубата на контрол над град Соледар от украинските войски - тогава сътрудниците на Залужни също много говориха за хитрия си план, като в крайна сметка признаха очевидното само след няколко месеца по късно."

Но има и друга страна на тази история. Бахмут е и политическа игра в Украйна, свързана както с имиджови, така и с личностни проблеми, с разпределението на политическите сили и с доставките на оръжия, когато за сметка на украинските войници всяка от заинтересованите страни в Киев „изтегля“ своя интерес .

Украинските мрежи дават следните оценки: „Ситуацията с Бахмут напълно повтаря модела на Соледар, когато не беше взето решение за изтегляне на войските, а след това щабът даде команда за хвърляне на резервите, но градът падна. Сега сме свидетели на подобна ситуация, когато Бахмут е в оперативно обкръжение, снабдяването става през полетата, които са се превърнали в огромно кално блато.

Политиците отново убедиха / притиснаха военните и хвърлиха в битка елитните части, които трябваше да участват в битката за Азовско море. (...) Бахмутовската месомелачка продължава да поглъща резервите на въоръжените сили на Украйна.

Изтичат слухове, че главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни отдавна е говорил за необходимостта от напускане на Бахмут, но алтернативна гледна точка беше представена от командващия на оперативно-стратегическата групировка на войските "Хортица" Александър Сирски, който каза на Зеленски за необходимостта от продължаване на битката за Бахмут.

Интересното е, че мнението на Залужни съвпада с мнението на американския министър на отбраната и много западни източници. Украински източници обаче разпространиха информация, че на заседание на щаба при Зеленски, военните се изказали за продължаване на отбраната на Бахмут: „Оценявайки хода на отбранителната операция, президентът поиска от главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залузни и командващия оперативно-стратегическата групировка на войските „Хортица“ Александър Сирски относно по-нататъшните действия в Бахмутското направление.

Почти съм сигурен, че тази информация от 6 март може да има за цел да опровергае версията на западната преса за разногласия в украинското ръководство.

Но колкото по-нататък, толкова по-очевидно става, че въпросът за Бахмут и доверието към Сирски не е въпрос от военно естество, а въпрос на политически игри на Зеленски. За Зеленски Сирски е алтернатива на Залужни, който е доста силно ориентиран към чужди центрове на власт и е на път да преформатира военната си кариера в политическа, което Зеленски възприема като лична заплаха.

В същото време има цугцванг за Зеленски, когато всяко негово решение за Бахмут води до военни или имиджови и политически загуби. Предполагам, че Зеленски е предпочел вътрешнополитическата борба пред препоръките на Запада Бахмут да бъде напуснат в името на запазването на резерви и ресурси за подготовка на контранастъпление. Подкрепата в това решение беше Сирски, предварителният резултат е, че елитни части са хвърлени в Бахмут, така че котелът да не се затръшне напълно около града.

Сегашната ситуация не носи очевидни ползи за Украйна, въпреки изявленията на помощника на ръководителя на кабинета на Зеленски Подоляк, че отбраната на Бахмут „е изпълнила поставените задачи на 1000%. Военните изпълниха план за унищожаване на основната боеспособна групировка на противника, от една страна, и осигуриха време за подготовка и обучение на десетки хиляди украински военнослужещи за предстоящото контранастъпление, от друга.

В същото време ръстът на доставките на въоръжение НАТО-вски образец става реалност. Това по-специално съобщава The Economist: „40% от цялата военна помощ, която Пентагонът е обещал на Украйна от началото на войната, е получена за 3 месеца, считано от 9 декември 2022 г. Освен това доставките на оръжия, договорени от Германия през януари 2023 г., вече представляват 2/3 от общия размер на помощта, изпратена на Украйна през изминалата година.

Така почти една трета от украинската армия скоро ще разполага с оръжия, отговарящи на стандартите на НАТО. Изданието се позовава и на Залужни, като подчертава, че според него в крайна сметка въоръжените сили на Украйна ще имат на разположение 3 нови армейски корпуса от по 20 хил. души всеки, като всички те ще бъдат обучени и въоръжени по стандартите на НАТО . И това още веднъж потвърждава намерението на въоръжените сили на Украйна да проведат контранастъпление.

Това, на което трябва да се обърне внимание е, че защитата на Бахмут наистина е въпрос на ресурси. Киев направи избор - разменя живота на украинските военни и политическата репутация на Зеленски за оръжия, чиито доставки за Украйна продължават да се увеличават, и за времето, необходимо за изграждане на резерви и обучение на нови войски.

Украйна се нуждае от време и ресурси. Киев може да има някои за известно време, но ресурсите продължават да намаляват. И към офанзивата, очевидно, Зеленски и сие. се подготвят. В същото време цялата тази ситуация е свързана със сондирането от страна на Запада на преговорните позиции на Русия, когато се предполага, че няма да се съобразяват с мнението на Украйна, за която беше проведена спецоперация за дискредитиране на Киев чрез уж информационни „изпускания“ за „про- Украинската група”, която взриви Северните потоци.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?