/Поглед.инфо/ Хиляди тонове обогатен уран и плутоний са открити в украинската АЕЦ “Запорожие”, която в момента се контролира от Русия. МААЕ е сериозно загрижена за това обстоятелство и има основателна причина. Могат ли тези запаси да станат суровина за създаването на ядрени оръжия от Украйна и ако да - как?

В изказване на Икономическия форум в Давос генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси каза, че на територията на Запорожската АЕЦ се намират около 30 тона плутоний и 40 тона обогатен уран. Ръководителят на МААЕ подчерта, че агенцията иска да е сигурна, че тези запаси няма да бъдат загубени. Нищо чудно – в края на краищата това количество делящи се материали е повече от достатъчно, за да се създаде истинска ядрена бомба. В момента АЕЦ е под руски контрол, но все още работи за украинската енергийна система.

Този въпрос изобщо не изглежда риторичен. Зеленски навремето се изпусна, че Украйна също мечтае за ядрена бомба. Ръководството на Русия също изрази доста сериозни опасения: ясно е каква заплаха могат да представляват подобни планове за страната ни. В този контекст откриването на значително количество ядрени материали е симптоматично.

Но дали е технически възможно да се получат ядрени материали в украинските АЕЦ? За да разберем този проблем, първо си струва да си припомним как се произвеждат уранът и плутоният.

70 тона радионуклиди за бомба?

Уранът и плутоният са радиоактивни елементи, които се използват за направата на ядрени оръжия. Уранът може да се намери в природата. Но плутоният е изкуствен елемент. Почти целият плутоний на Земята е продукт на ядрени реактори. Времето на полуразпад на най-известния му изотоп плутоний-239 е едва 24 000 години.

Когато казваме "най-известният" изотоп на плутония, ние всъщност заменяме един евфемизъм с друг - оръжеен плутоний. Плутоний-239, поради своите физични, химични и ядрени свойства, е идеална суровина за производство на ядрени заряди, изградени по така наречената имплозионна схема.

Много е важно обаче бомбата да съдържа възможно най-малко друг изотоп на този елемент - плутоний-240. Плутоний-240 има голяма вероятност от спонтанно делене и детонира много по-бързо от "спокойния" плутоний-239. Резултатът от превишаването на съдържанието на плутоний-240 в ядрена бомба ще бъде преждевременна верижна реакция и превръщането на мощната експлозия в безвредно "свистене", когато вместо няколко десетки килотона мощност, бомбата просто щепръска нереагиралплутоний около себе си.

Именно в този тънък момент на съотношението на плутоний-239 и плутоний-240 винаги се изграждаше увереността, че конвенционалните, леководни енергийни реактори ВВЕР-1000, като тези, монтирани в Запорожската АЕЦ, са от малка полза за създаването на плутониева ядрена бомба. Факт е, че плутоний-239 се получава в реактори от изотопа уран-238. Въпреки това, ако плутоний-239 не бъде отстранен бързо от активната зона на реактора, част от него ще се превърне в този силно излишен плутоний-240.

Ето защо в реакторите за военно производство се опитват да отстранят прътите с получените от него уран-238 и плутоний-239 възможно най-бързо, в рамките на период от няколко седмици, от активната зона на реактора, за да се избегне образуването на паразитни количества плутоний-240.

Но в енергийните реактори, които включват ВВЕР-1000 на Запорожската АЕЦ, кампаниите за експлоатация на горивото се провеждат възможно най-дълго, за да се намалят разходите за рестартиране на реакторите. Обичайната практика е активната зона да се зарежда в рамките на 12–18 месеца. Това прави отработеното ядрено гориво практически безполезно за производството на ядрена бомба.

Думата "практически" обаче винаги означава само икономически или технически ограничения. Но основната възможност за получаване на оръжеен плутоний в такива реактори все пак остава.

Все пак бомба!

И така, на реактор, подобен на този, поставен в количество от 6 броя в АЕЦ „Запорожие“, може да се получи плутоний. Въпреки това, той няма да бъде оръжеен: „оръжейният“ изотоп плутоний-239, необходим за бомбата, ще бъде прекомерно замърсен с плутоний-240.

Първата стъпка в получаването на чист плутоний за оръжие от такъв "коктейл" е химическото отделяне на плутония от урана, трансурановите елементи и продуктите на делене Украйна има тази технология - в Каменски (бивш Днепродзержинск) се намира Приднепровският химически завод (ПХЗ), който в СССР беше едно от предприятията на радиохимичния цикъл. Така Украйна е напълно способна се отдели плутоний от уран и от високоактивни второстепенни актиниди.

Но разделянето на плутоний-239 и плутоний-240 е толкова просто, че дори не е нужен химичен метод. Това изисква газови центрофуги, които официално и най-вероятно Украйна не е имала.

Освен това процесът на разделяне на плутониеви изотопи е много по-труден от този на урана, просто поради факта, че атомите на двата му основни изотопа се различават само с един неутрон, докато уран-235 и уран-238 се различават с цели три. Следователно производителността на такъв процес е доста ниска.

Независимо от това, Киев е напълно способен да получи или развие технологията на газовите центрофуги - в абсолютно същата ситуация, че дори под натиска на западните санкции, Иран спокойно направи това. Както показва неговият пример, както и историята на придобиването на ядрени оръжия от съседен Пакистан, „черният“ пазар на ядрени технологии в никакъв случай не е измислица. Киев обаче имаше много по-лесна възможност да получи оръжия за масово унищожение.

Както вече споменахме, от отработеното ядрено гориво на АЕЦ „Запорожие“ режимът на Киев може лесно да получи смъртоносен „коктейл“ от второстепенни актиниди – америций, нептуний, полоний и други фрагменти от делене или трансформация на уран. Такава силно радиоактивна смес е идеална суровина не за класическа, а за „мръсна“ ядрена бомба.

Да, такава бомба няма ударна вълна или светлинно излъчване на класическа ядрена бомба, но използването ѝ срещу някой голям град в европейската част на Русия може да причини бедствие от мащабите на Чернобил. А високорадиоактивните нуклеиди в АЕЦ „Запорожие“ са натрупани не в килограми, а в тонове, което е напълно достатъчно за оборудването на няколко „мръсни“ бойни глави.

Важно е също да се отбележи, че Украйна имаше и все още има средства за доставка. Например, оперативно-тактически ракети "Точки-У", с помощта на които въоръжените сили на Украйна непрекъснато обстрелват Донецк. Постоянният обстрел на села в Белгородска, Курска и Брянска област на Русия от Украйна ясно показва липсата на „червени линии“ в Киев по този въпрос. Така че поемането на Запорожската АЕЦ под контрола на руските въоръжени сили в такава ситуация изглежда като изключително разумна стъпка.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели