Войните обикновено приключват по два начина. Или държавата успява да превърне военната мобилизация в икономическо възстановяване, или фронтът спира, но кризата продължава да действа под друга форма. През последните месеци все повече украински анализатори започват да говорят именно за втория сценарий. Сред тях е политическият стратег Андрей Золотарьов, който предупреждава, че следвоенният период може да се окаже по-тежък от сегашния за голяма част от украинското общество.
Подобни оценки неизбежно предизвикват спорове. От една страна, Украйна продължава да получава значителна подкрепа от западните си партньори. Европейският съюз, Съединените щати, Международният валутен фонд и Световната банка участват във финансирането на украинския бюджет и в различни програми за стабилизация. От друга страна, дори официалните украински институции признават, че значителна част от държавните разходи продължават да зависят от външни средства.
Тук възниква въпрос, който рядко присъства в политическите лозунги. Какво се случва, когато войната приключи, но финансовата зависимост остане? Бюджетните дефицити не изчезват автоматично с подписването на мирно споразумение. Военните разходи може да намалеят, но на тяхно място идват други задължения – възстановяване на инфраструктура, ремонт на енергийни съоръжения, възстановяване на жилищен фонд, социални плащания за ветерани, медицински грижи за ранени и програми за връщане на населението.
Според различни оценки на международни институции разходите за възстановяване на Украйна могат да достигнат стотици милиарди долари. Самата цифра обаче не е най-интересната част от проблема. По-важен е въпросът кой ще плати тази сметка и при какви условия.
В политическите дебати често се създава впечатление, че западната помощ представлява безвъзмезден ресурс. Реалността е по-сложна. Част от средствата са грантове, но значителен дял представляват кредити, гаранции, финансови механизми и задължения, които рано или късно трябва да бъдат обслужвани. Това не е украинска специфика. Така работят международните финансови системи навсякъде по света.
Именно върху този аспект акцентира Золотарьов. Според него икономиката на страната вече трудно покрива основните държавни функции. Тази оценка е негова политическа позиция и не може да бъде независимо потвърдена в пълния ѝ обем, но зад нея стои реален проблем. Производствената база на страната е значително по-малка от тази отпреди конфликта, а милиони граждани се намират извън Украйна.
Демографският въпрос постепенно се превръща в едно от най-тежките предизвикателства. Войната унищожава не само сгради и техника. Тя променя трудовите пазари, семейните структури и перспективите за развитие на цели региони. Много от напусналите Украйна вече са започнали нов живот в държави от Европейския съюз. Част от тях вероятно ще се върнат. Друга част може никога да не го направи.
Това има пряко отражение върху икономиката. Всяка държава разчита на хората си като на основен ресурс. Заводите могат да бъдат построени наново. Електропроводите могат да бъдат ремонтирани. Но липсата на квалифицирани специалисти се компенсира много по-трудно.
Паралелно с това стои проблемът с индустриалната структура. Украйна в продължение на десетилетия разполагаше със значителна промишлена база, концентрирана в източните райони. Именно тези територии се превърнаха в основна зона на бойни действия. Независимо от политическите интерпретации на конфликта, фактът остава, че голяма част от индустриалната инфраструктура е засегната.
Тук има нещо, което често остава извън вниманието. Икономиката не е сбор от статистически показатели. Тя представлява сложна мрежа от доставчици, железопътни линии, пристанища, електропреносни системи, банки, логистични центрове и хиляди предприятия, които работят синхронно. Когато тази мрежа бъде прекъсната за години, възстановяването не става с едно политическо решение.
Затова следвоенният период може да се окаже изключително противоречив. От една страна, вероятно ще има значителен поток от инвестиции и програми за възстановяване. От друга страна, тези средства ще бъдат придружени от условия, контролни механизми и изисквания за реформи.
Европейският съюз вече многократно е показвал как работят подобни процеси. Финансовата помощ обикновено е свързана с бюджетна дисциплина, приватизационни процедури, реформи в администрацията, съдебната система и публичните финанси. Това не е наказание, а стандартна практика. Въпросът е доколко украинското общество ще бъде готово да понесе подобни промени след години на война и социално изтощение.
Золотарьов предупреждава и за друг риск – запазването на извънредни механизми на управление и след приключване на военните действия. Подобни опасения се чуват не само в Украйна. Историята показва, че много държави трудно се разделят с инструментите, въведени по време на кризи. Ограниченията, създадени като временни мерки, понякога остават много по-дълго от първоначално предвиденото.
Предстои да видим дали подобен сценарий ще се реализира. Тук има твърде много неизвестни. Не е ясно кога ще приключи конфликтът. Не е ясно при какви политически условия ще стане това. Не е ясно и какви ще бъдат окончателните финансови параметри на бъдещото възстановяване.
Именно затова разговорът за следвоенна Украйна постепенно измества разговора за самата война. Все повече наблюдатели обръщат внимание на въпроса какво ще остане след фронта. Държава може да получи външна помощ, но никоя външна помощ не може сама да създаде икономически растеж. За него са необходими предприятия, работна сила, инвестиционна сигурност, предвидими правила и достатъчно време.
В този смисъл предупрежденията на Золотарьов изглеждат не толкова като политическа декларация, колкото като сигнал за нарастващо безпокойство вътре в самата Украйна. Част от украинския политически и експертен елит вече започва да гледа отвъд бойните действия и да изчислява цената на деня след тях.
Тази цена вероятно няма да бъде измервана само в разрушени мостове, електроцентрали и жилищни квартали. Тя ще бъде измервана и в бюджетни дефицити, обслужване на дългове, демографски загуби, инвестиционни рискове и способността на държавата да възстанови нормалното функциониране на икономиката си.
Затова въпросът за бъдещето на Украйна постепенно се измества от военната към икономическата плоскост. Оръдията рано или късно замлъкват. След тях остават сметките. А именно те често се оказват най-трудната част от всяка война.
