/Поглед.инфо/ Една от целите на СВО вече е постигната до известна степен - такъв извод поне може да се направи от последното изявление на Зеленски. Президентът на Украйна публично се оплака, че надеждите на Киев за членство в НАТО „стават все по-далечни“. Всъщност на неотдавнашната среща на високо равнище в Кишинев Зеленски получи политически шамар. Оказа се, че самото НАТО се страхува от влизането на Украйна в алианса.

Говорейки на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност в Кишинев, Володимир Зеленски издаде вик на разочарование. Според него надеждите на Украйна за присъединяване към НАТО и ЕС „се отдалечават все повече“.

Това мнение беше потвърдено от румънския президент Клаус Йоханис: „Не трябва да си правим илюзии - тези процедури са много сложни. Може да останете с впечатлението, че никога няма да свършат, но това са необходими неща. Ако всички работят здраво, това може да се постигне за няколко години.“ А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът не е взел решения за гарантиране на сигурността на Украйна, тъй като това изисква режимът в Киев да надделее в конфликта

В неотдавнашно изявление руският заместник външен министър Михаил Галузин каза, че едно от условията за постигане на мир е извънблоковият статут на Украйна, включително отказ от членство в ЕС и НАТО. И така, можем ли да се поздравим и да установим подхода за изпълнение на една от целите на СВО? Не точно.

Първо, Зеленски се оплаква от увеличаването на работата, но не и от това, че възможността е изчезнала напълно. Нещо повече, той продължава борбата си ("Mein Kampf") - и сега, според “Файненшъл Таймс”, той заплашва НАТО, че няма да отиде на следващата среща на върха във Вилнюс "без конкретни гаранции за сигурност и пътна карта за присъединяване" към Алианса.

Ако мислите, че тази заплаха е нелепа, грешите. Сега помощта за Украйна е една от важните поддържащи структури на НАТО, определяща размера на военните бюджети и закупуването на оръжия (включително американски). Изглежда смешно, но споразумението в НАТО вече зависи от одобрението на украинския президент. Така че заплахата е съвсем реална.

Така или иначе, Украйна не се отказва от перспективите за присъединяване към НАТО и ЕС. Тя ще трябва да бъде убедена в това. Освен това е безсмислено да се убеждава Зеленски, както каза например Дмитрий Медведев.

Второ, той не говори за премахване на въпроса за членството в ЕС за Украйна. А Йоханис просто каза, че това ще отнеме няколко години. За Зеленски, разбира се, това е шамар - все пак той поиска ускорена процедура за присъединяване и към НАТО, и към ЕС. Въпреки че такава процедура не съществува. Но това, разбира се, изобщо не пречи да приемат Украйна и там, и там - след няколко години, по обичайната процедура и без Зеленски. Процедурите на демокрацията са толкова съвършени, че на Запад няма съмнение, че следващият президент на Украйна също ще се застъпи за членството на страната в НАТО и ЕС.

Но най-интересни са изявленията на Столтенберг - той напоследък говори само за гаранции за сигурност и военна помощ. При това след "победата" на Украйна. И изглежда много странно - в крайна сметка Украйна може да получи и двете като част от НАТО. Но по този въпрос думите на Столтенберг кореспондират с неясното решение от срещата на върха в Букурещ през 2008 г. – вратите на НАТО са широко отворени, но не можете да влезете в тях, защото нямате документ.

Относно документите. Обичайно се позовават на нормите на Северноатлантическия договор, които уж забраняват влизането в НАТО на страни с неразрешени териториални конфликти. Всъщност, след като прочетете текста на договора, е лесно да разберете, че няма толкова подробни ограничения за присъединяване към НАТО. А прословутите „гаранции“ имат абстрактен характер – в случай на нападение срещу страна-членка на НАТО, останалите членки „ще окажат помощ, като незабавно приложат такива индивидуални или съвместни действия, каквито сметнат за необходими“.

Например, ако Чехословакия е била член на НАТО през 1938 г., то „Мюнхенският пакт“ се вписва в списъка с гаранции – Великобритания и Франция наистина са извършили „съвместните действия, които са смятали за необходими“. Така в НАТО могат да бъдат приети и държави във война. Но НАТО не бърза.

Разбираемо е и защо НАТО не бърза. Колкото и ефимерни да са „гаранциите“ на НАТО, невъзможно е просто да вземеш и да не направиш нищо за член на НАТО. Въпросът тук като цяло е в самите взаимни задължения и възникващата зависимост от неадекватния киевски режим. Тази зависимост, дори без формално членство, вече се появи. В този смисъл НАТО се страхува повече от Украйна, отколкото от Русия.

За Русия обаче няма голямо значение дали Украйна е член на НАТО или не. За да разположи американски ракети близо до Харков (между другото, те вече са там - просто сега без ядрени бойни глави и формално са "украински"), Украйна не трябва да е член на НАТО. Така, както Япония не е например член на НАТО.

За Русия е важно на украинските власти да не им хрумва да поставят американски ракети близо до Харков. А до там има още път.

Междувременно Зеленски, чувствайки се съпричастен, каза, че Украйна "има само две алтернативи: или открита война, или окупация от Русия - стъпка по стъпка". Това обаче не е алтернатива: второто е естествено следствие от първото.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?