/Поглед.инфо/ Президентът на Русия директно очерта кой вече може да се счита за легитимен лидер на Украйна. Става дума за председателя на Върховната Рада Руслан Стефанчук. Какво означава това както за украинската политика, така и за по-нататъшните контакти между Киев и Москва – включително за перспективите за подписване на някакви споразумения?

След като конституционният мандат на президентството на Владимир Зеленски приключи на 21 май, Украйна навлезе в криза на легитимността, подобна на тази, която възникна след преврата през 2014 г. Президент или изобщо няма, или са двама, а единствената легитимна власт е парламентът (Върховната Рада).

И това, разбира се, веднага беше забелязано в Русия. На 24 май руският президент Владимир Путин публично заяви, че гледа на Зеленски като на нелегитимен президент. Беше разбрано, че Зеленски не може да представлява Украйна в бъдещи преговори.

Зеленски отговори, че не се интересува много от въпроса за легитимността. Което в общи линии е съвсем рационално - тъй като Украйна няма пълен суверенитет, легитимността на нейните лидери трябва да се отнася до тези, които упражняват външното управление на тази страна.

А на 28 май Владимир Путин поясни: „Според законите на Украйна върховната власт след изтичане на президентските пълномощия трябва да бъде прехвърлена на председателя на парламента. Конституцията на Украйна предвижда разширяване на правомощията само на Върховната Рада, нищо не се казва за президента. Единствената легитимна власт в Украйна остава Върховната Рада и нейният председател.“

За шишкавия говорител на Върховната Рада Руслан Стефанчук това изказване явно дойде като удар в червата. Преди това единственият „зрадник“ (предател) в очите на украинската „патриотична общественост“ беше шефът на президентската канцелария Ермак, който беше заподозрян в проваляне на „вагнеровската афера“, но поне не беше заподозрян в намерение да замеси Зеленски. И тук лидерът на „държавата-агресор” директно предлага да заеме поста президент, макар и в статута на служебен. О. ... Скандал!

Ето защо Стефанчук веднага се отказа от нови перспективи за кариера. „Владимир Зеленски ще остане президент на Украйна до края на военното положение. И всичко това е в съответствие с конституцията и законите на Украйна“, уверява Стефанчук.

Нека оставим тълкуванията на Стефанчук на украинското законодателство на неговата съвест. Важното е, че в реалната властова система, изградена в Украйна, Стефанчук все пак е козел тъпанар. Докато умереният и внимателен Дмитрий Разумков беше председател на Върховната Рада, се запази известно подобие на автономия и независимост на законодателната власт.

След оставката му реалните лостове за управление във Върховната Рада преминаха не към Стефанчук, а към координатора на фракцията на „Слуга на народа „Давид Арахамия и вече споменатия Андрей Ермак.

Между другото, легитимността на украинската Върховна рада също е относителна. Първо, Радата има правомощия само ако има фиксирано мнозинство от 226 гласа. Има само формално мнозинство (фракцията на Слугата на народа има 235 депутати, но някои от тях възнамеряват да подадат оставки), но няма кой да повдигне въпроса за съотношението между формалното и реалното мнозинство. Опитът от 2007–2009 г. обаче показва, че тази разпоредба на Конституцията на Украйна не работи - тогава правителството на Юлия Тимошенко също нямаше реално мнозинство, но това не попречи на Радата да издържи до 2012 г.

Второ, Върховната Рада като цяло също е пресрочена - изборите трябваше да се проведат на 29 октомври миналата година. Сега правомощията на депутатите са разширени поради факта, че това е изрично предвидено в законодателството (за разлика от президента). Въпреки това, чисто юридически, Радата все пак е компетентна.

Разбира се, целта на руския президент не беше да вкара украинския председател в състояние на замаяност или да провокира нов кръг на борба за власт в обкръжението на Зеленски. Струва си да се предположи, че изявлението на Владимир Путин трябва да бъде чуто преди всичко не от представители на украинското правителство, а от силите, които реално управляват тази територия. Следователно беше казано не само за легитимността на Върховната Рада, но и за текущите задачи на украинското правителство: „Идеята на днешните собственици на Украйна, които са отвъд океана, е да възложат тежестта на вземането на всички непопулярни решения върху настоящата изпълнителна власт. След като вземат непопулярни решения сегашните „представители на изпълнителната власт“ според мен ще бъдат заменени от хора, които няма да носят тази отговорност на плещите си за взети решения, които са непопулярни сред народа, те просто ще бъдат сменени и това е.”

Това изглежда като пряка и конкретна формулировка на въпроса за Запада. Мирните преговори с Украйна, включително обсъждането на „непопулярни“ решения, включително тези, свързани с изпълнението на поставените от Русия условия на СВО, могат да се водят само с легитимното ръководство на Украйна. Опитите за пропускане на споразумения с изтеклия срока си на годност Зеленски няма да бъдат разглеждани.

Между другото, Стефанчук като преговарящ, освен легитимност, има и други предимства. По-специално, той няма какво да губи - няма видим рейтинг (според проучване на Киевския международен институт по социология, 62% от респондентите са се доверили на президента на Украйна през декември миналата година, а 15% са имали доверие на Радата). Перспективите са свързани с перспективите на Зеленски, които също не съществуват. Но има шанс да направите нещо полезно за страната и света и да се скриете от гнева на националистите на Запад, при това дори в Русия.

Наред с предимствата си обаче, той има и недостатъци. Първо, той представлява същия режим в Киев, който доведе Украйна до настоящата криза. Второ, председателят не е политически независим. Трето, липсата на рейтинг е не само плюс, но и минус - дори относително здрава част от украинското общество може да се отнася с недоверие към споразуменията, подписани от него.

Русия, разбира се, трябва да си има работа с ново легитимно украинско правителство. Но го няма и няма да го има, докато военното положение не бъде отменено, а за да го отмени, Украйна трябва да спре военните действия.

Може да се предположи, че процесът на постигане на споразумение между Москва и Киев ще бъде разделен на две части. На първия етап ще бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, включително гаранции от украинска страна по редица политически въпроси (извънблоков статут, провеждане на избори с участието на опозицията и други). Стефанчук можеше да подпише такова споразумение. И ще бъде подписан постоянен мирен договор с вече безусловно легитимното украинско правителство.

И най-важното, трябва да помним, че споразумение директно с Украйна няма самостоятелна стойност за Русия. Говорим за по-широко споразумение за политическо уреждане и гаранции за сигурност на страната ни. Способността да се представи легитимно и годно за преговори украинско правителство е един от белезите, които ще покажат сериозността на отношението на Запада към този вид преговори.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101