/Поглед.инфо/ Ако четете и слушате някои медии, то поради блокадата на черноморските пристанища на Украйна човечеството е заплашено от глад. Говорим за около 20-22 милиона тона зърно, които би трябвало да бъдат изнесени преди началото на новата реколта, в противен случай милиони хора на планетата Земя ще загиват от глад. Всъщност в този „случай”, както обикновено се случва, се смесва по малко от всичко, включително частична истина, умишлена манипулация и банална шумотевица по гореща тема. Нека се опитаме да разберем за какво всъщност става дума.

Да започнем с истината. Украйна, заедно с Русия, наистина (в приблизително равно съотношение) преди избухването на военните действия изнасят около 30% от световната пшеница, почти 70% от слънчогледа, повече от 15% от ечемика, а също играят важна роля в доставката на редица други видове храни. Само по себе си дестабилизирането на такъв голям пазарен дял (както от блокадата на пристанищата, така и от санкциите срещу руските износители и превозвачи) е наистина голям проблем. Това се нарича стрес тест.

За някои страни ситуацията може да стане критична. Така миналата година Сомалия получи до 90% от пшеницата от Русия и Украйна, Демократична република Конго - до 80%, Мадагаскар - 70%. В същото време Украйна се специализира в доставките на зърно за Северна Африка и Пакистан (също и Китай, но за него ситуацията по отношение на предоставянето на всякакъв вид храна е доста комфортна). Изнасяше определени видове храни в страни с общо население от 400 милиона души.

В същото време 36 държави внасят повече от 50% от консумираното зърно от Черноморския регион, тоест главно от Русия и Украйна. Навремето „арабската пролет“ избухна точно на фона на покачващите се цени на храните (спомням си, че тогава Русия, по-специално, временно спря доставките на зърно за Египет, който сега е един от основните ни купувачи, 80% от зърното страната внася от Русия и Украйна).

Пазарът на зърно и пазарът на храни като цяло са силно монополизирани. Така че е нормално да бъде волатилен. Така само седем държави осигуряват 86% от световния износ на пшеница. Подобна е ситуацията и с доставките на царевица, соя и ориз.

Ето защо е логично водещите световни организации, занимаващи се с проблемите на глада, да бият тревога. И да казват, че на фона на украинския военен конфликт, заплахата от глад може да се изостри. Може би да. Доста забележимо. Но все още не е ясно до каква степен.

Държавният секретар на САЩ Блинкен каза наскоро, че конфликтът в Украйна може да засегне допълнителни 40 милиона души по отношение на недостига на храна. Но той е човек, меко казано, "заинтересован". По-специално, за да се подчертае проблема с блокадата на черноморските пристанища като част от кампанията за „дехуманизиране“ на руските власти, които бяха определени като единствено виновни.

Приблизително в този момент голата истина свършва и започват манипулациите.

Факт е, че рязкото покачване на цените на всички видове храни (една от основните причини за глад в бедните страни) не започна на 24 февруари 2022 г., а започна около 2020 г. (оттогава със 75%) на фона на пандемия. Още миналата година около 193 милиона души в 53 страни са изпаднали в ситуация на продоволствена несигурност. Година по-рано броят на тези хора са били 155 млн. Ако говорим директно за глада, то тази година, според прогнозите на ООН , се очакват 180-185 милиона души в 41 държави да гладуват.

Има ясни критерии за това какво се счита за глад (по-малко от 1800 калории на ден), недохранване (дефицит на протеини и основни витамини) и продоволствена несигурност (отсъствие на достъпна достатъчно безопасна и питателна храна за поддържане на активен и здравословен живот). Така че броят на „продоволствено неосигурените“ през последните пет месеца се е увеличил с 400 милиона души, или с 40%. Но това рязко увеличение започна преди 24 февруари. Различните организации обаче дават различен брой гладуващи и просто недохранени, с данните е пълна каша.

Разпределението на числата за броя на гладуващите (прогнози за тази година) е в десетки милиони: от 180 милиона до 320 милиона и повече. Има ли "хайп" в това? Може би. Длъжностните лица, които се борят с глада на професионална основа, са склонни да бъдат по-драматични. Политиците и медиите, които превърнаха темата „20 милиона тона зърно от Украйна, които ще спасят света“ тема номер едно, още повече. Но основно това е по-скоро трудността на точните изчисления в бедните страни.

В същото време се признава повече или по-малко, че основната причина за глада не е липсата на храна в света като такава, а въоръжени конфликти, които потапят хората в бедност и нищета, а също и унищожават веригите за доставка и разпространение на храни.

Именно въоръжените конфликти, включително вътрешни, бяха основната причина за глада през 2020 г. за около 100 милиона души в 23 държави. Днес в света горят или тлеят 27 въоръжени конфликта с различна интензивност и характер. Украинският е само един от тях, въпреки че е най-големият за днес. Да, и при това е в Европа. В страни като Етиопия, Афганистан, Южен Судан, Йемен и редица други, където броят на хората на ръба на глада е нараснал почти шест пъти през последните пет години, постоянните войни са причина за това.

Миналата година, според ООН, огромното мнозинство от гладните живееха само в десет държави: Афганистан, Демократична република Конго, Етиопия, Хаити, Нигерия, Пакистан, Южен Судан, Судан, Сирия и Йемен. С изключение на Пакистан, всички те са потопени или в най-сложни вътрешни конфликти, или са въвлечени в продължителни войни със съседите си.

Друга важна причина за глада е изменението на климата (или засушавания, или наводнения), срещу което бедните страни са особено безсилни без съвременни агротехнически технологии.

Сега за това как стоят нещата с производството и хранителните доставки в света като цяло. Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН миналата година в света са били събрани 2,8 трилиона тона зърнени култури (почти 1 процент увеличение спрямо година по-рано). Събраното фуражно зърно е 1,5 трилиона тона (18 милиона тона повече в сравнение с 2020 г.). Производството на пшеница се оценява на 777 милиона тона. Преценете сами какъв процент от това са украинските 20 млн. Да продължим.

Прогнозата на ФАО за световните запаси от зърнени култури до края на сезона през 2022 г. е 856 милиона тона, което е с 5,2 милиона тона повече от предишната прогноза. ФАО също така вярва, че съотношението на световните запаси от зърнени храни към потреблението ще остане непроменено от 2020/21 г. на 29,9%, което показва относително комфортно ниво на предлагане.

По-конкретно, световните запаси от пшеница се очаква да се повишат с 4,2% спрямо първоначалните нива от текущия сезон. Световните запаси от фуражно зърно ще нараснат над нивото от началото на сезона с 2,4%. Основно поради увеличение на световните запаси от царевица с 5,5%, както и увеличение на запасите в Украйна поради спиране на износа (да, тази причина също е очевидна).

В същото време световната търговия със зърно през сезон 2021/22 ще възлезе на 473 милиона тона, което е с 3,7 милиона тона повече от прогнозата за миналия месец, но с 1. 2% под рекордното ниво от 2020/21. Блокирането на пристанища в Украйна, както виждаме, засега практически не е повлияло на цялостната търговска картина. Напротив, прогнозата е повишена, тъй като има по-висок от очакваното износ от Русия, основно за Египет, Иран и Турция (те не спазват наложените санкции срещу Руската федерация). Също така се увеличиха доставките на зърно от Аржентина.

Прогнозата за глобалното производство само на пшеница за текущата година е леко намалена, но ще възлиза на впечатляващите 782 милиона тона (от които руски - около 120 милиона или дори повече, с експортен потенциал до 25-35 милиона) . В това число 50 милиона тона ще бъдат събрани в САЩ (5 милиона тона повече от миналата година).

В Европа прогнозата за производство на пшеница е повишена на 139,5 милиона тона. В Азия производството също се очаква да се увеличи леко и в Индия и Пакистан въпреки сушата. Последиците от сушата обаче ще ударят Северна Африка.

За фуражното зърно добивите във водещите страни производителки също ще бъдат над средните. Бразилия, например, ще има рекордна реколта от царевица през 2022 г. В Аржентина, въпреки сушата, реколтата също се очаква да бъде над средната. И дори в Южна Африка, въпреки наводненията,

С други думи, когато прочетете в медиите, че на Земята са останали запаси от зърно за 10 седмици и всичко това е заради военните действия в Украйна, разделете го поне на десет. Или още по-добре, умножете. Защото на Земята храна има. И то много. На планетата изобщо няма производствени предпоставки за глад.

Налице са специфични обстоятелства – военни конфликти, срив на цели държави в бедност и пълна недееспособност, има непрозрачност и несправедливост на правилата на световната търговия, обричащи между другото цели континенти на вечна изостаналост и неравенство.

През последните години се наблюдава и колосален скок на глобалната инфлация, след като напомпаха икономиките на водещите страни в света (откъдето се разпространи по цялата планета) с „отпечатани“ трилиони долари, йени, евро и юани. Тази година, да, се добави и дестабилизирането на един зърнопроизводителен регион и рязкото сриване на веригите за доставки. Като един от факторите, но не и единствен.

И накрая, има елементарната алчност и нежелание на водещите световни сили да нахранят безплатно едни вечно гладни и вечно нещастни африканци („крокодилът не се лови, кокосът не расте“ – не можеш да го кажеш по-точно) . По-конкретно, за да се нахранят донасита тези 150-180 милиона гладни хора, като цяло са нужни "мизерните" 20-30 милиарда долара. Това е десетки пъти по-малко от изразходваното за всякакви войни. Това обаче, както казваше Борис Абрамич Березовски в такива случаи , „това са други пари“: организациите за подпоматане на гладуващите работят в най-добрия случай със 100-200 пъти по-малки суми.

В същото време украинският случай, разбира се, ще доведе до важни промени в селскостопанските пазари в рамките на 3-5 години. След текущото краткосрочно разтърсване, Западът, а и не само той, ще предприеме мерки за намаляване на зависимостта от такъв „волатилен и нестабилен“ регион, преди всичко от Русия. По аналогия на предприеманите стъпки за „освобождаване от зависимостта“ от петрола и газа.

Ще има преразпределение на посевните площи, включително в полза на източници на калории, алтернативни на пшеницата. Като например соя, грах или леща (съдържанието на калории е 1,2-1,4 пъти по-високо от това на пшеницата). А също и царевица (имаше истина в добре познатите опити на Хрушчов) която е с добив два пъти по-висок от този на пшеницата, при същото съдържание на калории.

Такова глобално преструктуриране може да отнеме същите тези 3-5 години. Но и дотогава глад няма да има тъкмо заради 20-те милиона тона украинско зърно, заседнало в пристанища и елеватори. А ако има, то ще бъде в онези страни, за които на целия „цивилизован свят“ традиционно не им пука. В крайна сметка това не е в Европа и изобщо не е на Запад, където всичко е наред с храната: една трета традиционно отива на боклука (впрочем, у нас и досега). Това е "някъде там". Но, разбира се, да вдигате шумотевица може колкото искате.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?