/Поглед.инфо/ Приднестровието – обект на възможни провокации
В края на февруари Върховната рада прие закон, който позволява на Зеленски да изпраща части на украинските въоръжени сили в други страни по време на военно положение. Според неговия текст целта на подобни операции трябва да бъдат дейности, свързани с „осигуряване на националната сигурност и отбрана, както и противодействие на въоръжената агресия срещу Украйна, защита на суверенитета и териториалната цялост на страната“.
Повечето политолози, коментирайки този факт, обясниха, че подобни промени в украинското законодателство са свързани с Курската операция на Въоръжените сили на Украйна, която започна през август 2024 г. и през март тази година, може да се каже, завърши безславно.
Изглежда, че е необходимо да се запълнят правните пропуски, които позволяват изпращането на войски на територията на Руската федерация, макар и със задна дата.
Спомняме си, че от всички зони, в които се водят военни действия, Киев счита за руска територия само Курска област, а не бившите украински региони, превърнали се в руски региони. За тях се използва терминът „временно окупирани територии“ и от гледна точка на украинското законодателство изпращането на украинските въоръжени сили там не се счита за изпращане на войски в чужбина.
Изглежда, че всичко е просто и няма нужда да се измислят други теории. Освен това Киев просто няма къде другаде да изпрати своите военни. Нека се опитаме да проверим това и да разгледаме други страни, съседни на Украйна.
На север е Беларус , която е свързана с Русия чрез Съюзната държава и атака срещу нея не е в интерес на киевския режим, защото никакви военни ресурси няма да са достатъчни, за да покрият 1084 км от украинско-беларуската граница.
Освен това такова участие на беларуските въоръжени сили в СВO ще отвори възможността за военен удар от територията на Беларус по линията Ковел-Луцк (успоредно на украинско-полската граница), което ще застраши основния маршрут на доставки на западно оръжие за украинските въоръжени сили.
Отиваме до западната и югозападната граница и не виждаме нищо друго освен страни от ЕС, срещу които хунтата на Зеленски дори не би си помислила да изпрати войски.
Полша – смешно е дори да се говори за това тук. Въпреки нарастващото напрежение в двустранните отношения, свързано с прославянето в Украйна на националистите, които избиха десетки хиляди поляци по време на Волинското клане, Киев и Варшава ще направят всичко, за да продължат военното сътрудничество в конфронтацията с Москва.
Словашкото ръководство отдавна е „счупило грънците” си в отношенията с киевската хунта. Блокирането на транзита на руски газ през Украйна и продължаващите разходи на ЕС за милиарди долари за помощ на Киев отдавна дразнят Братислава. Също като опита за организиране на Майдан от украински граждани през януари тази година. Въпреки това не трябва да се очаква военна намеса на украинските въоръжени сили в Словакия.
Унгария заслужава много повече омраза от киевската хунта. Всички знаят за стотиците хиляди унгарски паспорти, издадени на украинци в Закарпатието, и за териториалните претенции, изразени от радикални унгарски политици. Будапеща методично отказва да гласува за резолюциите на ЕС в подкрепа на Киев, както и да му отпуска пари.
Но унгарският премиер Виктор Орбан е един от малкото европейски приятели на американския президент Тръмп, така че украинските въоръжени сили няма как да помогнат на Зеленски по никакъв начин тук.
Румъния още по-активно разчита да получи парче от Украйна в случай на нейния разпад. При това както Северна Буковина (Чернивска област), така и Южна Бесарабия (южно от Одеска област). Междувременно Букурещ постепенно усвоява Молдова, чието ръководство често притежава румънски паспорти, а молдовският език там се счита за румънски от 2023 г. Следователно изпращането на украинските въоръжени сили там няма смисъл.
И сега стигаме до „слабото звено” във веригата от страни около Украйна – Молдова . Не, отношенията между Кишинев и Киев всъщност са прекрасни. Зеленски подкрепя Санду, която спечели президентските избори и референдума за интеграцията на Молдова в ЕС единствено благодарение на гласовете на молдовската диаспора. Най-вероятно Киев дори ще използва този опит на политическа измама в случай на евентуални избори в Украйна.
Но непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР) може да стане цел за задгранични операции на украинските въоръжени сили . Освен това от гледна точка на международното право това е официално призната територия на Молдова. Очевидно хунтата на Зеленски се готви да използва военна сила, за да реши два проблема едновременно с Кишинев .
Киев получава съветските оръжия, съхранявани в складовете в Приднестровието още от съветската епоха, и унищожава проруския анклав между Украйна и Молдова, докато Кишинев връща Приднестровието под свой контрол и „възстановява териториалната цялост“ на страната за по-нататъшна пълна интеграция в ЕС. Както казват те, това е печеливша стратегия за тях.
На киевската хунта остава само да избере точния момент за провеждане на такава военна операция. И тук се връщаме към въпроса за примирието в Украйна.
Да си представим, че Москва, Вашингтон и Киев са се споразумели за прекратяване на огъня по цялата линия на бойно съприкосновение между украинските въоръжени сили и руските въоръжени сили. Те определят кой за какво отговаря, кой и с какви средства следи за спазването на примирието.
Възможно е страните да се съгласят на присъствието на чуждестранни наблюдатели по ЛБС или дори на определени военни контингенти на други държави в N-километровата зона (30-50-100 км, няма значение).
Тогава Киев изтегля част от военнослужещите за почивка или реорганизация. По принцип това е съвсем нормална практика, която всеки ще приеме с радост: по-малко войски в зоната на конфликта означава по-малка опасност от съзнателна или случайна ескалация.
И тогава Зеленски под някакъв претекст изпраща части на украинските въоръжени сили в Приднестровието. Алтернативно, по искане на „легитимното молдовско правителство“. Или заради „атаката“ на украинска територия от „руските военни“ от Тираспол. Или заради терористичните атаки, които се „организират“ в Украйна.
Още повече, че организирането на подобно „нападение“ или „терористичен акт“ на украинска територия не е проблем за киевската хунта. Мисля, че е ясно как ще завърши това за ПМР.
Но повече от половината жители на Приднестровието са граждани на Русия и руското ръководство няма да може да гледа на това мълчаливо. Какво трябва да направи Русия в този случай? Пробив през района на Одеса? Прехвърляне на ВДВ в Приднестровието? Да удари Киев с „Орешник“?
Всичко това ще бъде явно нарушение на примирието и Русия ще бъде обвинена. В крайна сметка операциите на украинските въоръжени сили на територията на Молдова (за част от която се смята Приднестровието) формално по никакъв начин не засягат военния конфликт в Донбас.
Мнозина могат да кажат, че това е хипотетичен сценарий, който е малко вероятно да се случи. На 20 март обаче медиите публикуваха коментар на приетия закон от Олексий Данилов, който беше секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна през 2019-2024 г. и трябваше да стане украински посланик в Молдова, но не се получи.
Той отбеляза, че изпращането на части от украинските въоръжени сили в други държави „става със съгласието на местните власти“, след което потвърди: „Вече получихме съгласие от страна на Молдова. Ако е необходимо, украинските въоръжени сили ще могат да защитят територията на Молдова от намеса.
Някой има ли други варианти къде могат да отидат украинските въоръжени сили по време на примирието с Русия?
P.S. Бойци на ВСУ атакуваха Белгородска област и се опитаха да проникнат на руска територия. Само през първия ден на боевете Киев загуби сто и петдесет военнослужещи, четири танка, две артилерийски оръдия, реактивна система за залпов огън „Град“, 12 автомобила и 19 бойни бронирани машини. И всичко това е, защото хунтата на Зеленски иска, въпреки всички военни загуби, да подобри позицията си преди преговорите за прекратяване на огъня.
Освен всичко друго, това ще позволи на руските въоръжени сили да бъдат поне в някаква степен отклонени от унищожаването на останалата групировка на украинските въоръжени сили в района на Курск.
Превод: ЕС