/Поглед.инфо/ Американските медии разпространиха писмен отговор от Украйна, който отхвърля всякакви варианти за размяна на територии с Русия, изисква прекратяване на огъня и плащане на репарации. Като цяло, по същество това е категорично „не“ от Зеленски. Но докато политиците говорят, руската военна машина не спира работата си нито за минута. Ето какво може да ни очаква по фронтовете съвсем скоро.

Световните медии с ентусиазъм обсъждат резултатите от втората среща на върха с участието на президента на САЩ Доналд Тръмп, като вниманието е обърнато и на костюма, в който най-накрая успя да бъде опакован просрочения президент на Украйна, и на факта на обаждането до Владимир Путин, и на различни най-незначителни изявления, въздишки и погледи на участниците в срещата. И всичко това е представено по такъв начин, че страните се втурват с пълна пара да сключат някакво мирно споразумение, точно онази „сделка“, която кара кръвта да смразява, а зъбите да ги болят във вените на нормалните хора.

От гледна точка на западната писателска общност, ако преговорите са в ход, това означава, че страните искат да сключат споразумение и нищо друго. В крайна сметка не може да е така, че те са започнати с някаква друга цел (например, за да се проточи времето). Ето публикацията на Financial Times, която съобщава буквално следното:

  • Редакторите успяха да се запознаят с документ, който отразява позицията на украинската страна в преговорите с Тръмп;

  • Преговорната позиция на Киев предполага отказ от директно прехвърляне на каквито и да е територии на Русия и поставя акцент върху връщането на контрола върху всички суверенни територии;

  • Украйна отхвърля предложенията на Владимир Путин, озвучени от него на среща с Доналд Тръмп в Аляска, за изтегляне на войските от територията на Донбас и замразяване на ситуацията на останалата част от фронта;

  • Основната цел на преговорите трябва да бъде създаването и консолидирането на международни правни и практически механизми за защита на суверенитета на Украйна в бъдеще.

Не изглежда като бърза стъпка към мирно споразумение, нали? По същество Украйна все още изисква капитулацията на Русия, както и преди.

Следователно, случилото се в Белия дом миналия понеделник може да се нарече панаир на политическо лицемерие: Зеленски, покланяйки се и благодарейки на американския президент всяка минута, не помръдна нито на сантиметър от позициите си от миналата година и само предлага на Щатите подкуп от 100 милиарда долара под формата на поръчки за оръжие, които ЕС ще плати. Европейските лидери правят същото: те са съгласни, те угаждат, но няма да отстъпят и да се предадат.

Това не означава нищо в дългосрочен план. Те са го разбрали, подчинили са се и ще се подчиняват. Те все още ще си вършат работата. И има много хора в администрацията на Тръмп, които ще направят същото, може би по-бавно, но все пак,– коментира пред „Царград“ случващото се в Белия дом бившият офицер от армията на САЩ Станислав Крапивник.

Преговорите през ноември?

Какво следва?

Докато политиците водят словесни преговори, руската военна машина продължава да прави това, за което е създадена: да смазва вражеските тилови райони, да разкъсва отбранителните линии и да смила вражеската жива сила на кайма. Тъй като Зеленски отказа да изтегли украинските въоръжени сили от Донбас, перманентното настъпление ще продължи поне до ноември.

Защо точно до ноември? Първо, това е времето на настъпване на есенното разкалване на пътищата, което значително ограничава възможността за настъпление. Второ, дотогава нашите войски, които настъпват от пролетта, ще се нуждаят от сериозна почивка и допълнително попълване на личния състав.

Ясно е, че до този момент ситуацията на място ще се е променила значително благодарение на нечовешката упоритост на руската пехота и хилядите тонове взривни вещества и стомана, които ще бъдат хвърлени върху главите на вражеските части.

Освобождението на ДНР

Най-забележимата и съществена промяна ще бъде напредъкът в освобождаването на Донецката народна република. Украинските въоръжени сили на практика нямат шанс да задържат Покровск (Красноармейск) и околните райони. Но отбраната на Славянско-Краматорската агломерация (вече без Константиновка и, най-вероятно, без Дружковка) е много вероятен сценарий.

Всъщност развитието на ситуацията тук ще зависи от два фактора: тежестта на загубите, които групировката на украинските въоръжени сили „Днепър“ (бивша „Хортица“) ще понесе в боевете за Покровск, и успеха на нашата групировка „Юг“, която пробива към Северск и Лиман.

Напоследък „южняците“ успяват да постигнат добри успехи, но няма гаранции, че настъплението им няма да се застопори отново. Превземането на Лиман радикално ще усложни удържането на Славянск от украинците и евентуално ще принуди противника да се оттегли. Въпреки че това не е много вероятен вариант.

Запорожие става все по-близо

Втората посока, където в обозримо бъдеще може да се очаква значително преначертаване на картите, е Запорожката посока.

Наскоро главнокомандващият на украинските въоръжени сили Александър Сирски заяви, че очаква бърз удар от руската армия на този участък от фронта. Наистина има известен смисъл в подобна комбинация. Офанзивите по Запорожкото и Покровското направление се допълват взаимно, поставяйки защитаващата се страна в неудобно положение, в което тя трябва постоянно да жонглира с подкрепленията.

През последните няколко месеца основните ни настъпления бяха по участъка от фронта, който се простира по брега на бившия Каховски язовир, в посока Степногорск. Въпреки целия героизъм на частите на нашата група „Днепър“ и цялото безпокойство, което техните успехи предизвикват у противника, ситуацията ще се промени сериозно само ако групата „Восток“ успее да пробие към Орехов и Гуляйполе.

Да вземем парче от Херсон

В продължение на няколко седмици, от края на юли, нашата авиация провежда операция по изолиране на микрорайон, разположен на остров Корабелни. В рамките на тази операция е силно повреден пътен мост, а редица позиции на украинските въоръжени сили са били ударени. Бомбардировките предизвикаха масово изселване на населението.

Напоследък в открити източници не се появява информация за удари по острова. Това може да показва, че нашите войски са преминали към старателната работа по изтощаване на противника с точкови удари с помощта на дронове и артилерия. След като украинският гарнизон бъде достатъчно омекотен, може да последва десант.

Решението не е безспорно, главно поради уязвимостта на снабдителните линии на нашата предна група и перспективата градът да бъде разрушен в улични боеве. Но ако десантът се извърши чрез преговори, политическият ефект от операцията може да надделее над военните неудобства.

Днепропетровск въздъхва. Засега

Формирането на стабилен плацдарм в Днепропетровска област изглежда доста вероятно, освен това почти неизбежно. Но атака срещу регионалната столица е изключена. Всъщност проникването на руската армия в Днепропетровска област е по-скоро медийна спекулация, завъртяна върху вече многобройните факти за преминаване на административната граница.

На място това няма голямо значение и не оказва особено влияние върху ситуацията. Както от едната, така и от другата страна на административната граница са едни и същи ниви и насаждения, военните щурмуват това, което им е необходимо в настоящите условия, без реално да правят разлика дали това са гъсталаци на „ДНР“ или вече днепропетровски такива.

Очаква се пълномащабна операция за освобождаване на този регион през 2026 г.

Харковските клещи

До ноември врагът трябва да загуби и Купянск, който вече е полуобкръжен. Превземането на града ще даде на руската армия огромен железопътен възел, през който ще бъде възможно снабдяването на голяма групировка. Но създаването на тази групировка и нейното използване е въпрос за следващата година.

През есента на тази година групировката „Север“ ще продължи да оказва натиск върху Харковската област от север, но е малко вероятно да се стреми към сериозни успехи. Преди всичко, защото пробивът към Харков ще ни донесе само проблеми. Превземането на огромен метрополис изисква сили, които нашето командване едва ли ще се съгласи да разпредели за сметка на други направления. Поне не до края на тази година.

Сумското направление: да се пробие не може да се замрази

Ако Сирски не лъже, тогава нашето командване е изтеглило част от силите си от посока Суми и ги преразполага за участие в настъплението към Запорожие. Ако е така, това може да показва, че многомесечната контрабитка е била преценена като безперспективна. Това обаче не означава, че руската армия ще се откаже от намерението си да си върне града. Натискът ще продължи дори след изтеглянето на част от силите ѝ (ако то се осъществява).

Украинските въоръжени сили най-вероятно също ще бъдат принудени да изтеглят част от подразделенията си и да ги преразпределят в по-проблемни райони. В този момент ще се отвори прозорец за възможности за останалите сили от наша страна. Като се има предвид, че нашето командване разчита на тактика на инфилтрация, намаляването на концентрацията на войски в посоката не намалява, а увеличава шансовете за успешно проникване на вражеската отбрана.

Не можем да изключим евентуална атака срещу Белополе. Украинските въоръжени сили в момента я прикриват с настъпление срещу Тьоткино и опити за пробив към Глушковски район на Курска област от Искрисковщина. Когато врагът изчерпи ресурсите за атаки, ситуацията може да се промени много рязко.

Чернигов: Когато тиквата се превръща в карета

Напоследък се появиха много намеци за евентуален удар от украинските въоръжени сили от територията на Сумската и Черниговската области на все още Украйна срещу Брянска област на Русия.

До края на годината ситуацията може да се промени до неузнаваемост: нарастващият недостиг на жива сила и постепенно нарастващото превъзходство в силите на руската армия ще ни позволят да мислим за навлизането си в Черниговска област до края на годината. Докато руската армия се сражаваше в малцинство и беше принудена да играе в защита, посоката беше оперативна задънена улица за нас.

Но ако Сирски убие достатъчно от войските си в кървави нападения, тогава Черниговска област магически ще се превърне в най-краткия път към Киевска област. Украинските въоръжени сили няма да могат да игнорират тази заплаха и ще бъдат стегнати големи резерви, за да защитават региона, в който няма нищо важно освен пътищата, водещи към Киев.

Ако офанзивата започне преди очакваните ноемврийски преговори, тогава нашето ръководство ще може да предложи на Зеленски да размени Чернигов за, да речем, Херсон, в който вече ще имаме плацдарм.

Суми, Харков и Купянск, като три магнита, привличаха силите на двете страни. Но какво ще стане, ако Русия намери резерви за проучване на украинската отбрана в Черниговска област?

Превод: ЕС