/Поглед.инфо/ Митрополит Онуфрий проточи фактическото обявяване на автокефалия на УПЦ МП (без да използва термина, но с всички признаци на пълна независимост).

УПЦ (бивш МП, т.е. Московска патриаршия) осъжда Русия и патриархът благославя своите енориаши за войната с Русия, подкрепя властите във всичко и УПЦ би била готова дори да приеме разколници в лоното си, но самата тя все още не е готова да се влее в разколнически не-канонични структури.

Наистина ли това е причина да започне масирана кампания за заграбване на църкви, арестуване на авторитетни миряни, свещеници и дори епископи? Оказва се, че да. Освен това, това беше само началото.

Сега монасите (заедно с митрополит Онуфрий, който има резиденция там) се изгонват от Свето-Успенската Киево-Печерска лавра. Изгонени в нарушение на собствените си закони. Ако се опитат по някакъв начин да се противопоставят (най-малкото да оспорят незаконното решение на властите в съда), те обещават да изпратят неонацисти, които под прикритието на силите за сигурност ще разрешат проблема със сила.

Въпрос: защо Зеленски провокира конфликт с напълно лоялната към него църква, стотици хиляди енориаши от която се бият за него на фронта?

Зеленски е атеист. Не го интересува православието, както и католицизма, исляма или юдаизма. Не му пука и за езичеството, което харесват украинските нацисти.

От гледна точка на управляемост, лоялни, но конкуриращи се помежду си, Филарет (Денисенко), Епифаний (Думенко) и Онуфрий (Березовски) са много по-изгодни за него, отколкото един предстоятел на ПЦУ, полуканонизирана от Вартоломей (от който всички православни са прогонени) и която вече е готова да се обедини с униатите .

Дори Ватикана се страхува от сливането в екстаз с вартоломеевите украински псевдоправославни и униати – структурата се оказва твърде мощна, при това пряко обвързана с Вашингтон.

Имайки предвид, че униатските йерарси отдавна желаят по-голяма независимост от Рим и настояват за ранг на патриарх, папите основателно се опасяват от появата в РКЦ (а униатите са част от Римокатолическата църква и дори стават кардинали) на втори център на властта, борещ се с папството за власт и влияние.

Оказва се, че Зеленски се противопоставя на интересите на украинските власти. Той формира силна, единна, базирана във Вашингтон църковна йерархия, която, за разлика от президентите, не се сменя на всеки пет години и не зависи от ежедневната суета.

Освен това, губейки войната с Русия (която, между другото, започна като гражданска война на Киев срещу Донбас), Зеленски се опитва да отприщи втора гражданска (този път религиозна) война в почти цялото пространство, контролирано от Киев.

Разколниците са силни само в Киев, а униатите само в Галиция. В останалата част на Украйна (дори в бандеровската Волиния) доминира традиционното православие. Формално разположена в Тернополска област, но на границата с Ровненска област – историческата част на Волин, Свето-Успенската Почаевска лавра разчита именно на православните от исторически Волин.

Оказва се, че като е на ръба на поражението, Зеленски, вместо да се опита да консолидира своите привърженици, допълнително подкопава собствените си позиции.

Мисля, че това е случаят, когато никой не пита Зеленски. Самият той не се интересува от църковните дела. Той не е Юшченко, който видя историческата си мисия в създаването на „единна поместна украинска църква“, не е Порошенко, който се опита да укрепи властта си чрез осъществяване на тази идея, разчитайки на авторитета на „единната църква“, контролирана от органите.

Зеленски вече установи абсолютна тоталитарна диктатура в страната. Той затвори медиите, които не се противопоставиха на нацисткия русофобски курс, но критикуваха лично Зеленски, той разпръсна партиите, които дори не можеха да се конкурират с неговите партийни проекти, но отхапаха определен брой гласове от тях. В крайна сметка той принуди митрополит Онуфрий да провъзгласи действителната автокефалия (без произнасяне на думата автокефалия) на УПЦ (бивша МП) с хищническа заповед.

Като цяло, доколкото му беше необходимо, той вече контролираше всички църковни дела в Украйна, а как се молят там, колко пъти се кръщават, в каква посока поставят кръста, какви молитви и на какъв език четат, Зеленски не се вълнуваше ни най-малко. Но в най-неподходящия за себе си момент той внезапно извърши сериозна провокация, изпълнена с религиозна гражданска война.

В случая Зеленски беше само предавател и оформител на волята на американците. Не мисля, че това по някакъв начин го притесняваше, както вече споменах, не го интересува как кой се моли и дали изобщо се моли. Но и той не можеше да откаже.

Американците, между другото, също не ги интересува кой се моли и дали изобщо се моли. Те имат чисто утилитарен интерес.

Русия печели войната и скоро (според американски експерти, с които са съгласни Белият дом, Пентагонът и ЦРУ, след три-пет месеца) ще трябва да се реши какво ще остане от Украйна и дали ще остане нещо.

През последните месеци руската пропаганда се фокусира върху темата за Новорусия, която включва и Харков (Слобожанщина). Тези територии, завладени (с изключение на Харков и района на Великата Донска армия) от империята през втората половина на 18 век (т.е. сравнително наскоро), се представят като изконни руски земи, „подарени на Украйна“.

Това не е съвсем вярно. В колонизацията на Новорусия участва цяла международна общност - от евреи и германци до сърби и българи, както и бъдещи румънци-молдовци ("волохи"-власи), гърци, арменци и, разбира се, руснаци, които тогава дори не знаят, че в бъдеще те ще бъдат разделени на действително руснаци и някои украинци.

Затова, когато болшевиките разделиха рухналата империя на квазидържави - съветски републики (включително три руски държави), териториите бяха разместени напред-назад, изхождайки от икономическа и политическа (по онова време) целесъобразност (според техните разбирания). Така например Смоленск по чудо не стана част от Беларус, но Гомел, Витебск и Могилев се оказаха.

Следователно фактът на пропагандното противопоставяне на „руската“ Новорусия на „неруската“ Украйна, по-голямата част от която е именно много по-изконни руски земи от Новорусия, беше недвусмислено интерпретиран от американците. Те стигнаха до извода, че Русия иска да се възползва от момента и да излезе от войната с максимални печалби и минимални проблеми.

Упоритата съпротива, която украинската армия оказва вече повече от година, както и готовността на насилствено мобилизирани граждани да отидат на сигурна смърт, но не и да се предадат, показват, че Русия ще се нуждае от няколко десетилетия и сериозни материални инвестиции, за да да приведе Украйна към общ знаменател с местните руски райони.

Един мой приятел, все още на територията, контролирана от режима в Киев, ми казва, че "мнозинството" бързо ще се пребоядиса. В това той е прав, но не иска и дори не може да разбере, че е невъзможно да се обясни на едно руско семейство от Саратов, Самара, Владивосток или Санкт Петербург защо техните мъже трябва да отидат на фронта и да загинат, за да може някой масово да се "пребоядиса".

Освободителният поход не се състоя. Оказа се, че няма кого (или има малко хора) да се освобождава. Русия вече официално се бори за собствената си сигурност. И достатъчността на осигуряването на тази сигурност може да бъде представена по различни начини. Ако всички трябва да бъдат освободени, тогава сигурността може да се осигури по-икономично.

Така Съединените щати стигнаха до извода, че Русия е готова да окупира левия бряг на Днепър (възможно без Черниговска, Сумска и Полтавска области), но с Николаев и Одеса, оставяйки останалото да се вари в собствения си сок, под управление на някакво "проруско" правителство.

Кремъл е наясно, че проруският характер на това правителство ще бъде същият като този на Янукович, но това е вариант, при който е възможно да се реши проблемът със сигурността, без да се натоварва с необходимостта от възстановяване на цяла Украйна за сметка на на Русия.

От моя гледна точка рискът е твърде голям и е по-добре да се напрегнем, но да се премахне Украйна веднъж завинаги. Но разбирам, че не само има различна гледна точка, но и че тя има своите аргументи. Нейните привърженици изхождат от факта, че останалата Украйна ще бъде напълно разрушена, а отслабването, освен това заетият от Китай Запад няма да инвестира отново стотици милиарди в нея, за да започне нова война с Русия.

Следователно е възможно да оставим Десния бряг в руини и под управлението на корумпирани „хетмани“ в продължение на много десетилетия, превръщайки Новорусия във витрина на руските постижения през това време. Показвайки с този пример и сравнението му с останалата част от Украйна, колко неизгодно е да бъдеш приятел със Запада.

Това е очарователно решение на сериозен проблем. Нищо чудно, че толкова много патриоти го намират за разумно. Много други обаче се противопоставят на половинчатите решения, като правилно посочват, че тогава все още трябва да се борите. Аз принадлежа към вторите (смятам, че трябва да се стремим към максималното възможно), с уговорката, че разбирам, че желанията ни не винаги отговарят на нашите възможности. Затова няма да бъда шокиран от отказа да окупираме цяла Украйна поради невъзможността да я контролираме и възстановим (а само клиничен идиот може да повярва, че Русия, след като е анексирала територии и е раздала паспортите си на местното население, ще остави тези земи да лежат в руини).

Но мисля, че само практическият опит може да даде достатъчно данни, за да решим накъде да спрем. Предварителното очертаване на линията на бъдещата граница е нерентабилно и неконструктивно във всички отношения.

В случая американците се оказаха ситуативни съюзници на онази част от руската патриотична общественост, която смята, че е необходимо да се върне изцяло тяхното. Защото ако Киев и Чернигов не са руски градове, то Одеса (турският Хаджибей) и Севастопол (гръцкият Херсонес) са още повече.

Както вече споменахме, американците са наясно, че режимът на Зеленски страда и скоро ще претърпи военно поражение, което ще означава катастрофа за останките от украинската държавност. След тази катастрофа шансовете на екипа на Зеленски да задържи властта клонят към нула. По-вероятно е преврат.

На първо време пучистите ще разчитат, че ще се бият по-добре с Русия. Но те бързо ще разберат, че няма с кого и с какво да се бият. Затова ще започнат преговори, по време на които основната задача за тях ще бъде да запазят живота, имуществото и свободата си.

В замяна те могат да предадат властта върху останките от Украйна на някакво „проруско правителство“, с помощта на организирането на „свободни избори“ с предварително определена победа на необходимите партии и кандидата за президент. Съединените щати се опасяват, че Русия ще се съгласи с властите на остатъците от Украйна при тези условия.

След това условният президент Медвезарович или Яназарчук, провъзгласил неутралитет и многовекторна политика, ще отвори огромна торба за руска помощ и нищо няма да падне там. А украинските „европейци“ традиционно ще се обърнат към Запада и ще кажат, че "ние", както казват те, сме воювали заедно, а сега вие печелите, а ние сме длъжници. Отпишете нашите дългове и ни дайте повече пари за възстановяване. Вижте как Русия създава от Новорусия райска градина в реално време.

Западът няма да се срамува, но пак ще излезе някак си грозен и няма да допринесе за издигането на авторитета на „цивилизования свят“ сред тези, които иска да ограби и изпрати на война за собствените си интереси.

Още по-неприятно е, че този страхлив "многовекторен" нов украински режим ще се опита да издои Запада максимално, но определено няма да се бори. Тоест отново ще трябва да се измисли някаква гигантска провокация, за да се принуди Русия да стигне до ненужна за нея война.

Мисля, че горната схема има твърде много допускания, за да работи безупречно. И всяко отклонение от генералната линия е изпълнено със сериозни щети за руските интереси. Започването на втората украинска война изглежда много по-вероятно в кратък период от време след първата (ако Украйна остане), отколкото изглежда на пръв поглед.

Но американците, поучени от горчивия опит, не искат да рискуват и се опитват да принудят Русия да воюва не толкова, колкото иска или може, а колкото е нужно на САЩ. В тази връзка религиозната война, започната от разколници и униати срещу православните в Украйна, завладяването на традиционните руски лаври (а Киево-Печорската лавра няма да бъде ограничена, следващата по ред е Почаевска), убийствата на миряни, монаси , свещеници и епископи, прерастващи в геноцид над православните (необходимите „екцесии“ ще организират украинските ескадрони на смъртта под американското ръководство) ще бъде сериозно предизвикателство за Русия.

Храмът с вярващите гори не по-зле от Дома на профсъюзите с антифашистите. Само ефектът ще е по-силен, а има стотици храмове. Православието е доминиращата религия в Русия и президентът в Русия е православен.

Ще успее ли Кремъл да провежда стандартната си цинична политика („няма нищо вечно, освен интересите“) на фона на унищожаването на вече не бившите руснаци, превърнали се в украинци и следователно като че ли чужди, но православни братя в Христа?

САЩ се надяват, че по този начин ще принудят Русия да продължи настъплението си на десния бряг, да стигне до Почаевската лавра (т.е. до границата на Галиция), а там Вашингтон е уверен в способността си да организира сблъсък с полските войски, които в религиозна война също е малко вероятно да устоят, и ще отидат да спасят униатско-католическата Галиция.

Провокирайки религиозна гражданска война в Украйна, американците получават и още един бонус: най-накрая се елиминира примирителната линия на УПЦ (бивш МП), което позволи на мнозинството от украинското население да пререже пътя си за отстъпление обратно към рускостта си чрез православието. Сега ще трябва да останат само Руската православна църква, от една страна, и униатите, контролирани от САЩ, но формално подчинени на Рим, от друга. Радикализмът на противоборстващите страни ще се увеличи, а възможностите за организиране на конфликти ще се увеличат драстично.

Не само възможно, но и справедливо е да се каже, че самата УПЦ (бившата МП) с примирението си доведе до сегашната криза, че в украинските майдани има дял от нейната вина, защото тя предпочете да бъде над битка. Има много какво да се каже.

Но това няма да ни улесни. Сега не ни е по-лесно от осъзнаването, че самите водачи на Майдана са виновни за това, че любимата им Украйна сега се изтрива в прах, а самите те умират със стотици хиляди на фронта. Ние също сме във война и търпим загуби.

Да се хвърлите стремглаво във водовъртежа на борбата е също толкова опасно, колкото и да се откажете от борбата. Необходимо е да се намери трети вариант, който позволява православието в Украйна да бъде защитено, доколкото е възможно (може би не веднага), и да се запази пространството за военно-политически маневри (свобода на ръцете, необвързаност с единствения неизбежен вариант) .

Превод: СМ

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?