През последните четири години войната в Украйна постепенно се превърна в лаборатория за технологии, каквато светът не беше виждал от десетилетия. В началото вниманието беше насочено към танковете, артилерията и ракетите. След това централно място заеха дроновете. Днес все повече военни анализатори говорят за нещо друго – за комуникациите. Защото без комуникации няма дронове, няма разузнаване в реално време, няма координация между подразделенията и няма възможност за ефективно управление на бойните действия.
В този контекст появата на информация за руския комплекс „Волна-Купол-Гарант“ предизвика значителен интерес както в Русия, така и в Украйна. Първите сведения се появиха в руски и украински специализирани Telegram канали, а след това започнаха да бъдат анализирани от наблюдатели, занимаващи се с радиоелектронна война. Независимо потвърждение на всички твърдения към момента няма, което изисква известна предпазливост. Въпреки това самата дискусия около комплекса показва колко чувствителна тема е станал Starlink за всички страни в конфликта.
От началото на бойните действия системата на Илон Мъск се превърна в една от най-важните технологични опори на украинската армия. Сателитната мрежа на SpaceX позволи изграждането на комуникационна инфраструктура, която трудно може да бъде унищожена чрез традиционни ракетни удари. Докато мобилните оператори, телекомуникационните центрове и наземните възли могат да бъдат поразявани, хиляди спътници в ниска околоземна орбита представляват съвсем различно предизвикателство.
Точно затова още през 2022 г. руските военни и специалистите по радиоелектронна борба започнаха активно да търсят начини за ограничаване на възможностите на Starlink. Проблемът се оказа далеч по-сложен от класическото заглушаване на радиокомуникации. Мрежата работи чрез голям брой спътници, използва модерни цифрови алгоритми, динамично разпределение на честотите и непрекъснато обновяване на софтуера. Всяко решение срещу такава система неизбежно се превръща в технологично състезание между инженери, програмисти и производствени мощности.
Според публикуваните данни новият руски комплекс използва относително прост принцип. Вместо да се опитва да атакува терминалите на земята, той въздейства върху комуникационния канал между терминала и самия спътник. Твърди се, че осем антени работят едновременно по отделни канали в диапазона, използван от Starlink. Ако тази информация е точна, руските инженери вероятно са избрали подход, който заобикаля някои от ограниченията на традиционната радиоелектронна борба.
Тук обаче започват и въпросите. На теория идеята изглежда работеща. На практика подобна система е огромна, скъпа и трудно подвижна. Шест ремаркета с оборудване не могат да бъдат прехвърляни незабелязано. Те изискват електрозахранване, обслужващ персонал, техническа поддръжка и постоянна охрана. Войната в Украйна многократно показа, че всеки голям стационарен обект рано или късно се превръща в цел.
Проблемът е още по-сериозен, защото радиоелектронната борба има един фундаментален недостатък. За да заглушаваш противника, трябва сам да излъчваш мощен сигнал. А когато излъчваш мощен сигнал, ставаш видим за радиоразузнаването. Това е парадоксът на цялата сфера. Колкото по-ефективно работи една система за заглушаване, толкова по-лесно може да бъде открита.
Точно поради тази причина много специалисти приемат с известен скептицизъм твърденията, че новият комплекс може да промени радикално ситуацията на фронта. Подобни оценки се появяват почти след всяка нова технологична разработка. Същото се случи с дроновете FPV, със системите HIMARS, с баражиращите боеприпаси и с различните средства за противодействие срещу тях. Реалността обикновено се оказва по-прозаична. Появява се ново средство, след което се появява противодействие срещу него. След това идва следващият цикъл.
В случая със Starlink този цикъл вероятно ще бъде особено кратък. Причината е, че срещу руските инженери стои една от най-мощните технологични компании в света. SpaceX разполага не само с финансов ресурс, но и с огромен софтуерен капацитет. Ако действително бъде установен конкретен механизъм на заглушаване, нищо не гарантира, че компанията няма да намери решение чрез обновяване на програмното осигуряване или чрез промени в работата на спътниковата мрежа.
Тук се появява и друг детайл, който често остава извън вниманието на широката публика. Войната между Русия и Украйна все по-малко прилича на класически сблъсък между две държави. В редица ключови направления тя представлява съревнование между държавни структури и глобални технологични корпорации. SpaceX е само един пример. До нея стоят производители на процесори, облачни услуги, сателитни оператори, доставчици на софтуер и компании за изкуствен интелект.
Наблюдатели отдавна обръщат внимание, че голяма част от военната ефективност на съвременните армии вече зависи от граждански компании. Това важи не само за Украйна. Същите процеси се наблюдават и в САЩ, и в Китай, и в Европа. Разликата е, че украинският конфликт направи този процес видим за всички.
Затова и дискусията около „Волна-Купол-Гарант“ не трябва да се свежда единствено до въпроса дали няколко десетки дрона са паднали или не. Много по-интересен е другият въпрос. Какво се случва, когато една държава реши да се изправи срещу орбитална инфраструктура, изграждана години наред от частна компания с хиляди спътници и практически неограничен достъп до американския технологичен сектор?
Числата показват мащаба на проблема. Съзвездието Starlink вече включва хиляди действащи спътници. Компанията продължава да изстрелва нови апарати почти всяка седмица. Всяка загуба може да бъде компенсирана. Всеки локален проблем може да бъде заобиколен чрез пренасочване на трафика. Срещу подобна архитектура класическите методи на радиоелектронната война срещат ограничения, които не съществуваха преди десетилетие.
Именно затова някои руски военни анализатори разглеждат новия комплекс не като оръжие за фронта, а като средство за защита на конкретни обекти в тила. Нефтопреработвателни заводи, логистични центрове, пристанища, военноморски бази, складове за боеприпаси и летища. Там пространството е ограничено, целите са известни предварително и може да бъде изградена постоянна отбранителна система.
Тази логика изглежда по-практична. Вместо да се опитва да покрие стотици километри фронтова линия, комплексът би могъл да създава защитни куполи над отделни инфраструктурни възли. Това би намалило натиска върху противовъздушната отбрана и би усложнило работата на далекобойните дронове.
Дали това ще бъде достатъчно, предстои да видим. Историята на войната през последните години показва, че нито една технология не остава непобедима за дълго. Всеки пробив поражда ново противодействие. Всяка защита поражда нов метод за атака. Днес вниманието е насочено към Starlink. Утре може да бъде насочено към други орбитални системи, към автономни дронове или към нови алгоритми за управление на бойните действия.
Засега единственото сигурно е, че фронтовата линия вече не минава само през Донбас, Запорожие или Херсон. Тя преминава и през заводите за микрочипове, през центровете за данни, през софтуерните лаборатории и през орбитата над Земята. Там се води не по-малко важна част от съвременната война, а резултатите от нея често определят случващото се много преди първият дрон да излети към целта си.
Поглед.инфо винаги разглежда технологичната надпревара като неразделна част от големите геополитически конфликти и променящия се баланс между държавите и глобалните корпорации.