Така би трябвало да е, ако светът беше това, за което ни беше говорено преди няколко десетилетия - една общност от държави, отговорни за бъдещето на човечеството, елити, граждани, идващото ново човечество, управлявано от квалифициран персонал, интелигентно регулиране на световните процеси, ефективно управление с всякакви кризи и външни предизвикателства. Хиляди километри американски киноленти бяха използвани за създаването на този идеален образ, но нещо очевидно се обърка.
След като коронавирусът се случи - реална криза в сравнение с нашествието на космически мутанти, непознати извънземни или океански чудовища - и идеалната (във киното) машина на световно управление, съгласуваност и координация веднага се провалиха. Отначало стана ясно (по-точно американците дадоха да се разбере), че Китай сам по себе си е глобален изгнаник и проблемите му изобщо не засягат прогресивното човечество (тук е истинският англосаксонски, открит цивилизационен расизъм).
Според мен Китай не е разчитал на нищо друго, обграждайки се от света на варварите... не, от “цивилизованата световна общност” с Великата китайска стена и Великия китайски файъруол, сплотявайки се като един, преодолявайки стоварилата му се явно ръкотворна беда и побеждавайки в общокитайско единство епидемията на коронавируса категорично и безкомпромисно (ето къде е истинската колективна координация на действието, която е абсолютно необходима”.
Но след това започна ясно непланирано. Вирусът се оказа не китайски и се разпространи в Европа, а оттам нататък. Може би на някой му се струваше, че свалянето на Китай, който досега беше икономически лидер, изтласкал Америка, ще е плюс за продължаващия да набира политически точки Доналд Тръмп.
Тогава Тръмп ще може да бъде критикуван в нужния момент, когато победата му ще стане на практика очевидна. Че, видите ли, изпускайки духа от бутилката, той е покосил не само омразните за Америка китайци, но и напълно “цивилизованите” европейци. А след това, а това вече е тежко престъпление - и самите “изключителни” американци.
След подобно откровение няма да се налага да мисли за каквото и да било президентство - а как да избегне десет доживотни присъди. Разбира се, всичко това е от категорията на теориите за конспирация, защото няма пряко доказателство, но Колин Пауъл, който разклаща епруветката, обвинявайки Ирак в притежание на ОМУ, което стана причина за американското нашествие, също представляваше елемент на недоказан заговор, докато конспирацията не беше доказана. превръщайки се от теория на конспирацията във факт. Но Ирак, затънал в демокрация, вече не се интересува от това..
Факт отвъд всяка теология на конспирацията остава това, че прехвалените световни елити не са успели да се справят с предизвикателството на коронавируса. Без координация на действията, без сближаване и ефективност на мерките.
Границите на „обединена Европа“ са затворени, страните от това „обединено цивилизационно пространство“ са изолирани една от друга, като вземат мерки, противоречащи на тези на конкурентите. Източна Европа за Западна като цяло е черна дупка, а довчера беше в рамките на ЕС. Дори стълбовете на ЕС, Германия и Франция се затвориха един от друг.
Америка (както се очаква, както винаги) се затвори на острова си и плю на останалото човечество - в буквалния и образния смисъл. Арогантно решавайки своите финансови проблеми (както обикновено, за сметка на всички останали - американските елити се бяха погрижили предварително да спестят активите си), тя се опитваше да надхитрят германските специалисти, работещи по ваксината. Да не подкрепят, да не споделят постиженията си, да не се обединяват с европейските учени, създавайки съвместни изследователски центрове, като във филмите, а просто да ги изкупят. За да има Америка, но не и за Европа. Това са то "съюзници" ...
Какво се случва в останалия - див, варварски, нецивилизован - свят, Америка и Европа изобщо не ги интересува. Тук, както се казва, се прилага основният западен цивилизационен принцип: „спасявайте се сами, който както може“, тоест Западът, който е разделен на отделни национални държави, е сам по себе си, а останалото човечество ... Какво казва концепцията (конспиративна , разбира се) за “Златния милиард”? Колкото повече диваци и варвари измрат, толкова повече за “Златния милиард” и ще остане.
Това, което имаме в сух остатък: няма повече отворени граници, няма солидарност на обществата, ефективността на съществуващите икономически институции е свалена от открит и неприкрит протекционизъм и циничен икономически егоизъм, предимно от САЩ. Разбра се, че компетентността на управляващия елит при сблъсъка с проблема на коронавируса е не просто нулева, а отрицателна. Това е краят на глобалния проект.
След коронавируса вече няма да има единен свят - и особено Америка начело на него. След това никой друг няма да повярва в ръководството на западните елити. Както никой няма да се съгласи на господството на Запада, в края на краищата Изтокът, предимно Китай, излезе от ситуация с много по-голяма ефективност и достойнство. Да, той се спасява сам, не помогна на никого, но не се преструваше, че доминира (за разлика от Запада) и в същото време не разчиташе на никого.
Оттук и заключението: няма да има отговорна и навременна реакция на проблемите, завзели целия свят в момента, поне от Запада. Във връзка с пандемията западните страни, преди всичко САЩ, не само ще се справят с проблема изключително в рамките на своите национални граници, но и ще се опитат да направят това, както обикновено, за сметка на други и дори извличайки изгода за себе си.
Консолидирането на усилията на международната общност е невъзможно поради причината, че самият Запад, Америка и нейните съюзници, които първи избягат от потъващия кораб на глобализацията, изкусно се преструваха на международна общност.
Въпреки че на срещата на високо равнище на Г-20 лидерите на тези много западни страни лицемерно призовават за обединени усилия, те ще лъжат усърдно за взаимна подкрепа, цинично се надявайки да получат поне нещо от презираните от тях варвари и диваци, за да удължат агонията си, бутайки ги в последния момент с крака си.
Какво да правим в тази ситуация в Русия? Първо, да разберем възможно най-скоро, че светът след коронавируса ще се промени до неузнаваемост, да спрем да вярваме в глобализацията и в „блажения Запад“, към когото някои представители на руските елити все още са склонни, и да започнем да разбираме контурите на новия, бъдещия свят. И този свят, разбира се, ще бъде многополюсен, състоящ се не от един, а от няколко цивилизационни полюса. И тези полюси ще се развият, като слабите, изоставени от Запада, които вече не са необходими, неспособни да оцелеят сами в този променен свят ще се присъединят към по-силните и по-отговорните. И това е шанс за Русия.
Русия трябва да излезе от коронавируса като силна държава, спасявайки не всички в света - да мобилизира, обедини постсъветското пространство около себе си. Страните от Източна Европа за една нощ се оказаха отхвърлени в прекрасния нов свят на Запада, забравил в коронавирусната зараза за всички, на които им беше обещана подкрепа, грижи и попечителство. Новите ни съюзници са на Изток, където те се изправят срещу коронавируса с достойнство, където са готови да се подкрепят взаимно, протягайки ръка на помощ.
След коронавируса Русия ще стане център на блока на Евразийската цивилизация, един от полюсите на идващия многополюсен свят. Но за това трябва да се мобилизираме. И накрая, за да прекрати зависимостта ни от Запада, като престанем да се съобразява с него. Да се отървем от неговото идеологическо, културно и политическо влияние.
Това, което определено не трябва да се прави, е да се чака пасивно, докато всичко се върне както е било, да се действа нерешително, да се предприемат половинчати мерки, да не се грижим за себе си, да се чувстваме срамежливи и да гледаме към Запада. Това е източникът на лъжи и лицемерие. Когато дойде на себе си., когато се мобилизира, когато плюе на демокрацията и правата на човека вътре в себе си, веднага ще се нахвърли на нас, обвинявайки за всичко нас, ако сме слаби.
Имаме два пътя от коронавирусната истерия - да се мобилизираме и да станем силни, игнорирайки Запада, създавайки многополюсен свят или да продължаваме нерешително пасивно да чакаме края на коронавируса, превръщайки се в жертва на Запада. А хуманистичните призиви за консолидиране на човечеството в борбата с коронавируса, колкото и да не ни се иска, могат да бъдат забравени. Светът не е същия. Труден е и безпощаден. И Русия трябва да стане силна и единна, за да оцелее в него.
Превод: В. Сергеев
