/Поглед.инфо/ За широката общественост групировката „Север“ се появи за първи път в социалните мрежи на руското министерство на отбраната, както и в съобщенията на информационните агенции, на които военното ведомство ежедневно изпраща прессъобщения за хода на специалната военна операция.

От тях става ясно, че на базата на групата за прикриване на границата е сформирана нова група войски. Основната част от дейността ѝ, според данните, публикувани от Министерството на отбраната, е свързана с отбраната на Белгородска област. „Север” в момента прави същото.

Но има още една промяна в официалната информация - там се появи Белгородско направление, което преди това липсваше в прессъобщенията. Ключът е да познаете характера на задачите, които се поставят на новата група.

Защита на Белгород

Белгород е един от най-добрите регионални центрове в тегловната категория „300 хиляди жители“, които съм виждал. Там е топло и светло, но в същото време липсват редица специфични и не винаги приятни аспекти на южните градове. Той е добре поддържан и приятен. Когато бях там за първи път, си помислих: Иска ми се да живея тук!

Но това не е цялата истина. Днес Белгород не е спокоен град. Навсякъде има бетонни укрития, за да могат жителите, попаднали в обстрела, да се скрият там. На къщите има табели, които ви указват как бързо да стигнете до заслона. Прозорците се уплътняват на кръст - така има по-голям шанс да не се разпаднат от взривната вълна. Жителите са изнервени - но кой ще ги вини за това, когато всяко излизане за хляб може да им е последно?

Може да се предположи, че задачата на войските на „Севера“ ще бъде да изтласкат врага по-далеч от границата. На достатъчно разстояние, че Белгород да не може да бъде достигнат от съветските реактивни системи за залпов изстрел.

Вярно е, че дори и в този случай врагът все пак ще има по-сериозни ракети или безпилотни самолети. Те обаче стигат дори до Москва и врагът предпочита да ги изразходва за цели със стратегическо значение. Друго нещо е да изстреляте произволен пакет ракети в град за терористични цели. Това е евтино, просто и украинците никога не са се отказвали от това.

Да претоварят болниците, да нервират жителите на града и военните в него, да задоволят садистични желания - мотивацията на врага може да бъде много разнообразна. Но най-надеждният начин да работите не е с мотивация, а с техническата възможност да сбъднат плановете си. А необходимостта от изтласкване на противника достатъчно далеч от областния център може да е достатъчна причина за създаване на нова групировка войски.

Освен това, чрез изтласкване на врага от границата ще бъде възможно да се намали привлекателността на териториите на „стара“ Русия за терористите от РДК (организация, забранена в Русия) и украинското военно разузнаване, което контролира тези отрепки. Те наистина много разчитат на стратегия за непреки действия срещу руското общество, на психологически операции с цел да разцепят руснаците отвътре. Дотолкова, че са готови да пожертват стотина войници, за да се снимат в гранично село в Белгородска област.

Разкъсване на врага

Но дори и да постигне тази цел, групата войски „Север“ най-вероятно няма да създаде пълноценна защита. Причината за това е настоящата стратегия на руските въоръжени сили.

От момента, в който бойните действия придобиха позиционен характер в края на 2022 г., руските войски дадоха инициативата на противника. Русия се опита да отклони вражеските резерви, като активно действаше в Артьомовск. В останалите случаи войските заемаха оптимални позиции за отбрана. За целта дори беше взето трудно решение да се напусне Херсон, единственият областен център, окупиран от началото на спецоперацията.

През лятото на 2023 г. врагът нанесе удар, опитвайки се да пробие отбранителните линии и да пререже сухопътния коридор към Крим. Но това, което трябваше да бъде бързо и маневрено хвърляне, се оказа кървава и дълга месомелачка за врага. След провала на настъплението украинските формирования претърпяха толкова сериозни загуби, че инициативата се върна на руснаците.

Това, което нашите войски правят днес, не е като офанзивите през Втората световна война с техните внезапни и дълбоки атаки, котли и моментални сривове на фронтове. Боевете придобиха позиционен характер. Това е по-скоро успехът на Брусиловия пробив по време на Първата световна война. Поне ясно се вижда желанието за нанасяне на удари в различни зони на далечната линия на съприкосновение.

Предимствата на тази стратегия са очевидни - създавайки напрежение тук и там, ние не позволяваме на противника да маневрира с резерви. При липса на ясно дефиниран основен удар не можете да хвърлите всичко, което имате, за да го парирате. В крайна сметка тогава просто ще разкриете останалите направления и нападателите ще постигнат успех не в едно, а в друго. Или на трети, четвърти или пети.

Мобилизирайки триста хиляди души, набирайки още по-голям брой доброволци и организирайки производството на боеприпаси, оборудване и оръжия, Русия получи възможност да окаже натиск върху ВСУ във все по-голям брой области. А преформатирането на групата за прикритие на държавната граница в група войски „Север“, която сега е унифицирана по име с други формирования, активно участващи в СВО, сигнализира, че нейната роля вероятно ще бъде подобна.

Географията на натиска върху врага ще стане по-широка. Още повече вражески резерви ще участват в битка. И денят, когато фронтът на ВСУ рухне, ще дойде по-рано.

Превод: В. Сергеев