/Поглед.инфо/ Специалната операция в Украйна продължава вече пети месец, а декларираните цели на операцията – защита на населението на Донбас, демилитаризация и денацификация на Украйна (осигуряване сигурността на Русия) все още не са реализирани.
В тази връзка има две противоположни версии на случващото се в обществото:
1) целите на операцията не са постигнати и
2) те неизбежно ще бъдат постигнати с поетапното изпълнение на операцията.
За обективна оценка на тези версии е необходимо да се определят критериите за това какво трябва да се счита за победа за всяка от противоборстващите страни.
Две войни на украинския плацдарм
На първо място, трябва да се разбере, че има три страни в конфликта на украинската плацдарм - обединения Запад, Русия и Украйна, всяка от които се опитва да реализира собствените си интереси. По този повод английският "Таймс" в своя редакционна статия отбелязва, че всъщност в Украйна се водят две войни.
Първата е традиционната война от 20-ти век, с участието на сили и средства за победа над врага по методите на минали войни, където от една страна е Украйна, въоръжена до зъби от Запада, а от друга , Русия.
Втората е хибридна „безконтактна“ война от 21 век от нов тип: на политически, икономически и културен фронт за унищожаване на Русия, която се води от колективния Запад, използвайки Украйна като консуматив.
Тоест в тези две войни има различни противоборстващи страни и тяхната победа за постигане на поставената цел ще се тълкува по различен начин, съответно и необходимата цена, която страните ще са готови да платят за победата ще бъде различна.
Във войната от първия тип Украйна преследва целта да победи руската армия, да върне всички територии и да запази управляващия режим на власт (последното е най-важното за Киев). За Русия целта е поражението на врага и премахването на русофобския режим с евентуално прекратяване на украинската държавност.
Зеленски, подтикван от Лондон, вече с апломб заяви, че вижда победа само във връщането на всички територии, включително Крим (всъщност малко хора се интересуват от неговото мнение).
За Русия, която обяви сигурността си като цел на операцията, победата е в безусловната капитулация на Киев (възможно е да има междинни варианти, за тях по-долу) с прочистване на управляващия режим и създадените от него структури. Веднага трябва да се отбележи, че реализацията на поставената цел е невъзможна по дефиниция при запазване на управляващия режим.
В започнатата от Запада хибридна война от втори тип той вижда своята победа в деградацията на Русия и нейното унищожаване (разчленяване) като геостратегически цивилизационен конкурент, докато Украйна е доведена до жертвения олтар на победата, а нейната основна мисия ще бъде да нанесе максимални щети на Русия, много вероятно с цената на собственото си съществуване.
За Русия победата в тази война се състои в нанасяне на стратегическо поражение на Запада на украинския плацдарм, подкопаване на политическото и икономическо влияние на Запада върху целия свят, прекратяване на хегемонията на САЩ и преминаване от еднополюсен световен ред към многополюсен световен ред .
Война за ресурси
Разбира се, да се каже, че Украйна е способна да победи Русия на бойното поле (дори с колосалната подкрепа на Запада) е просто смешно, както се казва, „не за шапката на Сенка“. В същото време трябва да се признае, че като враг тя се оказа много по-силна от очакваното в навечерието на специалната операция.
Първоначално дори Западът не вярваше във възможността за сериозна украинска съпротива, надявайки се да я използва като консуматив за налагане на санкции срещу Русия. Оттук и отказът на първия етап от доставката на оръжие и опитът да се размине с доставката на оборудване, каски, комуникационно оборудване и др.
Разпадането на командването и управлението на украинските войски обаче не се случи, беше извършена мобилизация и не без помощта на Запада армията беше снабдена с всичко необходимо.
Киев също успя да изгради доста ефективна пропаганда вътре в страната, казвайки, че Русия уж е агресорът, че е нападнала първа, но украинците се съпротивляват, подкрепят ги целият „цивилизован свят“ и заедно със Запада Украйна уж ще спечели .
Виждайки, че Киев може уверено да се съпротивлява, някои на Запад, като малоумния служител на ЕС Борел, дори започнаха да обявяват предполагаемо възможна победа над Русия „на бойното поле“ и поток от всякакви оръжия започна да тече към Украйна.
Западът, след като въведе икономическа блокада на Русия, реши да изчерпи нашите ресурси и да ни постави на колене от ожесточението и удължаването на военния конфликт.
Москва прие адекватно предизвикателството и отвърна на Запада там, където най-малко се очакваше. Руският удар върху енергийния и хранителния сектор на западната икономика беше толкова опустошителен, че доведе цялата световна икономика до ръба на колапса. Икономическата блокада на Русия не само не унищожи нашата финансова система, а напротив, я укрепи.
Западният икономически блицкриг срещу Русия се провали и ближейки раните си, Западът започна да предприема мерки за по-нататъшно затягане на военния конфликт с доставка на все нови видове оръжия, с надеждата да изтощи и победи врага.
В същото време ресурсите на западните страни също не са неограничени, например Съединените щати вече са прехвърлили повече от една трета от своя арсенал от противовъздушни и противотанкови ракети Stinger и Javelin в Украйна, а американските военни започнаха да се страхуват от отслабване на собствения си защитен комплекс.
Всички тези опити за укрепване на въоръжените сили на Украйна не дават желания резултат, отстъплението им в Донбас продължава и според The Times шансовете на Украйна да изгони Русия от Донбас, да не говорим за Крим, са нищожни.
При това положение кой ще разполага с повече ресурси е друг въпрос. Във всички оперативни зони на военния конфликт Русия изпълнява бавен, тлеещ сценарий, който не предполага бързо и зрелищно поражение на Въоръжените сили на Украйна.
Битката за Донбас върви по същия сценарий, без грандиозни котли, украинската армия бавно и уверено се изтласква от Донбас с тежки загуби и се опитва да организира нови линии на отбрана. Възприетата от руската армия тактика на настъпление на базата на ракетно-артилерийски и въздушни удари води до успех и едва ли ще претърпи значителни промени в близко бъдеще.
Трябва да се отбележи, че за Украйна конфликтът остава локален и периферен, освен това Русия воюва на украинския плацдарм с мирновременна армия без мобилизация, всъщност експедиционен корпус, съставен от военнослужещи по договор.
Тази тактика може да бъде променена по всяко време, ако оперативната обстановка в някой от районите изисква различен подход и Генералният щаб на Русия прецени за целесъобразно да промени тактиката на водене на бойни действия с евентуална мобилизация.
В тази връзка показателно беше и последното изказване на Путин, че тези, които се надяват да победят Русия на бойното поле, трябва да знаят, че „все още нищо сериозно не сме започнали“.
Цената на победата
Връщайки се към въпроса за цената на победата и приемливостта на щетите от воюващите страни, може да се отбележи, че това ще се определя от постигнатия военен резултат, политическите, икономическите, имиджовите загуби на страните и цената, която са готови да платят плати за победа.
За Запада победата на Русия на украинския плацдарм е неприемлива, като максимум Русия трябва да загуби и да стане васал на Запада, като минимум - да запази само Крим и Донбас.
Киев, декларирайки възможността за своята „победа“ над Русия и връщането на всички територии, всъщност може да разчита на ролята на марионетен режим на част от територията на Украйна, ако американците успеят да запазят поне малко парче под своята контрол.
Въз основа на резултатите от специалната операция Русия трябва да осигури стратегическата си сигурност, чиято архитектура не отговаря на присъствието на русофобска държава на нейните граници.
А това означава, че ще я устройва само пълното поражение и капитулация на управляващия режим в Киев и оглавяваната от него държава. Украйна трябва да изчезне от политическата карта или, ако съществува под някаква форма, то само под пълния контрол на Москва.
Победата на Русия на украинския плацдарм ще позволи да се върне изконно руската територия в руското цивилизационно пространство и да се предотврати асимилацията на населението от Запада, както и да се демонстрира готовността на страната да защитава интересите си в лицето на западната експанзия.
За Запада е принципно важно украинската армия да напредне и да върне територии, което ще създаде натиск върху Русия и ще ограничи нейните възможности. Ако въоръжените сили на Украйна продължат само да отстъпват, тогава, за да се изключи тяхното поражение, неизбежно ще възникне въпросът за започване на мирни преговори.
Тоест за Запада приемливите щети ще се сведат до способността да се държат под контрола на киевския режим възможно най-много територии.
За Русия невъзможността по една или друга причина да освободи цялата територия на Украйна ще бъде приемлива щета и всичко ще зависи от това колко успешно напредват руските войски и на коя линия спират.
Бившият държавен секретар на САЩ Кисинджър в интервю за списание Spectator изрази гледната си точка, че украинската криза може да завърши по три различни начина.
Първият му сценарий включва руски контрол над Донбас с „основните промишлени и селскостопански зони“ (очевидно включващи тук индустриалната агломерация от Харков до Кривой Рог), както и над „ивица земя по Черно море“, което ще бъде победа за Москва и ролята на НАТО няма да е толкова решаваща.
Вторият сценарий на Кисинджър включва опит за „изтласкване на Русия от Крим“ и това може да доведе до ескалация на конфликта.
Третият сценарий на американците предвижда връщане към ситуацията преди 24 февруари, нерешените проблеми ще бъдат обсъдени на преговори и конфликтът вероятно ще бъде замразен за известно време.
Тоест от всички сценарии за развитие на конфликта Кисинджър не вижда нито един вариант за победа на Русия, а американският естаблишмънт смята това за възможно. Колко е прав, времето ще покаже.
Сериозните анализатори на Запад са наясно, че Русия не може да бъде победена във военен план и обмислят варианти за влизане в дипломатически преговори.
Така вестник Die Welt публикува статия, в която съобщава, че по време на тайните преговори между САЩ и техните съюзници се изучават именно дипломатическите методи за разрешаване на украинската криза, тъй като в страната са назрели твърде много сериозни вътрешни проблеми. Проблемите в САЩ и Европа се изострят от проблемите с Украйна.
Руското военно-политическо ръководство предприема сериозни мерки за приключване на конфликта с убедителна победа, но не всичко върви толкова бързо, колкото много хора искат.
Най-вече в обществото възникват въпроси защо не се унищожи държавна инфраструктура за управление на Украйна, транспортни и финансови комуникации, комуникации, основните центрове за съхранение и управление на информация, които са в основата на държавата.
Защо не се удрят ключовите фигури във властта и некомпетентните представители на елита, върху който се крепи тази власт? Доколкото си спомням, в Ичкерия цялото прозападно ръководство беше унищожено, а обезглавената съпротива угасна доста бързо. Предизвикват недоумение сред масите и нереализираните заплахи „за нанасяне на удари по центровете за вземане на решения“, и „жестовете на добра воля“ по отношение на врага.
Американците по този въпрос не се церемониха с опонентите си и след като премахнаха управленските структури, постигнаха необходимите резултати. Без глава и ръце държавата неизбежно ще се срине и няма да са необходими титанични усилия на бойното поле, за да се постигне победа.
Всичко това предполага, че за качествено решаване на проблема е целесъобразно да се използват и възприемат всички ефективни методи за прекратяване на военен конфликт.
Разбира се, могат да възникнат обстоятелства, които не позволяват да се доведе специалната операция до безусловна капитулация на Киев и в този случай каква линия на разделяне на бивша Украйна може като временна мярка да удовлетвори Русия?
Режимът на укронацистите ще бъде разбит едва когато претърпи съкрушително поражение на бойното поле, загуби значителна част от територията си и не е в състояние да възстанови своя икономически и военен потенциал. Това може да стане с пълното освобождаване на Донбас, индустриалната агломерация Харков-Днепропетровск-Запорожие-Кривой Рог, Черноморския регион с Одеса включително и достъп до Приднестровието.
Тогава под властта на киевския режим ще останат само централните и западните части на страната, практически без индустрия и военно-промишлен комплекс.
В тази ситуация Западът с течение на времето, в зависимост от степента на ожесточеност на цивилизационната конфронтация с Русия, включително и в други театри на военни действия, може да загуби интерес към този плацдарм, а останалата част от Украйна ще бъде превърната в анклав, контролиран от Русия .
Така че победата на украинския плацдарм може да бъде постигната само с безусловната капитулация на Украйна и ако обстоятелствата налагат тя да бъде разделена, тогава човек трябва да се съгласи на преговори със Запада само след постигане на впечатляваща победа на бойното поле и да ги води изключително от позиция на силен противник, който излага убедителни аргументи и искания.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com