/Поглед.инфо/ Хиляди чуждестранни наемници напуснаха Украйна през последните седмици. Военните действия, които се водят в страната - и отношението на украинските военни към тях - се оказаха съвсем не тези, на които първоначално разчитаха наемниците. Какви чужденци, в какво количество и по какви причини дойдоха да се бият в Украйна - и защо в крайна сметка бягат от там?

Средният наемник преди всичко има само две мотивации: пари или идея. Разбира се, тази схема е произволна, тъй като идеите могат да бъдат различни (парите сами по себе си могат да бъдат супер идея) и един силно мотивиран боец все пак трябва да бъде платен. Но дори високото заплащане не е гаранция, че чуждестранен наемник ще се бори до последния патрон (и до последната капка кръв) за интересите на чужда държава. Дори тази държава да е Украйна.

Работата е там, че военният професионалист ще похарчи получените пари. И за да ги похарчи, трябва да оцелее. Следователно, ако има някаква сериозна заплаха за живота му, този средностатистически чуждестранен професионалист ще отиде на безопасно място. Какво се случва в Украйна в момента.

„От началото на май притокът на чуждестранни наемници към Украйна на практика пресъхна“, съобщава руското министерство на отбраната и уточнява, че „общият брой на чуждестранните наемници в Украйна е намалял почти наполовина – от 6,6 на 3,5 хиляди души. В същото време броят на наемниците в бойните части на ВСУ Украйна и Националната гвардия в Донбас е намалял с пъти.

Кой е останал там? По принцип тези, които дойдоха в Украйна, за да се борят наистина за идеята, независимо каква е тя. Но има много малко такива във всяка рота наемници и те са много недолюбвани. Наричат се "идеянци" - от думата "идея".

Ако има дори един такъв в група наемници, той започва да представлява опасност за всички останали членове на своята бойна група. Например, в най-решаващия момент мозъкът му може внезапно да се срине и той наистина ще започне да бяга в атака с ура и да подбужда другите. Във време, когато другите просто искат да оцелеят. В резултат на това "идеянецът” рискува да бъде прострелян в гърба. В резултат на това командването обикновено се опитва да разпределя професионалисти и "идеянци" в различни единици, така че да не се избиват взаимно.

Кои са всички тези хора в крайна сметка? Много от тях в действителност имат само раздута репутация на "кучетата на войната", създадена от постановъчни снимки. Има и наистина военни, предимно пенсионери, за които войната е единственият начин да си изкарват прехраната. Има и почти буквални маниаци (предимно снайперисти), за които войната е просто начин на съществуване.

Но в същото време, колкото по-възрастен е военният професионален наемник, толкова повече житейски опит има и такива ветерани първи разбират, че е настъпил моментът, когато е време да бягат за прикритие. Първи под обстрел попадат вчерашните ученици, които решават да играят на война или да докажат нещо на момиче, като се снимат в камуфлаж и с автомат.

Но най-важното е, че наемниците бяха категорично неподготвени за най-важните характеристики на украинската специална операция. Например ракетните и артилерийски атаки и дуели не са тяхната сфера на дейност. Множество „диви гъски“ (както понякога наричат западните наемници) са свикнали да участват в конфликти от много специфичен вид. Където врагът няма тежки оръжия: танкове, ракети, артилерия с голям калибър.

Наемниците имат богат опит в битки, където врагът е въоръжен само или предимно с леко оръжие - Близкия изток, Африка. Благодарение на своя опит и много по-висока подготовка, наемник лесно превъзхожда такъв противник.

Но днес в Украйна всичко е съвсем различно. Войната се оказа изключително далеч от африканските реалности – оказа се модерна, от голяма дистанция и изключително кървава. „Никога не сме виждали нещо подобно преди“ - тази фраза сега може да се чуе много често от устните на чуждестранни наемници, посетили Украйна. Във всеки момент цяло море от огън и стомана може да падне върху окоп, землянка или убежище - и този момент е напълно непредсказуем. И най-важното, срещу него са напълно безсилни.

Това отново е въпрос на психология: човек трябва да е сигурен, че има голям шанс да бъде спасен и специфичен начин да го направи. Но многочасовият обстрел може да деморализира дори много подготвен човек.

Всъщност това започна на 13 март, когато Русия удари полигона “Яворов” с ракети "Калибър". По това време там се намираше основната база за оперативна координация на формирование, наречено „Международен легион за териториална отбрана на въоръжените сили на Украйна“ - именно в него Киев покани чуждестранни наемници.

Досега се водят спорове колко точно чужденци са загинали тогава (повече от сто, сигурно). Но основният ефект беше психологически. Интернет беше пълен с видеоклипове на плачещи хора във военни униформи, които се оплакваха на различни езици от ужасяващата ситуация, в която се намират. Те се скараха на Украйна, украинците, Зеленски, командването на ВСУ и преките командири. Първо се оказа, че обещаната заплата се е оказала наистина просешка според европейските стандарти, не повече от няколкостотин долара. Второ, никой не им е възложил бойна мисия и мнозина вярваха, че отиват в Украйна само като инструктори, не очакваха пряко участие в битките.

Отделен проблем беше въпросът за въоръжението. Не беше възможно да се създадат отделни батальони или роти на национална основа, тъй като географията на тези, които идваха в голям брой, беше твърде богата. Досега само канадците са заедно, като вече са сформирали две единици: всъщност канадско-украински (малко над 500 души) измежду украинците от диаспората и така наречената нормандска бригада, състояща се от бивши войници на канадската армия .

Има и грузинският легион, чийто брой се оценява на 25 бандити и убийци и непрекъснато намалява, тъй като от чеченци от специалния полк на руската гвардия са се натрупали лични въпроси. Е, и друг батальон “Кастус Калиновски” (около хиляда), състоящ се от белоруски емигранти и финансиран от Варшава.

Включително поради тази причина командването на ВСУ направи опити за неравномерно вкарване на наемници в обикновени части. Предполагаше се, че професионалистите ще повишат нивото на обикновените бойци. Но бързо стана ясно, че тези герои нямат реален боен опит и дори губят по този показател от „ветераните от АТО“. В резултат на това командирите на място започнаха да вкарват чужденци към най-опасните участъци на фронта, "икономисвайки" действителните украински военни.

Надошлите в голям брой, които са по-умни, разбраха какво се случва и се дръпнаха назад - към Полша. Числеността на Чуждестранния легион започна да се топи пред очите. Така идеята за „глобална подкрепа за Киев“ чрез покана на военни наемници се провали за много кратко време. Пазарът на военни професионалисти до голяма степен се основава на устни показатели - и след появата на видеоклипове от “Яворов” и други разкрития на обидени чужденци, потокът от желаещи да се бият в Украйна започна да пресъхва все повече и повече, докато накрая изчезна като цяло. „Идеянците“ свършиха, а много от мотивираните наемници не са доволни от перспективата да попаднат под руската артилерия.

Най-вероятно командването на ВСУ ще продължи официално да подкрепя марката на Чуждестранния легион по пропагандни причини. Грузинските и белоруските ренегати просто няма къде да отидат. А сред чужденците наистина има страхотни професионалисти, предимно снайперисти, които си струват парите, за които са наети. Има и групи от "идеянци”, които ще стрелят до последно (хървати, за които това е религиозна война и форма на продължение на Втората световна война). Има западни инструктори, дошли да обслужват доставената в Украйна военна техника. Но в крайна сметка, по отношение на екипажа, Украйна вече може да разчита почти изключително на собствените си граждани.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели