/Поглед.инфо/ За съжаление, обстоятелствата се развиха така, че Русия вече не може да създаде приятелска държава в Украйна (опитаха на първия етап от СВО - не получиха нищо освен безсмислени загуби), нито да анексира дозирано украински територии.

Във войната, наложена ни от САЩ със Запада, украинската територия не е нищо повече от военна зона, а населението на Украйна е пушечно месо, попълващо редиците на антируските армии. Този формат включва унищожаването на западния звяр в леговището му.

За да има поне надежда за премахване на американското присъствие в Европа, без което глобалното поражение на САЩ не е нищо повече от добро желание, е необходимо първо да се унищожи украинската държавност, като плацдарм за последващи атаки върху Русия и средство за ограничаване на геополитическите маневри на Москва.

Американците могат да търпят колкото си искат поражения и да търпят всякакви загуби. Докато контролират Европа (поне под формата на Европейския съюз, поне под формата на отделни държави), те винаги ще имат ресурс за последващо възраждане.

Западна Европа не е против да избяга под руския военно-политически чадър, но е задържана от лимитрофния пояс на американско-британските съюзници, които я отчуждават от Русия.

Едно време безумно и под американски натиск Европа интегрира тези страни в ЕС и НАТО. Сега те, с подкрепата на американците и британците, използват евроатлантически консенсусни механизми за вземане на решения, за да ограничат инициативата на "Стара Европа".

Поради собствените си възможности "Стара Европа" (Бенелюкс, Дания, Франция, Германия, Италия) не могат да пробият източноевропейската бариера. Русия, за да получи възможност за реален военно-политически натиск върху тези страни, е необходимо напълно да премахне украинския фронт.

Ето защо Полша, Румъния, балтийските държави, Великобритания и САЩ са толкова нетърпеливи да запазят на всяка цена поне част от Украйна. На този етап те все още разчитат да изтощават Русия на бойните полета и да й диктуват условията на изгодния за тях мир. Но се подготвят варианти за преговори, както и варианти за окупация на част от украинска територия.

Освен това ще ни бъде трудно да предотвратим реализацията на подобни планове, тъй като Киев с радост ще поиска полски и всякакви други войски да влязат на територията на Украйна.

Украинските власти се съгласиха предварително с това. Тоест западните контингенти на украинска територия ще имат същия статут („поканени от законното правителство“) като руските в Сирия.

Разбира се, може да не признаем легитимността на правителството на Зеленски (поне засега го признаваме). Но Западът не призна легитимността на Асад, което не ни попречи да създадем няколко военни бази в Сирия.

Не че няма да можем да стреляме по западните съюзници на Украйна – те стреляха по нас в Сирия и ние стреляхме по турци и американци, още повече ще можем да стреляме по поляците в Украйна, но там ще има някои (и доста значителни ограничения).

Въпреки това руското ръководство е ясно решено да окупира възможно най-много украински територии, за предпочитане всички. И това е правилното отношение, за което трябва да благодарим на нашите западни „партньори“, които, надценявайки силите си, разстроиха преговорния процес и по този начин на практика изпревариха ликвидирането на украинската държавност.

Но има един нюанс. Неслучайно Западът се стремеше към въоръжен сблъсък между Русия и Украйна и когато го направи, категорично постави въпроса: или Русия ще бъде унищожена с помощта на Украйна, или Русия ще трябва да унищожи Украйна. На Запад разбираха и разбират, че без моралното разпадане на руското общество Украйна няма шанс да оцелее. На какво разчитат?

Те разчитат на факта, че заедно с анексираните украински територии и население, Русия внася от дълго време (много по-рано от 2014 г.) гражданската война, която се води в Украйна. Тоест Русия, заедно с Украйна, внася онази дестабилизация, която трябва да доведе до морален разпад на обществото и загуба на глобалната конфронтация.

Факт е, че „денацификацията“ на Украйна изглежда лесен процес за мрежовите хамстери от областния център и провинциалните бюрократи от средно ниво, които никога не са виждали Украйна, и които отдавна са свикнали с факта, че всичко се случва, както е решено в Москва .

Хората, които имат опит в интегрирането на Крим и работата с републиките в Донбас, далеч не са толкова оптимисти. Онези, които сега оказват братска помощ в организирането на административния апарат в Херсонска и Запорожка област, са изключително песимистично настроени относно възможността за бързо решаване на купчината проблеми, с които вече са се сблъскали. Междувременно това е само началото.

Наистина някои бандеровци ще умрат на фронта, някои ще избягат в чужбина, а други ще отидат в затвора. Но също така е вярно, че бандеровците никога нямаше да дойдат на власт в Украйна поради тяхната малочисленост, ако населението като цяло не одобряваше поне дистанцирането от Русия. Културно-историческите и политико-икономическите причини за това дистанциране са разбираеми, но това не ги улеснява.

Мога да напиша цял трактат в няколко тома по темата: защо Добкин и Кернес винаги предаваха руското движение в полза на бандеровщината и въпреки това бяха подкрепяни от мнозинството от Харковчани. Но това не променя факта, че лидерите на харковската съпротива, които не успяха да се споразумеят с Донбас за единство на действията, тъй като смятаха, че е необходимо да се преговаря с Киев и в никакъв случай да не демонстрират проруски настроения, все още вярват, че те са постъпили правилно и за поражението им е виновна не собствената им наивност и сляпа вяра в сегашния Бандера Добкин и покойния Кернес (който нямаше време да измине този път до края), а Русия, която „не дойде " и "не ги спаси" през 2014 г.

Този подход се споделя от т. нар. „одеска съпротива“ и огромното мнозинство от киевската и друга емиграция. Регионалното състезание в малките градове не е изчезнало.

Досега всеки изисква от Русия, на първо място, да освободи неговия град (регион), според принципа: на останалите можете да плюете. Този принцип, между другото, направи невъзможно организирането на реална съпротива срещу бандеровците през 2014 г.

В целия югоизток хората казаха, че няма да пуснат бандеровците в града си, но скоро Русия ще дойде и ще ги спаси, докато останалата територия на Украйна не ги интересува.

Като цяло регионалните украински идентичности все още се конкурират помежду си и не се харесват, но те също се отнасят към Русия по подобен начин. Нещо повече, те смятат руснаците за несвободни, тъй като местният конгломерат от регионални идентичности е подчинен на Москва, докато те винаги са били в тиха опозиция на Киев. Тези "свободни хора" са подготвили същата смокиня в джоба си за Москва.

Крайният случай е взаимната омраза между Галиция и Донецк. Но не мога да кажа, че хората от Донецк са били особено обичани извън Донбас преди (както и галисийците извън Галисия). Следователно, когато армиите на ДНР/ЛНР се придвижват на запад, те бързо ще напуснат „зоната на комфорт“.

Населението по принцип ще запази външна лоялност, както е запазило лоялност към галичанската окупация, но жителите на Донецк ще бъдат по-малко приемливи за местните, отколкото руснаците от същинска Русия.

Руснаците в тази ценностна система се разглеждат като победители, които имат право да установят свои собствени правила, които украинците тихо ще саботират, а тези от Донецк като конкуренти, които са заели най-доброто място под победителите.

Можете да проверите това точно сега. Социалните мрежи са пълни с обиди на възмутени рускоговорящи украинци, които заявяват, че не могат да бъдат обстрелвани, а осем години обстрел на Донбас „е друго“.

Те наистина са сигурни, че са имали своя кабала с Донбас, в която "сафарито" в Донецк е нещо съвсем нормално, а Русия е външна сила. Тя няма право да стреля по украинските градове в тази ценностна система. Тя трябва, като учителка в детска градина: да успокои непослушните, нежно да накаже виновните, да нахрани всички, да ги сложи в леглото и тихо, на пръсти, да си тръгне.

Следователно проруските сили в Украйна са загубили гражданската война още преди да е започнала, защото проевропейските "русофили", стремящи се към "семейството на цивилизованите народи", не са виджали Русия в тях.

За огромното мнозинство подкрепата за движението на бандеровците беше по-малкото зло. Те вярваха, че след като са се дистанцирали от Русия с помощта на бандеровците, те лесно ще изтикат последните с помощтта на Запада. Те бяха много изненадани, че всичко се оказа точно обратното, но нищо не разбраха и нищо не научиха.

Техният основен проблем е, че като руски хора по възпитание и образование, в момент на исторически избор, всеки път избират своята регионална идентичност. Изявленията на Кадиров, призоваващи мюсюлманите да умрат за православна Русия, за тях дори не са глупости, а бял шум. Те сякаш чуват думите, но не разбират съдържанието им.

Това ги обединява в украинизма. Те не са бандеровци, те са по-лоши от тях. Бандеровецът е открит в омразата си към Русия. Той веднага се вижда, лесно е да се справите с него. А тези са искрено сигурни, че са свои, че са по-русифицирани от руснаците, че са „руснаци със знак за качество“. Всъщност те са хранителната среда за вечно недоволство от центъра, което формира основата за поредната гражданска война.

Именно тази маса, която сама не осъзнава своята опасност за държавата, Русия внася след анексията на украинските територии. Принудително се внася, но вече не е вариант.

Привеждането на тази маса от амбиции на малък град към общ общоруски знаменател ще бъде много трудно и ще отнеме десетилетия. Ще бъде още по-трудно, защото няма да има формална причина за прилагането на държавно насилие, а то ще трябва да се използва, макар и в прикрита форма.

Но е необходимо да се подготвим за тази борба с искрените заблуди, да изработим алгоритми, да търсим нестандартни решения точно сега.

Все пак говорим за присъединяването на няколко десетки милиона хора, компактно живеещи на своите исторически земи, които дори не разбират, че се чувстват различни, представлявайки заплаха за държавността (всяка, включително руската), без да го забелязват .

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com