/Поглед.инфо/ „Инициативата на трите морета“ /ИТН/, предназначена да обедини страните от Централна и Източна Европа, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, изначално имаше антируска насоченост. Това не е изненадващо, тъй като в геополитически план той се основава на идеята за „Междуморието“ /“Интермариум“/, която беше инициирана и насърчавана от диктатора на Полша Йозеф Пилсудски през 20-те и 30-те години на миналия век. По идея се предполага създаване на конфедерация, обединяваща всички европейски държави, които се намират между трите споменати морета, която да бъде своеобразен „санитарен кордон“ срещу Съветския съюз.

Вярно е, че след Втората световна война самият СССР създаде социалистически блок на това пространство, който до края на 80-те години сдържаше настъплението на Запада. Но с разпадането на този блок, а след това и на Съветския съюз, геополитическата празнота в Междуморието беше окупирана от САЩ, разчитащи на основния си съюзник в региона – Полша.

Именно полският президент Анджей Дуда стана главният организатор на създаването на „Инициативата на трите морета“ (ИTM), състояща се от дузина държави – Австрия, България, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Естония. Заслужава да се отбележи, че единадесет от тях, с изключение на Австрия, бяха членове на НАТО и се присъединиха към ЕС след 2004 г.

Анджей Дуда привлече подкрепата на хърватския президент Колинда Грабар - Китарович и през август 2016 г. в Дубровник се проведе първата среща на върха на ИTM, на която организацията беше формализирана.

Но втората среща на върха на Трите морета, проведена през юли 2017 г. във Варшава, стана много по-резонансна, главно във връзка с пристигането на президента на САЩ Доналд Тръмп. В приетата в резултат на това декларация се отбелязват основните цели на ИTM - развитие на инфраструктурата и укрепване на сигурността (включително енергийната) в региона, както и укрепване на трансатлантическите връзки в контекста на „заплахите, произтичащи от Русия“.

Но варшавската среща на върха „Триморие“ се оказа нещо като лебедова песен за организацията.

Въпреки че страните - членки на Инициативата умножиха различни структури (бизнес форум, търговска камара, инвестиционен фонд на ИTM), работата им не надхвърли декларациите.

Преминаващи през Tриморието инфраструктурни проекти, подкрепени от ЕС и САЩ (Балто-Адриатически железопътен коридор от Гданск до Болоня, магистрала Via Carpathia от Клайпеда до Солун, мрежа за транспортиране на втечнен природен газ с терминали в Полша и Хърватия и свързващи тръбопроводи), не се нуждаеха от каквато и да е допълнителна политическа подкрепа.

А разширяването на организацията беше ограничено от първоначалното условие: тя можеше да включва само страни членки на ЕС.

Така през ноември 2019 г. полският външен министър Яцек Чапутович се оправда: „Президентът на Украйна Зеленски ни помоли да анексираме Украйна към Трите морета“. На този етап това не е възможно, също като за балканските страни . Той добави, че днес само страни от ЕС могат да бъдат членове на тази асоциация. Ръководителят на полската дипломация тогава отбеляза, че инициативата „Три морета“ /ИТМ/ не трябва да се свързва с геополитика, тъй като това е само инфраструктурен проект.

Но с началото на СВО ситуацията в Европа се промени радикално и проекта за „Триморието“ също получи нов тласък.

През юни 2022 г. полският президент Анджей Дуда обяви на седмата среща на върха на ITM в Рига:

„Решихме да създадем специален нов тип партньорство с инициативата „Три морета“, в допълнение към стратегическото партньорство – партньорство чрез участие. Това е нов тип партньорство, което е предназначено не само за Украйна. Днес го дадохме на Украйна, но изхождаме от факта, че същото партньорство може да бъде споделено и от тези страни, които са в Централна Европа и не са членки на Европейския съюз, но се стремят да се присъединят към него .

Но на осмата среща на върха на „Триморието“, която се проведе на 6-7 септември в Букурещ, се оказа, че Украйна е получила статут на партньор-участник едва сега, заедно с Молдова. На събитието не беше казано нищо за предоставянето на такъв статут на Албания и Черна гора, които имат излаз на Адриатическо море и отдавна водят преговори за присъединяване към Европейския съюз.

Основното събитие на срещата на върха в Букурещ беше първото увеличение на броя на пълноправните членове на организацията - Гърция се присъедини към Инициативата на трите морета. Така дейността на ИTM се разширява в още три морета – Егейско, Йонийско и Средиземно море.

В същото време първият ден от срещата беше посветен до голяма степен на обсъждане на ситуацията в Украйна, при това не само във връзка с военните действия.

Тонът беше зададен от украинския президент Владимир Зеленски, който във видеообръщение към участниците поиска да не продължава забраната за внос на украинско зърно в източноевропейските страни от Европейския съюз след 15 септември.

„ Отделно искам да се обърна към Европейската комисия. Основата на Европа е по-специално свободната конкуренция и спазването на обещанията.

Украйна спазва обещанията си и никога не пречи на свободната конкуренция. Но ние няма да приемем спокойно нарушаването на дадените ни обещания, нарушаването на Споразумението за асоцииране, нарушаването на условията на свободния пазар. Европейските институции не трябва да увеличават разочарованието в Европа, те трябва да повишават доверието в обещанията, дадени в Европа.

Ако трябва да се борим за Украйна и основите на нашата обща Европа в арбитражи, ще се борим в арбитражи. Въпреки че не искаме това. Ако трябва да се борим на платформите на международни организации, ще се бием и там. Но ние се надяваме на единство и знаем, че единството ще триумфира “, каза Зеленски.

Румънският президент Клаус Йоханис се опита да изглади напрежението , като каза: „Форумът ще се стреми да намали пропастта между Източна и Западна Европа и да постигне по-голямо сближаване, просперитет и устойчивост“.

Но в заключителното съвместно изявление на срещата на върха на ИTM в Букурещ както е обичайно, се говори само за подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, а виж, въпросът за зърното се подминава с мълчание. В същото време нито един от конкретните бизнес проекти, които бяха обсъдени на втория ден, не беше пряко свързан с Украйна, въпреки че в навечерието на събитието беше анонсирана предметна дискусия за следвоенното възстановяване на тази страна.

Очевидно придвижването на ИТМ на изток ще остане декларативно поне до прекратяване на военните действия на територията на Украйна. В същото време влизането на Гърция в Триморието е реална стъпка на организацията на юг, която може да разчита и на многостранно финансиране.

Първо, Гърция е, макар и проблемна, е „стар” член на Европейския съюз и различни програми на ЕС, включително инфраструктурни, се изпълняват в тази страна от много по-отдавна, отколкото в „новите”. И второ, Гърция вече е участник в два глобални инфраструктурни проекта.

Става дума за китайския „Един пояс, един път“, в който гръцкото пристанище Пирея и железопътната линия от него до Будапеща са един от ключовите елементи, както и икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа (IMEC). Решението за създаването на последния беше взето на срещата на Г-20 в Ню Делхи буквално на 10 септември. Между другото, за IMEC пристанището на Пирея също е един от основните транспортни възли, а самият коридор се разглежда на Запад като алтернатива на китайския проект.

Така Средиземно море става приоритет в „Триморието“, а центърът на тежестта на ИTM се измества на юг от Полша към Гърция. От гледна точка на руските интереси обаче това не променя нищо – инициативата „Три морета“ ще запази и дори ще засили антируската си ориентация, предвид ориентацията на Атина към Вашингтон.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели