/Поглед.инфо/ Патриарх Кирил има всички възможности да приеме под своя омофор онези, които не са се отказали от Руската църква в Украйна

На 27 май 2022 г. Архиерейският събор на Украинската православна църква на Московската патриаршия обяви за административното скъсване с Московската патриаршия. Всъщност автокефалията на УПЦ беше произволно обявена, въпреки че това гръцк понятие беше формулирано по украински лукаво: като „самостийност“.

Съдейки по данните от проучванията и по православните сайтове в Украйна, по-голямата част от вярващите не подкрепят решението на събора, свикан толкова прибързано (за няколко - не, дори не дни, а часове!), че човек може да го нарече тайно. Тайно от самите вярващи. И Московският патриарх има всички възможности да подкрепи вярващите, които не са съгласни да влязат в нов украински разкол.

УПЦ има всички шансове да получи статут на схизма, тъй като е нарушила редица канонични условия за предоставяне на автокефалност (които самата УПЦ упорито изброява двадесет години като аргументи за невъзможността за получаване на автокефалия). Основното е, че автокефалията не се провъзгласява произволно. Осигурява се от т.нар. кириархална („майка”) църква, ако съществува такава поместна православна църква. За УПЦ това е Московската патриаршия.

В същото време църквата майка дава независимост само на своя „цъфтящ клон”. Възможно ли е да наречем ситуацията, в която се намира УПЦ в Украйна днес, процъфтяваща? Това е въпрос към неговите архиереи, които в същия Указ на Архиерейския събор от 17 май с право се оплакват от всякакви, меко казано, потисничества.

Най-важното условие е автокефалията да не може да бъде провъзгласена в ущърб на принципа за съборност и единство на Църквата. Архиерейският събор обаче не само обосновава необходимостта от независимост, като не е съгласен със своя все още патриарх (каква съборност има!), но самият той определя неизбежното разцепление на УПЦ точно по линията на фронта (който има тенденцията да се движи съответно на север и запад от каноничната територия на УПЦ).

Да оставим настрана засега другите, предимно технически условия на автокефалия. И въпреки че не са одобрени от каноните, горното е напълно достатъчно, за да се усъмни силно в каноничността на УПЦ след 27 май 2022 г.

Въпреки това, формулировката от резолюцията („ Съветът прие съответните допълнения и изменения в Хартата за управление на Украинската православна църква, свидетелстващи за пълната независимост и независимост на Украинската православна църква”) оставя място за надежда, че естеството на тези промени няма да бъде толкова революционно, колкото звучи в резолюцията.

И тези промени от своя страна трябва да бъдат одобрени от "поместния" събор на УПЦ. А свикването му, естествено, може да се отложи до часа, в който „или падишахът или магарето умре“, поради факта, че участниците в събора са от противоположните страни на непреодолимата линия на съприкосновение.

Струва си също да се отбележи, че говорителите на УПЦ - МП наричат тази структура „абсолютно самостоятелна и независима“ през всичките 30 години от нейното съществуване, използвайки неяснотата на разпоредбите на писмото на покойния Московски патриарх Алексий, издадено до тогавашния Киевският митрополит Филарет.

Още по-неясно: „ Съборът имаше разсъждения за обновяването на мировозрението в Украинската православна църква “. Тоест, не говорим за сроковете на началото на самостоятелното варене на светото миро (един от основните признаци на автокефалия). "Може би някой ден, може би никога."

Все пак, всичко това, заедно с „верноподаническите“ определения на съвета за „военната агресия на Русия “, предполага, че УПЦ се отказва от позицията на последната и единствена институция на територията на днешна Украйна, която цивилизационно свързва Малорусия ( „откъдето тръгва земята Руска“), майката на руските градове (където още през Средновековието комбинацията „руски мир“ звучеше от устите на светците) с целия руски свят. Е, едно свято място никога не остава празно. Сега такава институция са въоръжените сили на Руската федерация. А за чадата на архипастир Онуфрий (Березовски) се грижи архистратиг Сергий Шойгу.

Патриарх Кирил обаче все още има всички възможности да приеме под своя омофор онези, които не са се отказали от Руската църква в Украйна. За да направи това, трябва само да се съобщи, че всички общности, манастири и епархии, които не са съгласни с антиканоничното неправомерно решение на новите разколници, могат да бъдат под прякото (ставропигиално) управление на техния каноничен Велик Господ и баща, Московския патриарх. Към това, в случай на обявяване на пълната независимост на УПЦ, призоваше дори в навечерието на „оранжевия майдан“ прозорливия старец Зосима (Сокур).

Така на 27 май 2022 г. УПЦ подписа собствена смъртна присъда, ускорявайки развръзката.

Смъртта на „украинското православие“ не беше предрешена на 24 февруари, когато УПЦ, във вечната борба между Светлината и тъмнината, застана на страната на тъмнината. Казано по-просто, заставайки на страната на марионетната държава Украйна и превръщайки се в инструмент на „универсалната цивилизация“ срещу православния Катехон (не напразно предишният събор вече беше наречен „огромно тектонско събитие, мега- и метаисторическо“ в кабинета на президента Зеленски).

И не на Евромайдана 2013 започна обратното броене за УПЦ, когато тогавашният Киевски митрополит Владимир поведе паството към Содом, благославяйки асоциирането на Украйна с ЕС. Смъртта на УПЦ беше предрешена, когато тя стана украинска не по място, а по същество. Когато тя се зае да служи на изначално антиправославната държавна идеология.

Отецът и създател на УПЦ Филарет /Денисенко/ положи тези основи, а отците от Харковския събор (чиято 30 - годишнина се падна точно на 27 май 2022 г.) потвърдиха лоялността си към вярата, избрана от техния скорошен предстоятел. На 27 май 1992 г. съветът докладва на президента Кравчук: „ Ние не само единодушно одобряваме, но и подкрепяме стремежа на украинското православно паство към пълна независимост, тоест канонична автокефалия“.

Не би могло да бъде иначе. Православието не може да бъде украинско, но УПЦ избра точно това – рожба на римокатолици, униати и теомахи преди сто години.

Сега вътрешното разцепление в УПЦ е неизбежно – разделение между православните на Украйна (или бившата Украйна) и „православните” украинци. Ясно е, че свободното волеизявление по темата за патриархалната ставропигия вече е възможно само в освободените от украинизма територии. И нещо ни подсказва, че православната Таврида, Донбас, Черноморския регион и други части на Новоросия, „завръщащи се в родното си пристанище“, както и Слобожанщината, много скоро ще се възползват от възможността да се отърват от префикса „украински“ в най-важното за тяхната вяра.

Нещо повече, на заседания на своите общности и епархии те ще питат и как точно са гласували техните управляващи владици на събора на 27 май. Съдбата на изгонения от Москва предстоятел на Руската църква Исидор, участник в позорния Флорентийски събор през 1439 г., днес може да бъде повторена от много йерарси на Нова Русия.

Източници обаче съобщават, че гласовете на епископите, които се противопоставиха на скъсването с патриарха, са били игнорирани и това за пореден път поставя под съмнение легитимността на решенията на събора.

Украинската православна църква е в много тежка ситуация и е подложена на натиск от всички страни: от властите, разколниците, националистически настроените представители на определена част от обществото, от медиите“, опита се да обясни поведението на йерарсите на УПЦ официалният представител на Руската православна църква Владимир Легойда.

Оттук и въпросът: може ли решенията на Архиерейския събор на УПЦ и на събора на вярващите, които всъщност „инициираха” тези решения, да бъдат различни в такава ситуация? Най-простият отговор е: не можеше ли изобщо да не се свика тази среща, мотивирана от недостатъчната сигурност на участниците в нея, представляващи „териториите, окупирани от агресора“? Но като цяло самата УПЦ с дългогодишната си индулгенция на държавна русофобия не се ли докара до това положение, когато не можеше да постъпи другояче. Дали Главата на Църквата не би спестила една от нейните части от подобен избор, ако му беше вярна във всичко и докрай?

П. С. Или може би мъдрият Онуфрий и разсъдителният Антоний сами са решили по този начин радикално да ускорят неизбежната гибел на тази станала излишна организация? Принасяйки се в жертва за поругание, но запазвайки за бъдещето на Руската църква нейните лаври, светилища и здравето на вярващите? Дали обаче ще спасят за Небето душите на тези, които им се довериха сега?

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?