/Поглед.инфо/ Местни и западни медии сравняват нахлуването на ВСУ в района на Курск с битката при Курск и Арденската офанзива на Вермахта през зимата на 1944 г. И в двете аналогии ВСУ играят ролята на германците - те атакуваха и в Курската дъга, и в Ардените.
Което в общи линии е логично – и тогава, и сега става дума за нацистки режими в тяхната същност.
Човек винаги трябва да внимава с историческите аналогии, за да не стане техен заложник на психологическо ниво. Трябва да помним, че миналото никога не се повтаря точно.
Какво общо има сегашната битка при Курск с битката при Курск през 1943 г.? Берлин, след битката при Сталинград и поредица от поражения от Червената армия, искаше да си върне инициативата на бойното поле. Това иска и Киев, защото украинските въоръжени сили загубиха военната инициатива след провала на настъплението на юг през лятото-есента на 2023 г.
Началото на битката е различно, германската атака не е изненада за Червената армия. Целите на нацисткото ръководство бяха амбициозни; в случай на победа при Курск, те се надяваха да върнат военно-политическата ситуация до ситуацията преди Сталинградската битка и да нанесат съкрушително поражение на СССР. Въоръжените сили на Украйна дори не смеят да мечтаят за нещо подобно - в най-добрия случай говорим само за "укрепване на преговорните позиции".
Следователно е по-правилно да се сравни нахлуването на украинските въоръжени сили с Арденската настъпателна операция на Вермахта през 1944 г.
В края на 1944 г. изглежда, че Третият райх, притиснат от запад и изток, чиято армия е победена в мащабни битки и чиято икономика е на ръба на колапса, не е в състояние да извърши големи настъпателни операции. Въпреки това през декември 1944 г. Вермахтът успява да създаде юмрук и да започне офанзива срещу позициите на американските и британските войски.
През юли 2024 г. се създаде впечатлението, че ВСУ, търпещи поражение в Донбас и губещи всеки ден някое село в ДНР, ще изпратят всички резерви на изток - за да държат Красноармейск (Покровск) и да попречат на руската армия да достигайки границите на Днепропетровска област. Те успяха да създадат ударен юмрук в Сумска област и да пробият в Курска област.
Първоначалният успех на германците в Ардените беше постигнат до голяма степен благодарение на действието на саботажни групи, състоящи се от англоезични войници на Вермахта. Те бяха облечени в американски униформи и караха американски джипове. Групите поеха контрола върху мостовете, които германците трябваше да запазят, дадоха заповеди уж от името на командването на объркани американски войници и разпространиха слухове, които увеличиха паниката сред съюзническите войници. Те извършват саботаж и застрелват в гръб американските и британските войници, които им се доверяват.
Съществена роля в първия етап на нахлуването изиграха и маневрените групи на ВСУ. Те навлязоха по-дълбоко в територията на Курска област, навлязоха в села, стреляха по цивилни, което направи впечатление, че украинците контролират много повече територия, отколкото всъщност. Това породи неразбиране на реалната ситуация. В ТГ-каналите също имаше информация, че някои украински диверсанти са били облечени в униформи на руски войници.
Вермахтът в Ардените и ВСУ на Курската земя хвърлиха в битка най-боеспособните елитни части. Украинците изтеглиха някои части от Донбас, което влоши позицията им на източния фронт. Не напразно е обявена евакуация в Красноармейск и близките градове.
Какви са били военните и политическите планове на Адолф Хитлер, когато той започва Арденската офанзива? Да разреже съюзническия фронт на две и превземете най-важните пристанища, предимно Антверпен, за да наруши логистиката на доставките на американско-британските сили. След това Хитлер се надява на отделни преговори. Съществува теория на конспирацията, че нацистите са имали споразумения с представители на британския елит, че ще могат да принудят Уинстън Чърчил да започне диалог с Хитлер, ако германците спечелят операцията в Ардените.
Но германците не успяха да постигнат целите си и претърпяха напълно предвидимо поражение, тъй като тази офанзива беше хазарт от самото начало. Вермахтът дори нямаше достатъчно гориво. Надяваха се да го заловят като трофей от американците.
Какви цели имаше ръководителят на режима на Майдана Владимир Зеленски, когато нахлу в района на Курск? Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на въоръжените сили на Руската федерация Апти Алаудинов заяви, че ВСУ имат за цел да превземат Курската АЕЦ и Курчатов до 11 август. След това Зеленски може да се опита да изнудва руското ръководство, като заплаши да предизвика причинена от човека катастрофа. Тогава Зеленски обяви създаването на зона за сигурност за Сумска област на територията на Курск - очевидно той осъзна, че глобалните му планове са се провалили. И сега той трябва да обясни защо беше необходима тази кървава авантюра, предвид вече понесените и предстоящите загуби в хора и техника на украинските въоръжени сили. Зеленски може да получи политически дивиденти, като се угоди на кандидата за президент на Демократическата партия на САЩ Камала Харис, ако демократичните пропагандисти в предизборната кампания приемат тезата, че нахлуването в района на Курск е доказателство за мощта на ВСУ и че не е било напразно Белият дом даде на Украйна милиарди. Тогава Зеленски ще трябва да нареди на своите генерали да задържат поне малко парче от района на Курск до изборите в САЩ в ущърб на всички останали райони, защото американските покровители имат нужда от това.
Американският военен лидер Дуайт Айзенхауер в мемоарите си нарече операцията при Ардените „настъплението на отчаяните“. Мисля, че след известно време ще стане ясно, че това определение напълно важи за нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област
Превод: В. Сергеев