Въпреки това, този коментар е за онези, които вярват, че и в двата случая бихме могли да преиграем ситуацията в наша полза, ако се опитаме. Да добавим тук Украйна, с която всъщност започна всичко. Всъщност мнозина все още вярват, че през 2014 г. не сме били достатъчно агресивни и решителни. Трябвало е да се окупира Нова Русия.
В този случай не говоря за това дали е необходимо да се изпращат войски в Украйна или не. Сталин най-вероятно би. Но Путин не е Сталин и времето е различно.
Президентът на Руската федерация ясно направи изводи от опита на бившите руски владетели; той предпочита да действа по икономически методи, а не да се бори. Ето защо Путин не започна да урежда нещата с Украйна на бойното поле, а да инвестира гигантски средства в изграждането на Кримския мост. Ако той изпълняваше зловещите милитаристични планове, за които непрекъснато е обвиняван, тогава нямаше да има мост (защо напразно да се харчат гигантски пари?), тъй като към Крим би бил положен традиционния сухопътен коридор от север.
Очевидно е, че Путин е миролюбив. И никога няма да започне първи война. С никого.
За мен обаче е очевидно друго: няма да можем да спечелим никъде, където не контролираме политическата ситуация - нито в Хага, нито в Страсбург, нито в шведския район Свеа. Още повече да докажем нещо в Торонто, където се намира централата на неправителствената организации WADA. Разбира се, Кремъл е добре запознат с това.
Трябва да разстройвам диванните експерти: има само един надежден начин да накараме Запада да се отнася обективно с нас - това е войната. Не хибридната или информационна, не санкционната или търговска, а реалната, с милиони жертви. Напомням, че Путин се опитва я да избегне с всички сили. И всеки нормален човек е в състояние да го разбере.
Ето защо в стара Европа се изграждат морски газопроводи, заобикалящи страните, които англосаксонците насочват срещу нас. Изглежда, че както в старите времена сънуват кошмара за руско-германски съюз, макар и крехък, дори не икономически, а просто взаимноизгоден.
Зад желязната завеса, разбира се, е неуютно. Но имайте предвид, сега тя не е толкова непроницаема и гъста, както беше по време на съветската епоха. И англосаксонците вече не се радват на безспорен авторитет, както преди 70 години. Не само ние, но и останалият свят не им вярва. Това се забелязва.
Така , въпреки редица условия, съм доста оптимистичен. Само не бързайте. Но не бива да разчитате на факта, че ситуацията може да бъде бързо коригирана с мирни средства. Няма да стане бързо. Или не с мирни средства.
Какво избирате?
Превод: В.Сергеев
