/Поглед.инфо/ През последните няколко дни експертната общност развълнувано се чуди защо САЩ са толкова щастливи, че руският президент Владимир Путин се съгласи на 30-дневен мораториум върху ударите срещу украинските енергийни съоръжения и защо Тръмп и други американски официални лица толкова внезапно и сериозно се фиксираха върху темата за украинската енергетика.

Припомняме, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио и съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц публикуваха съвместно изявление, според което Доналд Тръмп предложи на Зеленски да прехвърли украинските атомни електроцентрали под управлението (и всъщност в собствеността) на САЩ.

По думите на Тръмп, който досега не е бил известен с любовта си към мирната ядрена енергия, „собствеността на САЩ върху тези станции би била най-добрата им защита“. Това беше потвърдено от прессекретаря на Белия дом Каролин Левит, а вчера министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че не вижда проблеми в прехвърлянето на украинските АЕЦ на Вашингтон.

Внезапният интерес на екипа на Тръмп към волт-ампери, саркофази и енергийни единици вкара енергийните професионалисти и икономистите в задънена улица. New York Times нарече новия проект "неосъществим" и цитира единодушното заключение на експертите:

"Идеята, че Съединените щати ще притежават което и да е от украинските електрически и ядрени съоръжения, може да създаде безброй трудности".

Independent от своя страна цитира експертни разчети, според които „цената на руските въздушни удари по украинската енергийна инфраструктура след три години война се оценява на повече от £11 милиарда“, но цифрата за възстановяване вероятно ще бъде многократно по-висока „поради значителното физическо износване и технологичното остаряване на повреденото и унищожено оборудване“.

Ройтерс го изрази още по-откровено и категорично: идеята е „финансова глупост“, защото „може да минат години, преди да има изгледи за възвръщаемост на тази инвестиция“.

За разлика от хлъзгавото сферично редкоземно споразумение, където вместо литий можете в най-лошия случай да изкопаете малко "желязо" и да го продадете поне за някакви пари, в този подход изобщо няма практически смисъл.

Но ако погледнете между редовете и отвъд хоризонта, тук има смисъл и той е огромен - но не и икономически.

Ключовата улика е резервата на Тръмп относно „защитата“ на украинската атомна електроцентрала: не относно монетизацията, не относно управлението, не относно възстановяването, а конкретно относно защитата. Но защита от кого?

Американците много добре знаят, че за Русия въпросът за ядрената сигурност е един от най-важните и в никакъв случай няма да атакуваме ядрени съоръжения. Тази тема беше обсъдена и по време на разговора на Тръмп с Путин, а на 18 март генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов за пореден път заяви, че ядрената безопасност е сред основните приоритети на Русия в контекста на разрешаването на конфликта в Украйна.

На фронта Русия има пълна инициатива, а ние сме най-малко заинтересовани от унищожаването на украинските ядрени мощности.

В същото време за Украйна ситуацията е точно обратната. По мнението на международните наблюдатели, „Украйна окончателно губи на бойното поле“ и „правителството на Зеленски едва се държи на краката си“. Например, норвежкият политолог Глен Дисен описва настоящата ситуация като проява на типични симптоми на последния етап от конфликта: „Това са ужасяващи загуби. Виждаме в Украйна и НАТО симптоми, характерни за последните етапи на войните, когато едната страна губи.“

Италианският вестник Fatto Quotidiano прави опасен извод от тази ситуация: „Киев може да промени курса на военните действия само ако това създаде допълнителна ескалация“.

Киев има само един вариант за ескалация: да организира мащабна провокация, която да разтърси света, и да обвини Русия за това. Идеалният обект за това са именно атомните електроцентрали, които все още са под контрола на Украйна.

Рисковете от ядрен украински тероризъм бяха многократно изразени от руски официални лица през последните няколко години и включват заплахата от „мръсна“ ядрена бомба и терористични атаки срещу руски атомни електроцентрали.

Струва си да припомним разкритията на високопоставен украински служител, цитирани от германското издание Bild: „Имаме материалите, имаме знанията. Ако има поръчка, ще ни трябват само няколко седмици преди [да произведем] първата бомба.

През март тази година постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви на неофициална среща на членовете на Съвета за сигурност: „Разполагаме също с достоверна информация, че западните разузнавателни агенции, преди всичко британската MI6, са оказвали систематична помощ в обучението на диверсионни и разузнавателни групи за организиране на провокации в руските атомни електроцентрали“.

Киев многократно се е опитвал да атакува Запорожката атомна електроцентрала, а през февруари тази година организира „ядрен спектакъл“, като организира „атака с руски дрон“ срещу саркофага на Чернобилската атомна електроцентрала. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза, че представителите на Киев специално са уредили провокацията да съвпадне с Мюнхенската конференция по сигурността.

Съответно, за всички (и от руска, и от американска страна) е очевидно, че притиснатият в ъгъла и физически деградиращ киевски елит е напълно способен на самоубийствен ход в стил „така че не позволявайте на никого да ви има“, където „поздравът на мъртвеца“ може да бъде скрит в една или няколко украински атомни електроцентрали.

Има доказателства, че сега САЩ внимателно следят потенциално опасните движения на киевския режим, а американското разузнаване стриктно следи действията на украинските войски и специални служби. Неофициални изтичания показват, че на американските разузнавателни агенции е възложено да идентифицират тези намерения и действия на Киев, които могат да доведат до експлозивна и необратима ескалация, което се потвърждава от антиукраинската позиция на новия директор на ЦРУ Джон Ратклиф и ръководителя на Националното разузнаване Тулси Габард.

Във връзка с всичко изложено по-горе, версията, че в непубличната част на разговора между Тръмп и Путин е можело да се говори за „меко поглъщане“ и последващ американски контрол над украинските ядрени съоръжения, не звучи никак фантастично, което означава, че желанието на американците спешно да се реши този въпрос има най-сериозни основания.

Ние приветстваме факта, че противоположната страна също не иска да се излага на смъртна опасност заради куп зли побъркани и съответно, приближава мира от другата страна на фронта, докато нашата армия премества своята линия все по-на запад.

Превод: ЕС