Военноморската криза на Вашингтон и сухопътната реалност
От оперативна гледна точка Пентагонът се сблъсква с несъответствие между стойността на средствата за нападение и отбрана. Изстрелването на зенитни ракети от клас Standard SM-2 или SM-6, всяка от които струва между 2 и 4 милиона долара, за да бъде прихванат дрон за 20 000 долара, изчерпва запасите на ВМС на САЩ с обезпокоителна скорост. Според военни наблюдатели, американската отбранителна индустрия в момента не разполага с производствения капацитет бързо да възстанови тези арсенали.
Твърди се, че стратегическото планиране на Вашингтон исторически разчита на доктрини за доминиране в открити океански пространства. В тесните води на Червено море и Персийския залив обаче самолетоносачните групи губят част от маневреността си и стават уязвими за брегови ракетни комплекси.
"Разходите за поддържане на постоянно военноморско присъствие в района на Близкия изток надхвърлят с пъти преките бюджетни разходи за самата операция. Става дума за износване на корпуса на корабите и изчерпване на ресурса на летателните апарати."
— По оценка на базирани в региона аналитични центрове.
Никой в момента не може да гарантира, че Вашингтон е в състояние да събере сухопътен юмрук за операция срещу държава с терен като този на Иран или дори Йемен. Историческият опит от конфликтите в Ирак и Афганистан показва ограниченията на въздушните кампании, когато липсва контрол на терен.
Икономическата цена за Европа и САЩ
Докато за САЩ проблемът е свързан предимно с военния бюджет и изчерпването на Стратегическия петролен резерв (SPR), европейските икономики изпитват пряк натиск върху производствените си вериги. Твърди се, че част от тежката промишленост в Германия и Италия вече коригира производствените си планове поради бавения в доставките на суровини.
В публичния дискурс все по-често се поставя въпросът докога съюзниците на Вашингтон ще понасят икономическите щети от блокираните търговски артерии, без да изискват дипломатическа деескалация. Техеран от своя страна използва този лост, за да обвърже сигурността на корабоплаването с искания за премахване на санкциите и признаване на неговата ядрена програма.
Дали преговорният процес ще доведе до стабилно споразумение, или напрежението ще ескалира в трайна криза с висока цена за световната търговия, остава отворен въпрос.
