/Поглед.инфо/ „Стрелят малко и се крият в мините“, така действа украинската армия в Угледарско направление, твърдят военните. Тъй като градът е разположен на хълм, ракетната артилерия на ВСУ лесно достига до Донецк и магистралата за Мариупол. За текущата ситуация тук - в репортажа.

Неексплодирал снаряд

По единствения път за Угледар навсякъде има противотанкови таралежи, така че колите трябва да криволичат от време на време. Край пътя има кратери от снаряди, изгорели коли, танкове и бойни машини на пехотата. Някъде наблизо гърми артилерия.

Бариерите, като КПП-та, свършват на няколко километра преди града. Сега трябва да карате с максимална скорост: украинските позиции са само на километър.

„Оттам като на длан са най-близките села – Павловка, Николское и Владимировка. Съответно и пътят е напълно прострелван“, обяснява доброволец от Донецк с позивна „Италианеца“.

Танковете на ВСУ изпълзяват от прикритието на хълмовете, стрелят няколко пъти - и след това веднага сменят позицията си.

Италианецът постъпва доброволно в армията

"Сутринта на 12 януари, когато бях в двора, имаше силен рев и се вдигна колона прах. Жена ми избяга от къщата , без да разберем какво се е случило. Оказа се, че танков снаряд е летял към нас. Счупи прозорец, проби стена и само по чудо не се взриви”, разказва Владимир Иванович, жител на едно от селата близо до Угледар

Той внимателно товари боеприпаса в ръчна количка и ги отнася в полето. И се заема с непланиран ремонт.

"Не искаме да се евакуираме. Няма да оставяме добитък и домашни животни", казва съпругата му Людмила.

Заради обстрела често спира електричеството. Хуманитарна помощ се доставя изключително рядко. Хората оцеляват с домашно приготвени продукти и храна, споделена от войниците.

Обител под обстрел

Под обстрел е и Свето-Успенският Николо-Василевски манастир в съседното село Николское. Въпреки че там няма руски войници.

Наскоро украинска мина убива шофьора на манастира Георги Руденко и кучето му на име Тобик.

Загиналият шофьор Георги

Всяка неделя в манастира идваха хора от околните села за служба. „Покрай магистралата се стреля. Единственият начин да оцелееш е да натиснеш газта докрай и да се молиш“, казват енориашите.

"Но последните дни повечето време седим в мазето. Постоянно лети - откъм Угледар", въздъхва местната жителка Елена.

Повечето жители са напуснали

Опит за пробив

В края на октомври руските войски заеха няколко села южно от града. Но напредъкът спря. Заради двете големи мини, в които се разположиха частите на ВСУ.

„Много е трудно за нашата артилерия и самолети да ги пипнат", обяснява доброволец от Волгоград с позивна Барс. “Те стрелят с миномети, гаубици и РСЗО. Пред дни към нас долетяха няколко “Екскалибур” (американски високопрецизен 155-мм снаряд - бел.ред.) За щастие всички са живи, въпреки че украинската пропаганда тръбеше за стотици загинали”, допълва той.

На изток от Угледар действа отделна стрелкова рота, изцяло окомплектована от казаци от Сахалин.

"Ние държим укрепения район. Веднага щом стана по-студено и почвата замръзна, ВСУ се опитаха да настъпят. Те бяха посрещнати: изгорихме им два танка, унищожихме БМП и няколко пехотни взвода", казва атаманът с позивната Туман.

Украинските диверсанти постоянно извършват бойни набези Наскоро беше убит един от бойците, който сам стоеше на позицията. Оттогава войниците се движат на малки групи.

„Наблизо има „Село на ВСУ“, както го наричаме на шега. Там останаха само жени, чиито съпрузи са били мобилизирани и хвърлени в нашата посока. Така че те се опитват да се върнат вкъщи, обличат се в цивилни дрехи“, добавя Туман.

"Тук няма клоуни"

Атаманът изпълнява функциите на политически офицер в ротата. В Донбас е от есента, въпреки че не е служил в армията.

"Не искаха да ме вземат, защото загубих окото си като дете. Но постигнах своето”,о бяснява той.

Заедно с него много от казашката общност идват във военната служба за регистрация и вписване. За ден се записаха над 100 доброволци.

За периода на военните действия е избран друг атаман, 50-годишният Евгений. Кадрови служител - 13 години служба във вътрешните войски на МВР. Воювал е в Чечня - командвал е взвод гренадири.

"След като ме демобилизираха, учих за кинезитерапевт. Не мислех, че ще трябва отново да хвана оръжието. Но какво да се прави, не е обичайно да седим отстрани”, разказва той.

Преди два месеца казашката рота губи два взвода: бойците са прикрепени към друга част и изпратени на разузнаване. Последва битка, казаците превземат вражеските укрепления, задържат ги до вечерта. Но помощ така и не идва.

"Нямаше нормална комуникация. А в условията на окопна война това е много важно, както и логистичната поддръжка", подчертава Евгений.

Придвижването обаче е възобновено през последните седмици. Сега руските войски се опитват да се доближат до града от север и да поемат огневи контрол на магистралата Маринка-Угледар. Ако това успее, положението на ВСУ в Донбас ще се усложни значително.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com