/Поглед.инфо/ Пентагонът обяви края на извеждането на американските войски от Афганистан. Основният въпрос, който стои на дневен ред: какво следва и как ще се отрази на Русия? И тук е важно да не допускаме или да не повтаряме принципните, системни грешки, които са допуснати тогава още от Съветската държава в периода на нашата предишна афганска кампания.
Разбира се, на първо място всички са обезпокоени от настоящите проблеми. Например още сега на границата между Афганистан и Узбекистан, в Термез, са се струпали множество бежанци от Афганистан. И с увеличаването на броя им ще се засилват и проблемите. Неконтролируемият миграционен поток от Афганистан в Средна Азия ще взриви относителната социална стабилност в региона, което неминуемо ще се отрази на южните граници на настояща Русия. Да не говорим, че ние отговаряме за стабилността на Средна Азия като цяло, защото това е зоната на нашите преки стратегически интереси, пространство, което в настоящия си вид е изградено и уредено от руснаците в рамките на единния държавен имперски проект и ни интересува какво се случва там.
Западните политици вече говорят с надежда за дестабилизиране на Русия и Китай - по един или по друг начин. Министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс изобщо открито подстрекава афганистанските бежанци да се насочат на север. Той отлично разбира до какво ще доведе това - до хуманитарна катастрофа. Британците и младшите им последователи - политиците от младата и много зелена държава САЩ са специалисти по устройването на такива катастрофи.
Това е системният подход на Запада - да сдържа, подстрекава, дестабилизира, разрушава своите опоненти. Желателно с чужди ръце или - в идеалния случай - със самите им ръце. Заговори, цареубийства, метежи, преврати, революции, диверсии и хуманитарни катастрофи - това е инструментариума, с чиято помощ англосаксонците се разправят със своите опоненти от векове. И Русия е номер едно в този списък. Затова и трябва да отговаряме също толкова системно.
Западът е наложил на Афганистан ролята на основен дестабилизатор на региона в качеството на системен и постоянен проблем за Русия и Китай. Байдън говори именно така: днес основната задача е да се съсредоточат върху сдържането на Русия и Китай. Намирайки се в Афганистан, американците не можеха да правят така, защото това би било акт на пряка агресия, която да доведе до война с двете държави, които притежават ядрена триада. А тихичко, насочвайки, съветвайки и провокирайки - така може. Ако стане нещо тогава ще отричат до край.
От тук следва и формулирането на отговора. Това трябва да бъде толкова системен отговор, че да отстранява самите предпоставки за дестабилизация в зародиш. А това може да се постигне единствено с ефекта на присъствието. С други думи, намирайки се отвъд пределите на Афганистан, ние сме обречени на безкрайно отразяване на атаките от там, инициирани, планирани и подготвени от нашите западни “партньори”.
Сега талибаните танцуват под звуците на “Гудбай, Америка” и проклинат янките, празнувайки освобождението на Афганистан от досадното западно присъствие.
Но няма да измине много време и сред лидерите на талибаните ще се появят незабележими, много вежливи, но коварни съветници, които ще шепнат, подсказват или планират безкрайни провокации срещу “малкия” и “червения” дяволи - Русия и Китай.
Може би те вече са там. И не е задължително да са откровени англосаксонци с пура и чаша уиски. Великобритания е подготвила и обучила обширна агентура сред местните - носители на западния цивилизационен проект, предани и дори екзалтирано служещи на Запада.
Под прикритието на вътрешните конфликти Западът (с парите на саудитците или другите съюзници на САЩ в региона) ще създава въоръжени банди, които ще бъдат насочвани на север, направо след потоците бежанци, прикривайки се с тях или направо вътре в тези потоци. Може би тези банди вече се формират и екипират. Все пак, бягайки, американците им оставиха тонове оръжие.
От всичко това произтича сложното, но неизбежно решение: намирайки се отвъд пределите на Афганистан, ние сме обречени на безкрайна война с англосаксонците, които насочват към нас потоци афганистански “диваци”, както високомерно ги определят в “цивилизованите” им щабове. Да отстраним множеството източници на проблеми, които ни готвят, ще можем единствено отвътре, намирайки се там, където се зараждат тези проблеми.
Форматът на това присъствие е резултат от стратегическото планиране и произтича от задачите. Задача минимум (тогава може да се размине със съветници) и задача максимум, предполагаща пълноценно, включително и военно присъствие. В промеждутъка се разполагат военните съветници и ЧВК, добре доказали се в Сирия, Либия и ЦАР.
Още сега се чува воят, надигащ се от дълбините на американската мрежа “чуждестранни агенти”: “Какво, отново ли?”, “Нашите момчета”, “Отново на същото гребло”. Този вой, тихо или по-силно, винаги звучи, във всички исторически периоди, а източникът му е винаги един и същ. Но имаме държавни интереси, въпроси за сигурността, стратегически и геополитически интереси и целият този набор от “битови” контрааргументи винаги е насочен против тях, играят в полза на нашите опоненти.
Междувременно ситуацията е доста благоприятна за нас. Американците напуснаха, като започнаха процеса на ограничаване на глобалното си присъствие, а Русия вече свърши известна работа за установяване на двустранни отношения с талибанския режим.
Всъщност решението на бежанския въпрос е възможно само от Кабул, като трябва да се използват всички налични средства до въвеждането на контингент, отговарящ на задачите на юг от таджикско-афганистанската граница.
Целта е да се опитаме да стабилизираме, успокоим ситуацията и да успокоим местните жители, като им демонстрираме сигурността, която руските миротворци може да осигурят.
И тук е моментът да поговорим за възможни грешки. Основните (между другото, от многото) грешки на съветската кампания в Афганистан бяха същите, които Западът винаги е допускал- цивилизованата арогантност. Отидохме там, за да носим съветската, марксистка, тоест всъщност западната модернистична идеология с нейния материализъм, прогресизъм и позитивизъм.
Нарекохме това наш „международен дълг“, позовавайки се на интернационализма като универсална методология, основана на класовата борба, която стои в основата на марксизма. Тогава на всички беше ясно, както е сега, или не, но беше просто така. Ние дойдохме там с нашия идеологически проект, претендиращ за универсализъм в планетарен мащаб и в този претенция за глобално господство, конкуриращ се със западния проект. Същият материалистичен, прогресивен и глобалистичен.
Друг е въпросът, че там направихме доста полезни неща, както за самия Афганистан и неговите жители, особено по отношение на инфраструктурата и индустриалното развитие, така и за самия „съветски“ проект. А това означава, че е било невъзможно да напуснем, изоставяйки всичко, без да го доведем до логичния му завършек. Това изтегляне се превърна в отправна точка за предаването на не само Афганистан на американците, но и на съветския проект като цяло, който е на половин крачка от победата, тоест планетарното господство. Днес американците напуснаха Афганистан и това се превърна в отправна точка за свиване на техния глобалистически проект.
Тоест глобалистическите проекти, както съветския, така и западния, в крайна сметка са завършени. Напред е многополюсен, множествен свят, основан не на една - съветска или западна - цивилизация, а на няколко цивилизации. Оттук и зачитането на традицията, разнообразието на културите, езиците, религиите и вярванията. Уважение и разглеждане на такава категория като идентичност, за запазването на която цивилизации, народи, етнически групи, племена, самите библейски езици се борят с оръжия в ръце, защитавайки правото да останат себе си, а не да се превърнат в безлична биомаса в западния либерален или друг глобалистически проект.
Като вземем това предвид, ние ще станем наши в Афганистан, арабския свят, Латинска Америка и навсякъде, като престанем да бъдем „малкия дявол“, „окупатори“ или „колонизатори“. И заедно, с общи усилия, ще предотвратим не само предизвиканата от човека хуманитарна катастрофа, която се надига в Афганистан, която сега се разпалва от Запада, но и много други проблеми, породени от западната цивилизационна арогантност.
Превод: В. Сергеев