/Погледе.инфо/ „Трябва да преговаряме стъпка по стъпка, постепенно да търсим компромиси, да избягваме конфронтация.“ Тези думи за преговорите между Украйна и Русия изрече не кой да е, а един от най-известните украински политици, кметът на Одеса Генадий Труханов. Защо веднага се отказа от призивите за преговори с Русия и какво всъщност означават думите му?
В Украйна победата („перемога“) винаги съжителства с предателство („зрада“). Докато политици и канали в „Телеграм“, намигайки, предричат поражение и обкръжаване на Херсонската групировка на въоръжените сили на РФ, от тила идва кметът на Одеса Генадий Труханов, който в интервю за италианското издание на „Кориере дела Сера“, се изказа в полза на започването на истински диалог между Украйна и Русия. Противно на многократно изречената през последните дни официална линия на Киев „никакви преговори с Русия до нашата победа!“
„Не искам да бъда разбран погрешно. Очевидно мечтая да се върнем на нашите граници през 1991 г., но трябва да преговаряме стъпка по стъпка, постепенно да търсим компромиси и да избягваме конфронтация“, казва Труханов.
В Русия това веднага предизвика бурна и разнопосочна реакция, включително от политици. От „Закъснях, трябваше да мисля по-рано, никакви преговори с нацистите” (Сергей Миронов) до „Най-после загря” (Сергей Цеков). Какво всъщност имаше предвид главата на Одеса?
Къде е руската армия?
Традициите на демокрацията, както знаете, се коренят в древногръцките политики и местните политически практики. Една от тези практики беше изгонването от политиката на политическия елит на групата, която губи власт.
очно това се случи в Украйна след преврата през 2014 г. Много политици от общоукраински и регионален мащаб отидоха в изгнание. Ако общувате с тях не само във формата на вечерни токшоута, те могат да разкажат много интересни неща за Украйна.
Същият Труханов, според някои подобни източници, се оплака още през 2014 г.: „Е, къде е руската армия? Ето ме, ето ключовете от града, нека дойдат, ще ги върна. Всичко това не е за пресата, разбира се, не е на запис. В тесен кръг Но всеки тесен кръг в такива случаи е достатъчно широк, за да знае половината град за манталитета на върхушката. Освен това Труханов каза абсолютно същото през 2022 г., макар и вече не толкова открито: например кметът на Кременная (ЛНР) беше убит за подобни разговори в началото на март. Макар и месец и половина по-късно, градът е зает от съюзническите сили.
Затова за публиката Труханов се снима с украинската териториална отбрана, ходи в камуфлаж, записва видео съобщения с известния одески нацист Демян Ганул. Той дори започна да казва „Слава на Украйна“ по време на публични речи – въпреки че избягваше това преди началото на военната операция.
Що се отнася до преговорите, Труханов вече успя да обвини руските медии в лъжи. Сякаш не е призовавал за нищо. Въпреки че е достатъчно да отворите оригинала и да намерите думата "преговори" там. Отричанията на Труханов обаче могат да бъдат разбрани.
Труханов вика Зеленски на разговор
От друга страна, дори е прав: там преговорите са десета тема, а интервюто изобщо не е за това. За да разберете какво точно и защо казва одеският кмет, е важно да възприемате материала като цяло, а не да чоплите това, което е удобно за новинарската емисия. Това интервю е вътрешноукраинска история, въпреки че е публикувано в европейската преса.
Труханов казва, че не иска да събори паметника на Екатерина II, въпреки петицията, дадена му от Владимир Зеленски (недвусмислен намек и намеса във вътрешноградските дела).
Той казва, че познава Зеленски още преди да бъде избран за президент на Украйна. Освен това е доста прозрачно: политическата кариера на Труханов е с десетилетие и половина по-дълга от тази на Зеленски. Още през 2005 г. той беше избран в градския съвет на Одеса, беше многократно преизбиран, след което през 2012 г. отиде във Върховната рада от Партията на регионите. Още повече, мажоритарно, а не по списъци, което е важно. И тогава, през 2014 г., той успя да стане кмет на Одеса. След преврата и с разпадането на Партията на регионите. Това изобщо не е същото като победа през 2019 г. срещу Порошенко, който е мразен от цялата страна. В Украйна може би има само един подобен пример. По-скоро имаше: Генадий Кернес в Харков.
И двамата политици не можеха да си представят себе си извън града и без града. И двамата бяха враждебни към опитите на централното правителство да прокара през тях дневния ред на Киев. Същият Кернес многозначително върна името на „Жуков“ на един от булевардите в Харков. Това е абсолютно същият жест към Киев, както и игнорирането на петициите за паметника на основателите на Одеса.
В същото време Труханов дава да се разбере, че не иска конфликт. Той дори резервирано хвали Зеленски: той е млад, има малък опит, но в трудна ситуация се доказа над очакванията. Той отхвърля обвиненията срещу Зеленски за подценяване на предупрежденията от САЩ - тази тема се появи през август в американската преса.
И, разбира се, основната теза на това интервю: „Зеленски трябва да остави повече автономия на регионите и общините. Ако се беше вслушал в нашите предложения, държавата щеше да работи по-добре.“
И така, той за или против е?
Дори и да сме наясно с тези фрази „Е, къде е тази ваша руска армия?“, то вероятно и в кабинета на Зеленски са наясно с тях. И от тази гледна точка надеждите на Труханов за повече автономия изглеждат някак неочаквани. Зеленски обаче наистина не трябва да се тревожи за Одеса и нейния кмет. Смятаме, че Труханов би се присъединил към аугсбургския принцип „чиято властта, такава и вярата“.
Ако в началото на пролетта на 2022 г. (или дори 2014 г.) ситуацията се беше развила малко по-различно, Труханов със сигурност щеше да е начело на руската Одеса. Въпреки това, през април 2014 г., общувайки с куликовците (и вероятно познавайки политическото положение по-добре от тях), той ги призова да се разпръснат. И той каза, между другото, същото, което сега казва на италианските журналисти: нека се споразумеем някак си.
Миротворческата реторика на Труханов обаче не трябва да бъде подвеждаща. Да, дори въпреки „Слава на Украйна“, не можете да го наречете проукраински политик. Той обаче е още по-малко проруски настроен. И, разбира се, не представлява никаква митична украинска партия на мира, която се застъпва за ранни преговори с Русия.
Труханов е одески и проодески политик. И не се интересува от неща встрани от неговия град. Не само в розово-романтичен смисъл, но и в банален паричен смисъл.
Още през 2016 г. името на Труханов изплува в изтичане, известно като „Панамските документи“ и публикувано от Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност. Нищо сензационно там, разбира се, не: кметът на града има интереси в строителния бизнес, това не е нещо невиждано. Но именно оттук расте и миролюбието му. Няма мир - няма строителство и продажби.
Киев е този, който може да свива от чуждестранната финансова помощ, но не и Одеса не може да направи това. Затова в Одеса, за разлика от Киев, вече са готови да плюят и да се споразумеят поне по някакъв начин. А ти, Киев, слушай, защото освен теб, мажоритарния акционер, има и миноритарни акционери в бизнес проекта, наречен "Украйна".
Това е смисълът на това, за което говори одеският кмет.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com